Глоба за превишена скорост София на бул. Околовръстен път при ограничение 50 км ч се движел със 104

На 10.11.2015 г., в 09: 50 часа в [населено място], на бул. Л. шосе, с посока на движение от [населено място] към бул. Околовръстен път, срещу № 271 лек автомобил "М. спейс стар" с ДК [рег. номер на МПС], при ограничение за скоростта от 50 км/ч в населено място се е движил със скорост 104 км/ч. Скоростта била фиксирана с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип TFR1-M с № 560, фиксиращо скорост, дата, час и регистрационна табела монтирано в служебен автомобил на МВР. След приспадане на толеранса на допустима грешка от 3% била приета скорост от 101 км/ч.

Водачът не бил спрян на място, тъй като посоченото техническо средство било поставено в служебен автомобил на МВР с [рег. номер на МПС] за времето от 08: 58 часа до 11: 45 часа на 10.11.2015 г. на [улица] и функционирало на автоматичен режим.

След извършена проверка в информационните масиви на МВР било установено, че процесния автомобил е собственост на жалбоподателя, като на 17.06.2016 г. същият собственоръчно попълнил декларация, че е управлявал лично същото на посочената дата.

Св. Г. М., на длъжност мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР на който била възложена работата по преписката преценил, че жалбоподателят Л. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и съставил против него АУАН серия Г № 662546/19.07.2016 г., препис от който бил връчен на нарушителя на 21.10.2016 г.. На бланката на АУАН било дописано, че Л. е нарушил и разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП без бъде включено описание на нарушението, а била посочена само цифрова квалификация на същото.

Жалбоподателят не възразил върху бланката на АУАН. Не се е възползвал от правото по чл. 44, ал. 1 ЗАНН и не е подал писмено възражение по съставения му АУАН.

Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление Наказателно постановление № 16-4332-021800/29.11.2016 г. на Зам. Началник отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 350 лева и "Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 месеца, както и на основание Наредба I з-2539 на МВР са отнети общо 12 точки и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 10 лева.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Г. М., както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Съгласно органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият образ, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че по отношение на визираното в т. 1 от НП нарушение са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

По отношение на визираното в т. 2 от НП нарушение съдът намира, че в тази му част същото следва да бъде отменено на формално основание. Видно от съставения АУАН в него липсва описание на нарушението, а е посочена единствено цифровата му квалификация. Такова нарушение се вменява на жалбоподателя едва с атакуваното НП, което е недопустимо. На следващо място в НП се посочва, че нарушението е извършено на 10.11.2015 г., а видно и от гласните и от писмените доказателства по делото на въпросната дата жалбоподателят не е спиран за проверка от контролните органи, респ. няма как същите да са установили, че не представят контролен талон към СУМПС.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна. Видно от приложената по делото декларация по реда на чл. 188 от ЗДвП от собственика на процесния автомобил същата е с дата 317.06.2016 г. Именно това е датата на откриване на нарушителя и от нея започва да тече визирания в чл. 34 от ЗАНН срок.

Предвид изложеното, посочените административни актове в частта за извършеното нарушение по т. 1 са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка по отношение на визираното в т. 1 от него нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено място водачът на пътното превозно средство не трябва да превишава максимално определената скорост от 50 км/ч.

Страните не спорят по отношение на мястото на деянието – в рамките на територията на [населено място], на чиято територия се намира [населено място]. В тази връзка с и приложеното писмо от СО за разрешена скорост в участъка.

Видно от приложения по преписката снимков материал контролните органи са изпълнили задължението си визирано в разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗМВР да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи.

Съдът приема, с оглед писмо Вх. № 57-00-241/29.10.2018 г. от Български институт по метрология с приложено към него копие от удостоверение за одобрен тип средство за измерване – радарен скоростомер тип TFR1-M 560/10, че същият отговаря на метрологичните изисквания. По преписката е приложен и протокол № 1-39-15/15.07.2015 за периодична проверка на техническото средство.

Видно от представения клип на 10.11.2015 г., в 09: 50: 03 часа, е заснет лек автомобил "М. ", с [рег. номер на МПС], като техническото средство е отчело фактическа скорост от 104 км/ч.

Лекият автомобил е заснет като единствено МПС към момента на отчитане на скоростта, липсват други МПС, поради което съдът намира, че АНО е доказал по безсъмнен начин констатациите в акт за установяване на административно нарушение, инкорпорирани в наказателното постановление предмет на обжалване в настоящото производство.

По преписката е приложен часови график за нарядите на процесната дата, както и протокол за използване на АТСКС. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.

Всички автоматизирани технически средства - мобилни и стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана информационна система.

Съгласно разпоредбата на при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, в останалите случаи административното наказване се реализира по общите правила на ЗАНН - чрез съставяне на АУАН с описание на констатираното нарушение и издаване на НП за налагане на съответното административно наказание като записът на мобилното техническо средство е доказателствено средство в административнонаказателното производство. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено от Върховният административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите по тълк. дело № 1/ 2013 г.

По силата на / съгласно редакцията на закона действала към момента на извършеното нарушение - ДВ, бр. 101/2016 / водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 350 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.. Правната квалификация на нарушението съответства на установените по делото факти.

Съгласно чл. 6, ал. 1, т. 7 от НАРЕДБА № Iз-2539 за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение "за превишаване на разрешената максимална скорост с над 50 km/h в населено място или при извършване на обществен превоз на пътници и опасни товари (чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 ЗДвП) се отнемат 12 контролни точки; "

Наложената санкция е правилно определена от АНО. Доколкото същата е с конкретно фиксиран размер съдът не може да я ревизира.

АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя, доколкото последния не е ангажирал доказателства, че друго лице е управлявал на автомобила на посочената в санкционния акт дата.

Настоящия съдебен състав намира, че в конкретиката на случая с оглед високата степен на обществена опасност на нарушението, а именно надвишаване на разрешената скорост с 51 км и то в рамките на населено място разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима.

Съдът намира, че нарушението е извършено умишлено, доколкото жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е адресат на нормите на ЗДвП и следва да подчинява поведението си на тях.

Настоящият съдебен състав не споделя възраженията на жалбоподателя, че понастоящем е изтекла предвидената в закона давност. Видно от материалите по преписката през изминалия период от датата на извършване на нарушението до настоящия момент АНО е извършвал действия по издирване на нарушителя и реализиране на административнонаказателната му отговорност, поради което е приложим института на т. нар "абсолютна давност" или изтичане на 4 години и 6 месеца от датата на извършване на нарушението.

По отношение на визираното в т. 2 от атакуваното НП съдът изложени съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно и в тази му част следва да бъде отменено изцяло.

Поради тези причини наказателно постановление по отношение на визираното т. 1 нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.