На 01.06.2018 г. св. Г. / пол. инспектор при О"ПП"-СДВР / съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподатела за това, че на 01.06.2018 год., около 13, 30 часа, в [населено място], управлявайки личния си л. а. "М. МЛ 270 ЦДИ " с ДК [рег. номер на МПС], с посока на движение по [улица], от [улица]към [улица]и в района на пешеходна пътека, намираща се пред № 58 жалбоподателя участва в ПТП с пресичащата пешеходната пътека пешеходка Е. М. А. и л. а. "М. СЛ550" с ДК [рег. номер на МПС], управляван от Д. Бенински. От ПТП е пострадала Е. А., прегледана и настанена в УМБАЛ"Пирогов", с работна диагноза фрактура на лява мишична кост. При извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер 7410" № 0276, проба № 150 е отчетен положителен резултат – 0, 67 промила. Издаден талон за медицинско изследване № 0025ЗЗ7 за ВМА. Образувано ДП - нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Въз основа на акта, на 14.06.2018 г. е издадено атакуваното наказателно постановление.
С влязла в законна сила на 12.04.2019 г. присъда по НОХД № 18994/2018 г., по описа на СРС, НО, 109-ти състав, жалбоподателя е бил признат за виновен в това, че на 01.06.2018 год., около 13, 30 часа, в [населено място], при управление на МПС - л. а. "М. МЛ 270 ЦДИ " с ДК [рег. номер на МПС] по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]и на прилежащата пешеходна пътека, в района на № 58, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като не пропуснал пресичащата пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на движение пешеходка Е. М. А. и реализирал ПТП с нея, и по непредпазливост и причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост, което и причинило трайно затруднение движенията на левия горен крайник за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 0, 7 на хиладя, установено по надлежния ред със съдебно-химическа /токсикологична/ експертиза изх. № И-6003/19.07.2018 г. на ВМА, като му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и четири месеца, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от три години и лишен от право да управлява МПС за срок от две години.
При тази хронология е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, която постановява, че при наличие на възбудено наказателно производство, административнонаказателно производство не се образува. Започнатото срещу жалбоподателя административнонаказателно производство се явява незаконосъобразно, в нарушение на принципа "non bis in idem", в който смисъл е и ТР № 3/2015 г. на ОСНКС на ВКС / което съгласно чл. 130 от ЗСВ е задължително за съда и страните / в частност т. 1. 2: "... Щом за дадено деяние е инициирано накаказателно производство, административнонаказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Правилото за примата на наказателната пред административнонаказателната отговорност осуетява опасността от дублиране на двата вида отговорности, без значение от характера на административнонаказателното производство по смисъла на ЕКНПЧ. Спазването на предписанието по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е надлежен механизъм за предотвратяване на нарушение на принципа "non bis in idem" при паралелно или последователно провеждани административнонаказателно и наказателно производство защото изключва подобна процесуална ситуация... ".
Логиката на законодателната уредба на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН и чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК и на посоченото становище, прието в горецитираното тълкувателно решение е една – не може да се провежда паралелно административнонаказателно производство при възбудено наказателно преследване срещу същото лице, за същото деяние / какъвто е и настоящия случай /, независимо от възприетата правна квилификация по ЗДвП от прокурора, респ. административнонаказващия орган. В коментираното тълкувателно решение е посочено, че привличането на лице към наказателна отговорост е в прерогативите на прокурора, като решението на държавния обвинител е задължително за административнонаказващия орган и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административнонаказателно производство за деянието, за което прокурорът е преценил, че е престъпно. Нещо повече в случая жалбоподателя е осъден с влязла в сила присъда по наказателно дело от общ характер, поради което е недопустимо да бъде санкциониран отново за допуснато от него административно нарушение, по идентична фактическа обстановка – дата и място на извършване на престъплението, характера на нанесената на пострадалото лице телесна повреда, наличието на концентрация на алкохол в кръвта при управление на моторното-превозно средство.
Няма коментари:
Публикуване на коментар