На 07.11.2018 г., около 23: 30 часа, жалбоподателката Б. С. управлявала МПС – л. а. "Фолксваген/Поло" с рег. [рег. номер на МПС], по автомагистрала Л. с поска на движение от [населено място] към [населено място] и на 7-ми километър е била спряна за проверка от служители на ОПП-СДВР, сред които и св. Й. С.. При извършената й проверка и след направени справки с ОДЧ и в А. на КАТ посредством служебен таблет, било установено, че тя няма валидно СУМПС, тъй като издаденото й такова е било обявено за невалидно, поради това, че е изгубено/откраднато. Установено е също, че управляваният от нея автомобил не е представен на годишен технически преглед в срок. За така констатираните нарушения, на С. е бил съставен от св. Й. С. – мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР, акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 975934/07.11.2018 г., в който установените нарушения са квалифицирани по чл. 150а, ал. 1 и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Така съставеният АУАН е бил предявен на жалб. С., която го подписала без да вписва възражения в акта. Такова е подала по-късно, като с него е представила: копие от Удостоверение № 249000-2714/07.11.2018 г., издадено й от РУ- Б. в уверение на това, че на 06.11.2018 г. в [населено място] е установила липса от дамската си чанта на кожен портфейл с намиращи се в нея вещи, сред които и СУМПС с контролен талон и уведомила за това на 07.11.2018 г., като по случая е образувана преписка У. 249000-2713/07.11.2018 г., както и копие от пълномощно, с което е упълномощена от Д. П. С. да закупи от нейно име МПС и да го управлява и да извършва всякакви действия по разпореждане със същото.
Видно от представената по делото справка-картона на водача, на Б. П. С., на 12.11.2018 г. е издаден дубликат на обявеното за невалидно СУМПС № 282535592/30.09.2014 г., а на 15.11.2018 г. й е издадено ново СУМПС № 283796785 от 15.11.2018 г.
Въз основа на съставения срещу нея АУАН № 975934/07.11.2018 г. било издадено обжалваното НП, което е връчено на жалбоподателката на 10.03.2019 г., а жалбата против него е подадена по пощата с пощенско клеймо от 13.03.2019 г., съгласно съпроводителното писмо, с което по повод на постъпилата жалба административнонаказателната преписка е изпратена в СРС, без да е приложен пощенския плик, от който да е видно пощенското клеймо. С оглед на това съдът прие, че жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитания свидетел - актосъставителя С. и приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание – АУАН, справка-картон на водача, възражение срещу АУАН, с приложени писмени доказателства към него - копие от Удостоверение № 249000-2714/07.11.2018 г., издадено й от РУ- Б. в уверение на това, че на 06.11.2018 г. в [населено място] е установила липса от дамската си чанта на кожен портфейл с намиращи се в нея вещи, сред които и СУМПС с контролен талон и уведомила за това на 07.11.2018 г., като по случая е образувана преписка У. 249000-2713/07.11.2018 г., както и копие от пълномощно, с което е упълномощена от Д. П. С. да закупи от нейно име МПС и да го управлява и да извършва всякакви действия по разпореждане със същото; Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, удостоверение от 17.09.2018 г., издадено от началника на Отдел "Човешки ресурси" – СДВР, за заеманата длъжност от Г. В. Б.; копие от трудов договор на жалб. Б. С., представен с жалбата.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, който логично, последователно и безпротиворечиво възпроизвежда цялата фактическа обстановка по установяване на процесните нарушения. Неговите показания са в пълно съответствие с приобщените по делото писмени доказателства, като фактите, които се установяват от тях не се оспорват и от жалбоподателката, в жалбата, по която е образувано съдебното производство.
Съдът кредитира и всички писмени доказателства, коментирани в приетата за установена фактическа обстановка, от които по безспорен начин се установяват фактите, отразени в тях. Съдът кредитира и АУАН като писмено доказателство, което удостоверява извършена проверка на 07.11.2018 г. от компетентен орган за контрол по спазване правилата за движение по пътищата, съгласно заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по изпълнение на правомощията си по чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя.
По отношение на нарушението по пункт 1 от обжалваното НП, с което жалбоподателката е санкционирана за нарушение на:
Настоящият състав приема, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя. АУАН и НП отговарят на изискванията на, и и и.
Съдът намира за неоснователно възражението в жалбата за неяснота в описание на нарушението, тъй като както в АУАН, така и в НП ясно е посочено, че отговорността на жалбоподателката е ангажирана за това, че управлява МПС въпреки, че свидетелството й за управление на такова е било обявено за невалидно. Не е елемент от състава на нарушението причината, поради която СУМПС е обявено за невалидно, поради което неконкретирзирането на точната причина за това – изгубено, откраднато или повредено, не ограничава правото на защита на санкционираното лице.
От събраните в хода на производството доказателства по несъмнен начин се установява извършване от страна на жалбоподателката от обективна страна на нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 ЗДвП /в редакцията към ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. /, съгласно която: "За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежавасвидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на или или по реда на и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. "
От доказателствата по делото се установява, че на посочените в АУАН дата и място, тя е управлявала МПС, като въпреки, че е притежавала СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от нея моторно превозно средство, същото е било обявено за невалидно /поради това, че притежателят й заявил, че е изгубено или откраднато/. Това деяние покрива състав на административно нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е обявено за наказуемо. Съгласно посочената санкционна разпоредба: "Наказва се с глоба от 100 до 300 лв.: който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил правоспособност по реда на, или след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на или или по реда на, или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено".
Не следва обаче да се пренебрегва фактът, че от всички описани форми на изпълнително деяние в тази разпоредба, извършената от жалб. С. е с най-ниска степен на обществена опасност. Освен това, то е извършено в деня следващ установяването от страна на жалбоподателката, че нейното СУМПС е било изгубено или откраднато, както и в деня в който тя е завила този факт пред органите на реда. Съответно, до извършване на нарушението се е стигнало поради необходимостта тя да се придвижва с МПС до местоработата й ежедневно и за такъв кратък период от време не е имала възможност да реализира административните процедури за снабдяване с дубликат на СУМПС. Видно от справката-картон на водача, такъв й бил издаден на 12.11.2018 г. /5 дена след нарушението/, като три дена по-късно – на 15.11.2018 г. й е издадено ново СУМПС. Отново видно от справката-картон на водача, тя е водач на МПС с издадено СУМПС от 30.09.2014 г. и до настоящия момент няма нито едно извършено нарушение на разпоредбите на ЗДвП. При това положение, действително се налага извод за това, че с извършеното от нея деяние, обществени отношения, които защитава нарушената разпоредба са засегнати в незначителна степен, която не оправдава прилагането на административно-наказателна репресия спрямо нея и са налице всички предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 28 ЗАНН дава възможност на АНО, при наличие на маловажен случай на административно нарушение, да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно ТР № 1/12.12.2007 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. ОСНК – ВКС, преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, като в неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката по чл. 28 от ЗАНН от страна на наказващия орган. Следователно, когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не е приложил посочената разпоредба, това е основание за отмяна на наказателното постановление, като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност.
В ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК (доколкото разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК), а именно извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
С оглед на посочената по-горе дефиниция, настоящият съдебен състав намира, че административното нарушение, предмет на настоящето разглеждане може и следва да бъде окачествено като "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, доколкото същото само формално осъществява признаците на административно нарушение, тъй като с оглед незначителността на общественоопасните му последици и констатираните по-горе многобройно смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства не следва да се третира като такова, налагащо административно-наказателна санкция.
По отношение на нарушението по пункт 2 от обжалваното НП, с което жалбоподателката е санкционирана за нарушение на, за което на осн. чл. 185 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 20. 00 лева:
Настоящият съдебен състав намира, че при фактическото описание на това нарушение в АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е посочено на коя дата управляваният от жалбоподателката лек автомобил е представен на ГТП, от който факт да може да се направи извод за това, че не е представен на последващ такъв в нормативно определения срок, с което да е нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Това налага извода, че при описание на това нарушение, в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 2 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, не са описани съществени обстоятелства по извършване на същото, а само и единствено обективиран извода на актосъставителя и АНО, че автомобилът не е представен на ГТП в срок, без да има възможност за съда да провери обосноваността на този извод. Освен това, както се сочи в жалбата, нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП подлежи на санкциониране на осн. чл. 181, т. 1 от ЗДвП, поради което не е приложима общата санкционна разпоредба на чл. 185 ЗДвП, която е приложима само когато за съответното нарушение не е предвидено друго наказание. С оглед на изложеното, и в тази си част обжалваното НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар