С Електронен фиш (ЕФ) серия К № 0888448/06.01.2015 г., издаден от СДВР, на А. П. А., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ЕФ е обжалван от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 09.11.2018 г., а жалбата е подадена на 22.11.2018 г.). С оглед на това жалбата е процесуално допустима и е породила присъщия й суспензивен – спиращ изпълнението на НП (арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и деволутивен – сезиращ съда (чл. 59, ал. 1 от ЗАНН), ефект.
Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
Административно-наказателното производство е образувано въз основа на ЕФ срещу К. И. К., издаден въз основа на автоматизирано техническо средство по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (в този случай специалните правила в ЗДвП изключват приложението на чл. 36-44 от ЗАНН) за това, че на 06.01.2015 г., в 23: 00 часа е извършил нарушение чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, поради което на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300, 00 лева.
Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс (НК), доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Тъй като в ЗАНН липсват изрични разпоредби, в административно-наказателното производство следва да намери субсидиарно приложение и уреденият в НК материалноправен институт на давността – Глава "Девета" и в частност разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, съгласно която административно-наказателното преследване се изключва по давност (независимо от спирането или прекъсването) след изтичане на повече от четири години и половина, считано от датата на извършване на нарушението (относно института на приложение на давността в административно-наказателното производство вж. Тълкувателно решение № 44/29.12.1983 г. по н. д. № 29/1982 г., ОСНК на ВС и Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и О. на Втора колегия на ВАС).
В процесния случай в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено на 06.01.2015 г., поради което съдът приема, че абсолютният давностен срок за ангажиране на административно-наказателната отговорност на извършителя е изтекъл на 07.07.2019 г. (ЕФ е връчен на жалбоподателя едва на 09.11.2018 г., т. е. 3, 10 г. след неговото издаване). С оглед на това и на основание чл. 334, т. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, обжалваният ЕФ следва да бъде отменен, а административно-наказателното производство – прекратено без да се излага фактология, без да се обсъждат събраните по делото доказателства и без да се обсъждат процесуалните и материално-правните предпоставки за неговото издаване. Тук е мястото да се посочи, че районният съд е обвързан от съществените елементи на фактическите и правни рамки на административно-наказателното обвинение, поради което когато констатира, че давността за административно-наказателно преследване според фактическите твърдения на наказващия орган е изтекла, не дължи проверка на останалите предпоставки за издаване на ЕФ. В случай на жалба, горната (касационната) съдебна инстанция дължи по правилата на формалната логика да извърши първо проверка на правилността на изводите на районния съд относно наличието на обстоятелство, изключващо отговорността, и едва ако приеме, че такова не е налице – да отмени съдебното решение на СРС поради липса на приета фактология въз основа на съответен доказателствен анализ и на съответен анализ на процесуалните и материално-правните предпоставки за издаване на ЕФ. Евентуалната отмяна на първоинстанционното съдебно решение поради липса на приети факти, доказателствен и правен анализ, при наличие на обстоятелства, изключващи отговорността, ще бъде в противоречие с целта на закона и ще бъде безсмислено в случай, че такова действително съществува, както е в конкретния случай (така би било и ако е налице друго обстоятелство, изключващо отговорността – например смърт на дееца, при което също ще бъде безсмислено да се прави какъвто и да е анализ, извън установения факт на смъртта, тъй като дори да бъде установено посоченото в ЕФ/НП нарушение, административно-наказателното производство пак ще бъде прекратено). Дори при връщане на делото за ново разглеждане от районния съд и излагане на фактология, доказателствен и правен анализ, но при наличие на обстоятелство, изключващо отговорността – изтекла давност за преследване, ЕФ отново ще следва да бъде отменено на това основание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар