На 04.10.2014 г. в [населено място] е съставен акт за установяване на административно нарушение на Н. Т. П. за това, че на същата дата около 00, 30 часа в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]е управлявал лек автомобил "К. М. " с рег. [рег. номер на МПС] и на около 30 метра преди кръстовището не използвал обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е оборудван и управлявал същия с изтекъл срок на валидност на акт за установяване на административно нарушение.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 04.10.2014 г. и показанията на свидетеля Н. Г. Н., младши автоконтрольор в ОПП СДВР. Представени са и Заповед № 8121з-47/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 8121к-2528/05.11.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед №з 11891/25.10.2011 г. на Директора на СДВР, касаещи компетентността на административно наказващият орган и актосъставителя.
Свидетелят Н. е потвърдил, че е съставил предявения му акт за установяване на административно нарушение, след което е потвърдил и изложената в същия фактическа обстановка пред предходния съдебен състав, като показанията му са конкретни и логични, за което съдът кредитира с доверие същите.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказания жалбоподател срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено в кръга на компетенциите на административно наказващият орган съгласно т. 2. 8 от Заповед № 8121з-47/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121к-2528/05.11.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, удостоверяваща длъжностното качество на административно наказващият орган Т. Т., временно преназначен за срок от една година на длъжност Началник отдел "Пътна полиция" СДВР.
Въпреки предоставената възможност, въззиваемата страна не е представила заповед, оправомощаваща актосъставителя Н. Г. Н. за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, според чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, във вр. с чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Представената Заповед № 8121з-47/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи следва по време датата на съставяне на акта на 04.10.2014 г., съответно няма обратна сила. Поради изложеното съдът приема, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от некомпетентен орган, което се явява основание за отмяна на наказателното постановление.
Освен изложеното съдът намира още едно основание за отмяна на наказателното постановление. Установи се, че към 05.04.2019 г. е изтекла погасителната давност за административнонаказателното преследване. Изтичането на погасителната давност за административнонаказателното преследване към момента води до материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК.
Наказателното постановление е издадено на 19.02.2015 г. за деяние извършено на 04.10.2014 г. Поради изложеното съдът намира, че погасителната давност за административнонаказателното преследване на същото е изтекла на 05.04.2019 г. на-късно с изтичане на четири години и половина от датата на нарушението според чл. 81, ал. 3, във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК от ЗАНН. Изложеното е основание да се приеме, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар