Глобиха ме за непопълнен пътен лист аз съм таксиметров шофьор

Жалбоподателят М. П. Й. управлявал лек таксиметров автомобил "Д. Л. " с рег. [рег. номер на МПС] към [фирма]. На 04.01.2018 г. около 14. 00 часа в [населено място], Аерогара С., Терминал 1 той бил проверен от служители на ОО "АА" – [населено място] (свидетелите Н. и Б.). На 04.01.2018 г. Й. не бил попълнил пътен лист № 015 и служителите на ОО "АА" – [населено място] вписали в пътната книжка, че е издаден АУАН № 248065. На място проверяващите установили и други нарушения. Свидетелят Н., в присъствието на свидетеля Б., съставил на М. П. Й. Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 248065 от 04.01.2018 г. - за нарушения по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ; чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен срещу подпис лично на Й. на 04.01.2018 г.

Въз основа на този АУАН и при същите фактически положения на 09.05.2018 г. Б. Д. – и. д. Началник Областен отдел "Автомобилна администрация" – [населено място] издал срещу М. П. Й. Наказателно постановление № 42-0000795, с което на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвПр за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 500 лева; на основание чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр за нарушение на чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ - "глоба" в размер на 200 лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 /десет/ лева.

Наказателното постановление е връчено на М. Й. срещу подпис на 28.02.2019 г. и е обжалвано от него с жалба, приета в деловодството на ОО "АА" – [населено място] на 07.03.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване - показанията на свидетелите Н. и Б., както и писмените доказателства по делото, приети на основание чл. 283 от НПК.

Показанията на свидетелите Н. и Б. относно самото нарушение се явяват неинформативни, поради което и доколкото намират опора в АУАН, съдът ги кредитира само в частта относно участието им в проверката и подписването на Акта.

Приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства са обективни, достоверни и непредубедени. Поради това съдът ги кредитира изцяло.

Пътната книжка и пътен лист № 015 са свидетелстващи документи, които разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът им се доверява. Въз основа на тях се установява, че жалбоподателят Й. управлявал лек таксиметров автомобил "Д. Л. " с рег. [рег. номер на МПС] към [фирма] и на 04.01.2018 г. не е попълнил пътен лист № 015, поради което от ОО "АА" – [населено място] вписали в пътната книжка, че е издаден АУАН № 248065.

Съдът не кредитира АУАН, тъй като констатациите от него не се потвърждават от кредитираните по-горе писмени доказателства. От една страна за това, че Й. е бил без УВЛТА и без контролен талон към свидетелството за управление на МПС по делото не са събрани писмени или гласни доказателства в подкрепа на тези твърдения. От друга страна от приложения на л. 9 от делото пътен лист съдът формира извод, че неоткритият пътен лист с № 015 е от дата 04.01.2018 г., а не от дата 04.12.2018 г., както пише в Акта.

Съдът се доверява и на приложените по делото Заповед № РД – 08 – 249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 847 от 11.09.2017 г. на Изп. Директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"; длъжностната характеристика на св. Н.; Трудов договор от 15.03.2011 г. между Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и Б. Н. и Допълнително споразумение № 1048/10.09.2015 г., тъй като това са официални документи, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От тях се установява, че св. Н. има право да съставя Актове да установяване на административни нарушения, а Б. Д. – да изпълнява служебните задължения на Началника на ОО "АА" – [населено място], вкл. и да издава Наказателни постановления.

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 7-дневен срок от лице, оправомощено за това, срещу административен акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че АУАН е съставен в деня на извършване на нарушенията и на установяването на автора им – 04.01.2018 г. Наказателното постановление е издадено след близо четири месеца след съставянето на Акта. Поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Актът и НП изхождат от оправомощени за това лица – видно от Заповед № РД – 08 – 249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 847 от 11.09.2017 г. на Изп. Директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"; длъжностната характеристика на св. Н. и останалите, приложени по делото писмени доказателства, относими към трудовото правоотношение на Н. с Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".

Настоящият съдебен състав счита, че макар и трудно, съдържанието на АУАН може да бъде разчетено, поради което възражението на жалбоподателя, че му били ограничени правата да разбере какво пише в Акта се явяват неоснователни.

Съдът не споделя тезата на жалбоподателя и за допуснато нарушение по чл. 40 от ЗАНН, свързано със свидетелите по Акта, тъй като изрично в АУАН № 248065/04.01.2018 г. е посочено, че св. Б. е очевидец, присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на Акта.

По отношение на нарушението по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ:

Съдът счита, че има несъответствие между словесното и цифровото описание на това нарушение, както в Акта, така и в НП. Става въпрос за следното – в АУАН и в НП пише, че Й. е "без" УВЛТА, докато в чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ е посочено, че при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен "да носи" удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил". В АУАН и в НП не е посочено дали Й. е носел в себе си или не на 04.01.2018 г. въпросното удостоверение за вода на лек таксиметров автомобил, а е записано, че е без такъв документ. От съдържанието на Акта следва, че Й. щом е "без" УВЛТА, значи няма издадено такова удостоверение. Едва в НП за първи път, наред с написаното в АУАН, е посочено и че водачът на таксито притежава /т. е. има издадено/ валидно УВЛТА. Това означава, че е издадено Наказателно постановление за факти в по-голям обем от тези, посочени в Акта. Доколкото това твърдение липсва в АУАН, съдът приема, че при ангажиране на административно - наказателната отговорност на жалбоподателя /който процес започва със съставянето на АУАН/ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като на нарушителя не са били предявени всички релевантни за спора обстоятелства, срещу които той да се защитава. Допуснато е нарушение на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като в Акта не са описани всички елементи от фактическия състав на коментираното тук нарушение. Освен това - с думи е посочено, че Й. е «без» УВЛТА, а му се вменява нарушение за това, че не носи УВЛТА, което означава, че има неяснота на тази част от административно – наказателното обвинение. Тази неяснота води до ограничаване правото на защита на наказаното лице и представлява основание за отмяна на точка 1 от НП на формално основание, без да се разглежда спорът по същество.

Освен, че не е ясна коментираната тук част от административно – наказателното обвинение срещу Й., по делото няма и доказателства /било писмени, било гласни/, които да доказват административно – наказателното обвинение по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Поради това настоящият съдебен състав е в невъзможност да вземе становище по съществото на тази част от спора.

По отношение на нарушението по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ:

Досежно това нарушение има пълно съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. Същото е описано по разбираем начин, а именно, че непопълването редовно на пътната книжка се състои в това, че Й. не е открил пътен лист № 015. Вярно е, че в АУАН и в НП е записано, че въпросният пътен лист № 015 е от дата «04.12.2018 г. », но в случая съдът счита, че не е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере обвинението срещу себе си, тъй като в началото на фактическото описание /както в Акта, така и в НП/ е посочено, че нарушенията са извършени «на 04.01.2018 г. » и доколкото едно от тези нарушения е това по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ – датата 04.01.2018 г. се отнася и до него. Освен това с АУАН № 248065/04.01.2018 г. е иззето като доказателство пътната книжка серия Т № 103, от която също може да се види, че става въпрос за пътен лист № 015 от дата 04.01.2018 г., а не 04.12.2018 г., която се явява и бъдеща /ненастъпила дата/ спрямо момента на получаване на екземпляр от Акта от страна на Й.. Поради всичко това СРС счита, че реално не е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере на коя дата е извършено това конкретно нарушение и да се защитава срещу нея в хода на административно – наказателното производство. Противното би означавало формализиране на административно – наказателното производство до крайност. Тук е местото съдът да посочи, че дори и да не беше написана датата, от която е пътен лист № 015, доколкото в началото на фактическото описание е отбелязана датата 04.01.2018 г. - може да се установи датата на нарушението. Поради всичко това съдът счита, че релевираното в обратния смисъл възражение от страна на жалбоподателя и неговия защитник, се явява неоснователно.

За това нарушение са описани всички елементи от фактическата му страна. То е ясно и разбираемо посочено, както в Акта, така и в НП. Фактите съответстват на правната квалификация на нарушението. Не са налице основания за отмяна на точка 2 от Наказателното постановление на формално основание. Поради това тази част от спора следва да се разгледа по същество.

От събраните и кредитирани по-горе доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че на 04.01.2018 г. в пътна книжка серия Т № 103 на лек таксиметров автомобил "Д. Л. " с рег. [рег. номер на МПС], пътен лист № 015 не е открит и попълнен. Задължението за попълване на пътните листи в пътната книжка (съгласно чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ) тежи върху водача на таксиметровия автомобил. Поради това правилно в случая е била ангажирана административно – наказателната отговорност на Й. в качеството му на водач на проверявания лек таксиметров автомобил.

Поради това СРС приема, че от обективна страна е доказано нарушението по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, тъй като водачът не е попълнил пътната книжка на 04.01.2018 г. като не е открил пътен лист № 015 за деня.

От субективна страна съдът приема, че нарушението е извършено виновно. Водачът на автомобила е знаел /с оглед качеството му на таксиметров шофьор и попълването на пътните листи за предходните дати/, че има задължение да попълни пътен лист № 015 на 04.01.2018 г., но видно от лист 9 от ДП явно не е изпълнил задължението си по Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници.

Поради доказаност на това деянието от обективна и субективна страна, на виновното лице следва да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност. Съгласно чл. 105, ал. 1 от ЗАвПр за нарушения на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на ЗАвПр (каквато се явява и Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници), се налага наказание глоба в размер на 200 лева. Точно фиксираният в закона размер на санкцията не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства и съответно да коригира законовопредвидената глоба от 200 лева.

На съда прави впечатление, че в пътна книжка серия Т № 103 на лек таксиметров автомобил "Д. Л. " с рег. [рег. номер на МПС] липсва надлежно попълване до край и на пътен лист № 014 от дата 03.01.2018 г. Той е открит в 14. 00 часа, записано е колко е показвал километражът, но не е отбелязано в колко часа водачът Й. е завършил работа на 03.01.2018 г., при какви показания на километража, нито има съответното вписване в графите «обща сума (лв.)" и каква е била дневната и нощната тарифа. Тези обстоятелства стоят вън от процесното нарушение, поради което те следва да се отчетат като отегчаващи отговорността обстоятелства. Смекчаващи отговорността обстоятелства няма. При това положение следва, че процесното нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници не се отличава с ниска степен на обществена опасност, не е извършено инцидентно и за първи път /с оглед изложените по-горе мотиви за пътен лист № 014 от 03.01.2018 г. / и в този смисъл е типична проявна форма на нарушение по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници и не се характеризира с маловажност. Поради това и доводите на защитата за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от настоящия съдебен състав.

Водим от изложеното по-горе и доколкото оспорваното Наказателно постановление /в точка 2/ е правилно, законосъобразно и при справедлив и законово обоснован размер на наложената глоба – в тази част НП следва да се потвърди.

По отношение на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

С думи в АУАН и в Наказателното постановление е записано, че водачът е "без" контролен талон към свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУПМС/. Същевременно и в Акта, и в НП това нарушение е квалифицирано по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според настоящия съдебен състав в случая е налице разминаване между цифровото и словесното описание на нарушението, тъй като чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква от водача на моторно превозно средство да носи със себе се /което е различно от задължението да има издаден/ контролен талон към СУМПС. Задължението на водача на МПС да има контролен талон към СУМПС е прогласено в чл. 157, ал. 1, вр. чл. 150а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. В Акта и в НП пише, че Й. е "без" контролен талон към СУМПС /което означава, че няма такъв/, но това му поведение е квалифицирано като нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, който текст изисква физическо носене на документа, а не снабдяването му с такъв /както предвижда чл. 157, ал. 1, вр. чл. 150а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП/. От тук съдът прави извод, че в АУАН и в НП е налице разминаване между словесното и цифровото описание на нарушението в точка 3. Тези разногласия в тезата на административно – наказващия орган относно правната квалификация и словесното описание на нарушението неминуемо водят и до ограничаване на правата на наказаното лице и го лишават от възможността да разбере за какво точно нарушение е санкциониран с точка 3 от Наказателното постановление.

Гореизложеното означава, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП /пункт 3 от НП/ не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице са формални предпоставки за отмяна на тази част НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на Й. за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са допуснати процесуални нарушения, които водят до опорочаване на производството. Съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 4, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 от ЗАНН, както Актът, така и издаденото въз основа на него НП, трябва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и правните норми, които са били виновно нарушени, като следва да е налице правно единство на същите - в АУАН, в НП и помежду им. Според съда така, както е описано нарушението в пункт 3 от НП и АУАН - то не отговаря на изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН - липсва пълно и точно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата, при които то е било извършено. Липсва яснота на административно – наказателното обвинение, тъй като от Акта и от НП не става ясно дали водачът е имал или не валидно издаден контролен талон към СУМПС, респ. дали в конкретния случай при проверката не го е носил в себе си. Посочването на визираните обстоятелства е задължително, доколкото в зависимост от това имал ли е издаден контролен талон към СУМПС или не; носил ли го е със себе си или не по време на проверката - водачът извършва различни нарушения: по чл. 157, ал. 1, вр. чл. 150а, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, съответно по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Горното дава основание на съда да приеме, че в хода на административно - наказателното производство са били нарушени правата на наказаното лице, което е изпаднало в невъзможност да разбере какво нарушение се твърди да е осъществил и срещу кои факти да организира защитата си. Горепосочените нарушения са съществени, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя – за него е невъзможно да се защитава по неконкретизирано обвинение за извършване на административно нарушение. Нарушаването на правото на защита на жалбоподателя във всички случаи води до порочност на издаденото НП /в случая – Наказателното постановление в частта относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, тъй като представлява съществено процесуално нарушение, което винаги съставлява формална предпоставка за отмяна на атакуваното НП /в случая – точка 3 от НП/.

За разлика от нарушението по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, за което има определени доказателства, за нарушението, посочено в пункт 3 от НП – няма нито доказателства, нито става ясно какво конкретно подлежи на доказване. Поради това за настоящия съдебен състав е невъзможно да вземе становище по съществото на тази част от спора.

Съдът като прецени, че при съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП (досежно нарушенията по чл. 31, ал. 1, т. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) са допуснати съществени процесуални нарушения, намира, че разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН в случая е неприложима и атакуваното НП (в точка 1 и точка 3) следва да бъде отменено на формално основание - без да е необходимо обсъждането на тази част от спора по същество. Същевременно, доколкото обжалваното Наказателно постановление (относно точка 2 - касателно нарушението по чл. 40, изр. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ) е правилно и законосъобразно – съдът прие, че в тази част НП следва да се потвърди.