На 12.02.2018 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 04.12.2017 г., около 15: 15 часа в [населено място], по бул. Възкресение, управлява лек автомобил Р. 214 СИ с рег. [рег. номер на МПС], с посока на движение от центъра и на кръстовището с бул. К. В., поради недостатъчно разстояние (дистанция), реализира ПТП с движещия се пред него лек автомобил К. с рег. [рег. номер на МПС] – нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, от ЗДвП, за това че, по същото време и място е напуснал мястото на ПТП без да изпълни задълженията си на участник в ПТП.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1, вр. чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП;
2. наложена й е глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, вр. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения не се установяват от наличната доказателствена съвкупност: свидетелските показания и писмените доказателства по делото. По делото са разпитани свидетелите Й. Й. (л. 54 гръб – л. 55 от делото), Х. Г. (л. 60 гръб – л. 61 от делото) и А. У. (л. 75 гръб – л. 76 от делото). Всички тези свидетели са били очевидци на инкриминирания инцидент, но въз основа на техните показания не може да се установи по несъмнен и категоричен начин фактическата обстановка по делото, поради което и с оглед тежестта на доказване в наказателния процес, обвинението не беше доказано. Най-напред следва да се отбележи, че в показанията на свидетеля У. се съдържат редица подробности, какво се е случило преди ПТП-то, какво се е случило след него, обаче как е станало самото ПТП, кой автомобил как се е движел, с коя част къде е ударен всеки автомобил свидетелят декларирал липса на спомен. При това положение съдът намира, че този свидетел укрива важни обстоятелства за разкриване на обективна истина по делото (а именно механизма на причиняване на ПТП), поради което неговите показания, както и депозираната от него писмена декларация не могат да бъдат кредитирани и съобразени при формиране на вътрешното убеждение на съда. Показанията на свидетелите Х. Г. и Й. Й. също така съдържат противоречиви данни за това как точно е станало ПТП-то, като тези противоречия така и не можаха да бъдат отстранени със средствата и методите на наказателния процес, поради което тези доказателствени източници следва да бъдат дискредитирани като недостоверни. Липсата на сигурни и категорични данни по какъв начин е станало ПТП-то не позволява да се прецени дали е било извършено нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП или на друга разпоредба и кой е автор на това нарушение, виновно ли е извършено то и т. н. С оглед на това съдът прие, че обвинението по пункт (точка) 1 от НП е без доказателствена опора, поради което се явява необосновано и в тази му част следва да бъде отменено.
По отношение на второто възведено нарушение, съдът намира, че при постановяване на атакуваното наказателно постановление са били допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере повдигнатото му обвинение. Видно от съдържанието на атакуваното НП в него не е описано словесно вмененото нарушение в пункт 2 от НП, като е посочено единствено, че водачът не е изпълнил задълженията си на участник в ПТП, без да се посочи конкретно кои задължения именно не са били изпълнени. Тази празнота още повече се задълбочава от дадената цифровата квалификация на нарушението, като е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Точка трета от посочената норма обаче се състои от три букви, в които са регламентирани редица задължения на водачите, участници в ПТП, липсата на конкретизация, както това е станало в случая, води до неяснота на обвинението, което непоправимо го опорочава и налага неговата отмяна.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде изцяло отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар