На 11.10.2018 г., около 17. 10 часа, в [населено място] по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], жалбоподателката Галена С. С., управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка "Шкода", модел "О. " с рег. [рег. номер на МПС]. Времето било през светлата част от денонощието, видимостта била добра, а настилката на пътното платно суха. Жалбоподателката се придвижвала с управляваното от нея МПС със скорост около 20 км/ч, вляво от паркираните в десния край на платното за движение автомобили, като била сама в управлявания от нея автомобил. По същото време пешеходецът М. М. М., на шест години, внезапно навлязъл на платното за движение, отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, измежду паркираните автомобили. В момента, в който детето било видимо за водачката, лекият автомобил марка "Шкода" бил на разстояние от 3-4 метра от мястото на удара. Св. Галена С. С. нямала техническа възможност да осъществи спиране и последвал удар със страничната дясна зона на МПС (задна дясна врата), отляво на тялото на пешеходеца. Скоростта на лекия автомобил в момента на удара била около 20 км/ч. В резултат на настъпилото ПТП пострадалото дете било отхвърлено напред и вдясно по посока на лекия автомобил и паднало на терена. При удара и падането на терена пострадалият М. М. получил травматични увреждания, описани в заключението на съдебномедицинската експертиза, която била изготвена в хода на образуваното разследване.
След настъпване на ПТП, св. К. О. М. – майка на пострадалото дете, която се намирала наблизо, подала сигнал на тел. 112. Заедно с майката на пострадалия била и нейна приятелка – св. И. С. А.. Жалбоподателката С. също слязла от автомобила си и се приближила до пострадалия, който плачел и имал кръв по лицето. На място пристигнал екип на спешна помощ, който откарал с линейка пострадалия до УМБАЛСМ [фирма], откъдето впоследствие бил освободен с работна диагноза "фрактура на лява ключица". Жалбоподателката С. и св. К. М. си разменили телефонните номера и двете се разбрали Галена С. да си тръгне. Впоследствие на местопроизшествието пристигнали дежурни полицейски служители от отдел "Пътна полиция" при СДВР.
На местопроизшествието бил извършен оглед от полицейски служители, а жалбоподателката била призована да се яви още на същия ден в сградата на СДВР, където била изпробвана за употреба на алкохол с техническо средство, което отчело отрицателен резултат и депозирала писмени обяснения във връзка с настъпилото ПТП с нейно участие.
В хода на разследването по доъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която е видно, че в резултат на ПТП пострадалият М. М. М. е получил счупване на лявата ключица в средната й трета с разместване на костните фрагменти, причинило и реализирало медико-биологичния квалифициращ признак "трайно затруднение на движенията на левия горен крайник" за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.
В хода на образуваното досъдебно производство била изготвена автотехническа експертиза (А.), от заключението на която се установява, че скоростта на лекия автомобил преди произшествието и в момента на удара е била около 20 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил за конкретните пътни условия и скорост от 20 км/ч е била 9 метра. Според заключението на експертизата водачката на МПС, движейки се със скорост от 20 км/ч непосредствено преди ПТП от момента на излизането на пещеходеца вляво от паркираните в десния край на платното за движение автомобили, не е имала техническа възможност да спре преди мястото на удара. Горните изчисления са направени при придвижване на пешеходеца с бавен ход, като съгласно експертизата, при всяка по-висока скорост на придвижване, отстоянието на автомобила е по-малко и изводът за непредотвратимост на удара от страна на водача е по-категоричен. Според заключението на А. причина за настъпване на ПТП се явява субективното поведение на пешеходеца, който е навлязъл на платното за движение на необозначено за целта място, минавайки между спрелите автомобили, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки в опасната зона на автомобила. Пешеходецът е могъл да предотврати произшествието като не предприеме навлизане на платното за движение на необозначено за целта място, без да вземе мерки за безопасността си, навлизайки в опасната зона на автомобила.
Въз основа на събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателствени материали и установената идентична на възприетата от съда фактическа обстановка, с постановление от 07.03.2019 г. СРП е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 11374/2018 г. по описа на сектор "РТП", Отдел "Разследване" при СДВР, пр. пр. № 44270/2018 г. по описа на СРП. Съгласно постановлението на СРП, препис от същото, след влизането му в сила, следва да се изпрати на началника на ОПП-СДВР с оглед ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката Галена С. за извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" и б. "б" ЗДвП.
Въз основа на горепосоченото постановление на СРП и изпратените материали по пр. пр. № 44270/2018 г. по описа на СРП, било издадено наказателно постановление № 19-4332-007472/30.04.2019 г. от началника на Група към ОПП-СДВР, с което на Галена С. С. били наложени административни наказания за извършени административни нарушения по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП.
НП било връчено лично на Галена С. на 20.05.2019 г., като в законоустановения 7-дневен срок последната подала жалба срещу НП, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: материалите, съдържащи се в пр. пр. № 44270/2018 г. по описа на СРП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните в хода на образуваното наказателно производство гласни и писмени доказателства, като напълно кореспондира с изложената такава в постановление на СРП от 07.03.2019 г. за прекратяване на наказателното производство. По безспорен начин е установено от събраните гласни доказателства, че жалбоподателката С. е управлявала л. а. "Шкода" с рег. [рег. номер на МПС], като е настъпило ПТП с пешеходеца М. М. М. на описаното в обжалваното НП място. Относно причините и механизма за настъпване на ПТП съдът се доверява изцяло на заключението на изготвената в хода на образуваното разследване А.. От заключението на последната по безспорен начин се установява, че причина за настъпване на ПТП е субективното поведение на пешеходеца, който е навлязъл внезапно в опасната зона за спиране на управлявания от жалбоподателката лек автомобил, който се е движил непосредствено преди мястото на удара със скорост около 20 км/ч.
По безспорен начин се установи, че жалбоподателката не е подала сигнал на тел. 112 и не е уведомила компетентната служба на МВР, като е напуснала местопроизшествието без да изчака идването на екип на СДВР. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, като това обстоятелство не се оспорва и от самата жалбоподателка.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 НПК, като относими към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:
По отношение на пункт 1 от обжалваното наказателно постановление, касаещ вменено на жалбоподателката административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съдът счита, че същото се явява незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. На първо място, с постановление от 07.03.2019 г. СРП е прекратила наказателното производство по ДП № 11374/2018 г. по описа на Сектор "РТП", Отдел "Разследване"-СДВР, пр. пр. № 44270/2018 г. по описа на СРП поради липса на извършено престъпление от страна на Галена С., тъй като последната не е допуснала нарушение на правилата за движение, като изрично е посочено, че избраната скорост на движение е била съобразена с конкретната пътна обстановка. Посоченото постановление не е било обжалвано от легитимираните страни в законоустановения срок и е влязло в сила, поради което е недопустимо административнонаказващият орган да санкционира жалбоподателката за деяние, което е прието за несъставомерно от страна на прокуратурата. В случая прокуратурата е посочила, че липсва извършено нарушение на правилата за движение, което да е довело в пряка причинно-следствена връзка до настъпилото ПТП, като изрично е отбелязано, че жалбоподателката е управлявала автомобила със съобразена с пътната обстановка скорост. Още повече, този извод на прокуратурата се основава на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство А.. В този смисъл е напълно необоснован и произволен изводът на административнонаказващия орган, издал обжалваното НП, че Галена С. е извършила административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно управление на МПС с несъобразена скорост. Изключвайки гореизложеното, в случая е допусната и съществена неяснота в обжалваното НП, представляваща нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото не са описани фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението. В този смисъл в обжалваното НП липсва каквато и да е конкретика относно това с кои условия на конкретната пътна обстановка не е съобразила скоростта си жалбоподателката – атмосферни условия, релеф на пътя, условия на видимост, интензивност на движение и т. н. Вместо това, в обжалваното НП нарушението е описано единствено като "движение с несъобразена скорост", което е правен извод на наказващия орган, а не фактическо описание на вмененото на жалбоподателката административно нарушение. По този начин е било ограничено правото на защита на санкционираното лице, доколкото последното е поставено в невъзможност да разбере фактическите рамки на вмененото му "административно" обвинение и да организира ефективно защитата си срещу него. С оглед на това обжалваното НП се явява незаконосъобразно по пункт 1 от последното, касаещ санкциониране на жалбоподателката за административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, поради което следва да се отмени в тази си част.
Незаконосъобразно се явява обжалваното НП и по отношение на пункт 2 от същото, касаещ извършено административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба водач на МПС, което е участник в ПТП, при наличие на пострадали хора е длъжен да уведоми компетентната служба на МВР. В настоящия случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от справката от Дирекция "Национална система 112" (л. 38 от делото) се установява, че Галена С. не е уведомила органите на МВР за настъпилото ПТП, а това е направила майката на пострадалото дете – св. К. М.. В този смисъл и жалбоподателката е осъществила от обективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП.
В случая обаче е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в обжалваното НП не са описани никакви факти и обстоятелства относно извършеното нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗДвП, като единствено е посочено, че жалбоподателката е нарушила посочената разпоредба. В този смисъл правният извод на наказващия орган за извършено административно нарушение по посочения текст от ЗДвП не може да замести задължението на последния да изложи точно и ясно обстоятелствата при извършване на посоченото административно нарушение. Допуснатото от наказващия орган нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като е довело до ограничаване на процесуалните права на наказаното лице, поставяйки го в невъзможност да се запознае с обвинителната теза на административнонаказващия орган и по-специално с фактите, на които се основава същата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар