Глоба за ПТП на терминал 2 летище София поради отнемане на предимство

 На 18.07.2017 г. св. К. Л. в присъствието на К. О. (двамата, служители в ОПП СДВР), съставил Акт за установяване на административно нарушение № 124987/18.07.2017 г. срещу Д. И. Д. с ЕГН [ЕГН] за това, че: '' на 18.07.2017 г. около 4: 20ч. в [населено място] в района на Т. 2, на летище С., управлявал л. а. ''Ф. К. '' с рег. [рег. номер на МПС], при наличие на ПЗ Б-2 не пропуска, движещия се срещу ПЗ Б-3 л. а. ''Ф. Г. '' с рег. [рег. номер на МПС] и реализира ПТП. Не представя контролен талон към СУМПС. ''

Нарушенията са квалифицирани от контролния орган, като такива по чл. 6, т. 1 от ЗДВП и чл. 100, ал. 1. т. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на Д. Д., който го подписал.

Възражения не постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 17-4332-015795 от 8.08.2017 г., издадено от зам. началник Отдел "ПП" към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1 и 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП - "глоба" в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция.

Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.

Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в хода на съдебното следствие.

По делото е разпитан в качеството му на свидетел – актосъставителят Л., който заявява, че не помни случая.

Въпреки положените усилия и наложени санкции, допуснатите като свидетели К. О. и В. В. не се явиха, да бъдат разпитани.

Съдът е указал на АНО последиците от неосигуряването на свидетелите, на административното обвинение, но очевидно същият се е дезинтересирал от настоящето производство.

Предвид извода за недоказаност на нарушенията, съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на контролния и наказващия орган и вида и размера на наложените наказания.