На 02.10.2018 г., около 16: 00 часа, жалбоподателят В. А. В. управлявал товарен автомобил марка "Фолксваген", модел "ЛТ 35" с рег. [рег. номер на МПС], като се движел в [населено място] по ул. "В. М. -Лотков" с посока от [улица]към [улица]. Автомобилът трябвало да премине под железопътен надлез, височината на който била обозначена с пътен знак В-16, като при преминаването си под надлеза водачът не съобразил височината на управлявания автомобил и горната част на превозното средство (бордът на камиона) се ударила в надлеза.
Били извикани служители на Пътна полиция, които пристигнали на място и след оглед на местопроизшествието съставили срещу жалбоподателя АУАН № 0685146 от 02.10.2018 г., който му бил връчен на същата дата и той го подписал с възражение, че нямало обозначителна табела за височината на надлеза. Посоченото в акта нарушение било квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел присъствал при установяване на нарушението.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа обстановка за категорично доказана и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 18-4332-021216 от 02.11.2018 г., с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пред. 1 и 2 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д. И. и Д. А., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят И. не е бил пряк очевидец на случилото се, но е отишъл на мястото след инцидента. Същият обяснява, че товарният автомобил бил самокатастрофирал в надлеза, тъй като водачът не е съобразил височината на превозното средство. Твърди, че имало знак указващ височината на надлеза, но не можел да каже на какво разстояние преди надлеза бил поставен знакът. Свидетелят А. също потвърждава за настъпилата катастрофа, като заявява, че той шофирал непосредствено след автомобила на жалбоподателя. Споделя обаче, че не си спомнял на мястото да е виждал знак указващ височината на надлеза. В случая съдът кредитира показанията на двамата свидетели относно факта на настъпилото произшествие, тъй като и двамата подробно описват механизма на удара. Относно това дали е имало поставен знак указващ височината на надлеза, съдът дава вяра на показанията на свидетеля И., тъй като те се подкрепят от приложената по делото скица, на която ясно е отбелязано наличието на такъв знак на улица "В. М. -Лотков" вдясно преди надлеза, като знакът е В-16 и указва, че височината на надлеза е 2, 20 метра. От друга страна показанията на свидетеля А. относно това обстоятелство остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателства, а и самият свидетел беше доведен от жалбоподателя, поради което има голяма вероятност да са се уговорили преди съдебно заседание, каква защитна версия да бъде представена за случилото се.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установена описаната по-горе фактология.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи като са спазени давностните срокове за съставянето им, визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че при издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и представляващо самостоятелно основание за неговата цялостна отмяна.
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице и пълно съответствие между фактическо и правно обвинение. В процесните АУАН и НП е посочено, че жалбоподателят В. при наличие на пътен знак В-16 не се е съобразил с указаната върху знака височина на надлеза и е продължил движението си въпреки по-голямата височина на превозното средство, поради което е самокатастрофирал. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че с действията си той е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 6, т. 1, пред. 3 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите на ППС, като участници в движението да съобразяват поведението си с пътните знаци. Посочената правна норма е бланкетна, доколкото не сочи при конкретен пътен знак, какво е задължението на водачите. За да бъде дадена прецизна правна квалификация на нарушението следва ясно да се посочи коя е правната норма, съдържаща правилото за поведение на водачите на ППС при наличие на пътен знак В-16, като по този начин на жалбоподателя ще бъде посочено ясно и конкретно кое е задължителното правило за поведение, което той е нарушил, за да му бъде наложено съответното административно наказание.
Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН допуска издаване на НП дори и при допуснато нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, при условие, че е установена самоличността на извършителя и е безспорно доказано извършването на нарушението и вината на нарушителя. Следователно, непосочването на прецизната правна норма в АУАН не би било основание за отмяна на НП, ако самото то я съдържа. В процесния случай обаче това не е така. При издаване на НП вместо да попълни бланкетната норма на чл. 6, т. 1 от ЗДвП с посочване на конкретната правна норма, която предвижда какво следва да е поведението на водача при наличие на пътен знак В-16, административнонаказващият орган е допуснал нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, като при цитиране на правната квалификация на нарушението се е задоволил единствено да посочи, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Както вече беше посочено разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП предвижда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Издавайки обжалваното НП, АНО е приел, че продължавайки движението си с по-високо ППС от указаната с пътен знак В-16 височина на надлеза, жалбоподателят не се е съобразил с пътния знак. Никъде в НП обаче не е посочено кой е нормативният акт, който вменява задължение на участниците в движението да не влизат под надлеза, ако височината на управляваното ППС, включително и товара, е по-голяма от указаната със знак В-16. Цитираната като нарушена правна разпоредбата - чл. 6, т. 1 от ЗДвП не посочва при наличие на конкретни пътни знаци, какви действия следва да извършат участниците в пътното движение и в частност водачите на ППС. Поведението, което следва да спазват водачите на ППС при наличие на пътен знак В-16 е посочено в чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, а именно да не влизат след знака пътни превозни средства с височина, включително и товара, по-голяма от означената. Тоест чл. 6, т. 1 от ЗДвП се допълва от друга разпоредба – такава, която посочва конкретните правила за поведение на водачите на ППС при наличие на различни пътни знаци, а с оглед конкретно посочения пътен знак В-16, това е чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП. Член 57 от ЗАНН изчерпателно изброява задължителните реквизити на наказателното постановление, като в точка 6 е предвидено посочването на "законните разпоредби, които са били нарушени виновно". Като не е посочил конкретната норма, въвеждаща задължение за водачите на ППС да не навлизат след знака, ако височината на управляваното ППС, включително и товара, е по-голяма от указаната, АНО не е изпълнил задължението си да посочи точната правна норма, която е била нарушена. Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е изпълнило.
Констатираното нарушение е съществено и не може да бъде отстранено от съда, поради което издаденото НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар