Глобиха ме за управляване на МПС без регистрация и регистрационни табели

На 29.07.2018 г. около 21: 20ч. жалбоподателят управлявал л. а. "Хюндай" с рег. Номер- М105 като се движил в [населено място], [улица]с посока на движение от ул"Х. К. " към надлез "Надежда" и срещу № 35 бил спрян от свидетели очевидци. Мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР- Ч. Ч., съставил на водача Д. П. АУАН № 885931/29.07.18 г., в който отразил, че последният управлява МПС-то без да е регистрирано по надлежния ред, без регистрационни табели, поставени на съответните места. Актосъставителят приел, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В акта отразил, че е съставен в присъствието на св. К. И. и св. Р. С. -очевидци на нарушението.

Въз основа на АУАН било образувано досъдебно производство № 3383 ЗМК 1520/2017 г. по описа 08 РУ – СДВР, пр. пр. № 47974/2017 на СРП за престъпление по 345, ал. 1 НК. С постановление на СРП от 12.12.2018 г. наказателното производство било прекратено, тъй като било прието, че деянието не е престъпление и случаят малозначителен; преписката била изпратена на ОПП – СДВР за преценка за наличие на административно нарушение. Било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. Ч. Ч. и С. и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели съдът не можа да изгради представа за фактическите им констатации, доколкото акт. Ч. заявява, че не помни обстоятелства относно извършена проверка на ж-ля Д. П. и съставен АУАН; аналогични показания дава и св. С.. Следва да се отбележи, че съдът прие свидетелстването им за правдиво и липсата на спомен отдаде на естеството на извършваната от тях работата. Независимо от липсата на свидетелски показания, съдът намира, че писмените доказателства подкрепят изложената по-горе фактическа обстановка без да съдържат противоречия.

Доколкото наличният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, подробното му обсъждане не се налага.

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 1 ЗАНН, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество и в рамките на правомощията на съда по чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, налага отмяна на обжалваното НП.

Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 ЗДвП /в редакцията му към времето на деянието/, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.

Съдът прие за установено, че жалбоподателят е управлявал МПС-ла "Хюндай" на 29.07.18 г., което не е било регистрирано по съответния ред, с което е извършил нарушението от обективна страна.

Същевременно съдът констатира допускането на съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на адм. наказателното производство. В обстоятелствената част на АУАН актосъставетилят е приел, че ж-лят на изложената по-горе дата е управлявал МПС без да е регистрирано по надлежния ред, без рег. табели, поставени на съответните места. От своя страна О. в обстоятелствената част на НП е приел различна от изложената фактическа обстановка като е отразил, че управляваният от водача Д. П. автомобил е с изтекъл срок на разрешение за временно движение №[ЕИК], валидно до 03.06.18 г. и не е регистриран по надлежния ред. Въведените допълнителни елементи от обективна страна разширяват състава на нарушението и по естеството си не съответстват на обективно приетото за установено в съставения АУАН и на обстоятелствата, свързани с осъществяване на нарушението, изложени в акта. В този смисъл съдът споделя възраженията относно описанието на деянието и, че е налице противоречие при описание на нарушението със всичките му съставомерни признаци.

Допълнително отразеното, че ж-лят е управлявал автомобил с изтекъл срок на разрешение за временно движение, отразяването на номера на документа и срока на действие, представлява нова фактическата обстановка, пред която ж-лят не е поставен при съставяне на АУАН. Следвало е АНО при положение, че въвежда допълнителни обстоятелства, свързани с вмененото нарушение, да приведе аргументи в тази насока, както и да приложи доказателства. По изложените съображения съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на правилото на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, довело до накърняване възможността на санкционираното лице да разбере състава на нарушението и съответно-да ангажира защитата си по вмененото му за осъществено адм. нарушение.

Относно възражението, изложено в жалбата на Д. П., че е имало приключило наказателно производство за същото деяние и НП е незаконосъобразно, съдът го намира за неоснователно, тъй като в случая наказателното производство е било прекратено като правополагащата причина е, че СРП е направила извод, че деянието на Д. П. не е престъпление, административно нарушение и поради това делото е било изпратено на наказващия орган- ОПП-СДВР, за реализиране на административнонаказателна отговорност. Поради това и жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също нещо и принципът ne bis in idem не е нарушен. Следва да се отбележи, че в ТР № 3/22.1.2015 г. на ОСНК на ВКС, което е послужило като аргумент, изложен в жалбата, разглежданата хипотеза не присъства.

Относно доводите за маловажност, следва да се отбележи, че не е налице маловажен случай на нарушение, тъй като деянието не разкрива отклонение от типичните случаи на този вид нарушение, което да дава основание да се счита, че обществената му опасност е значително по- ниска степен.