На 24.03.2017 г. около 11, 25 часа в [населено място], на [улица]автомобил "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] се движил по самостоятелното платно с посока на движение от [улица]към [улица]и до № 125 настъпило пътно транспортно произшествие с паркирания лек автомобил "Фолксваген" рег. [рег. номер на МПС], като автомобилът "Тойота" ударил ляво странично огледало на автомобила "Фолксваген", което счупил, а водача на автомобил "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] напуснал мястото на произшествието без да изпълни задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие.
За изложеното е съставен акт за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г. за това, че жалбоподателят поради слаб контрол станал причина за пътно транспортно произшествие с паркирания лек автомобил "Фолксваген", след което без да уведоми органите на МВР напуснал същото.
Установената от съда фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г., възражение срещу акта, докладна записка от 24.03.2017 г., обяснение от А. Н. П., декларация от същия от 02.03.2017 г., декларация от В. В. М., справка за собственост на лек автомобил рег. [рег. номер на МПС], протокол за пътно транспортно произшествие от 24.03.2017 г., скица към същия, Заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България и показанията на свидетелите В. В. М. и С. В. М..
Свидетелят М. е съставил протокола за пътно транспортно произшествие, като след предявяването му е заявил, че не си е спомнил за случая. Посочва, че съставил протокола по сведение на водача, останал на място. Съдът дава вяра на показанията на свидетелката, като описващи реда за съставяне на протоколите за пътно транспортно произшествие, като намира че същите не са информативни за обстоятелствата по настъпването му.
Свидетелката М. описва механизма на настъпване на произшествието, като посочва, че била спряла в локалното платно на [улица]пред [община], а автомобилът удари огледалото и?, вероятно с двата калника последователно, което огледало се огънало и се счупило. Автомобилът не спрял, въпреки подадения от нея сигнал. След това свидетелката записала номера на автомобила и подала сигнал на тел. 112. Твърди, че не видяла водача на автомобила, за който автомобил си спомня, че бил черен на цвят. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката М., като логични и непротиворечиви, кореспондиращи си с твърденията и?, изложени в декларацията и? и справката с регистрационни данни на автомобила относно цвета му. Показанията и? кореспондират и с описанието на нарушението в протокола за пътно транспортно произшествие и скицата към същия, в които в графичен вид е изобразен механизма на настъпване на произшествието.
Отбелязаната от жалбоподателя поправка на датата, на която е подаден сигнала от 23-ти, на 24-ти март 2017 г. в ръкописния текст на сигнала кореспондира с датата на съставяне на протокола за пътно транспортно произшествие и скицата към същия, поради което съдът намира че е резултат на грешка от страна на свидетелката М., което не дискредитира показанията и?. Дописването на цвета на автомобила в декларацията с ръкописен текст също не внася съмнения в показанията и?, тъй като свидетеля е категорична пред съда именно за цвета му, а самото дописване явно се дължи на открита непълнота. Съдът не открива твърдяната неточност в сигнала на жалбоподателката относно номера на автомобила, причинил щетата. Разликата в часовете на извършеното нарушение в сигнала на жалбоподателката и скицата към протокола за пътно транспортно произшествие е незначителна – пет минути, за което не оказва влияние върху преценката на съда за достоверност на показанията и?.
Свидетелката логично обяснява механизма на нанасяне на щетата с два последователни удари от калниците на джипа, преминал до нейния автомобил, поради което възраженията за несъответно обяснение с нанесен удар с огледало не са относими.
Като свидетели са разпитани и А. П. С. и С. С. С., чиито показания противоречат на твърденията на свидетелката М., за което съдът не ги кредитира.
Според свидетеля С., същият провел разговор с жалбоподателя на 24.03.2017 г. сутринта в 09, 30 часа в [населено място], след като жалбоподателят се върнал от санаториум. Жалбоподателят му заявил, че имал среща с кмета. Следобед жалбоподателят отново посетил строителния обект с автомобила си "Тойота Л. крузър" рег. №РА 3000.
Свидетелят С. посочва, че жалбоподателят посетил строителния обект в 10, 30 часа, след което отишли на обяд, който продължил до 13, 30 часа. твърди, че управлявал въпросния автомобил.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетелите С. и С., тъй като същите противоречат на показанията на свидетелката М., другият участник в произшествието, а свидетелката правилно е посочила и цвета на автомобила, който ощетил нейния автомобил, съответстващ на регистрационния му номер.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказаният жалбоподател, срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Компетентността на административно наказващият орган се установява от т. 2, 6 от Заповед № 8121з-952/20.07.2017 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, съответно Заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България, удостоверяваща компетентността на административно наказващият орган като заместник началник ОПП СДВР. Актосъставителят е съставил акта за установяване на административно нарушение в кръга на компетенциите си съгласно въпросната заповед.
Актът за установяване на административно нарушение от 31.05.2017 г. е съставен в присъствието на двама свидетели при съставянето му и нарушителя, комуто е надлежно предявен и връчен на същата дата. Срещу акта е постъпило възражение с доводи, аналогични на изложените в жалбата.
Актът е съставен на 31.05.2017 г. в тримесечния срок от извършването на деянието, за което съдът не намира нарушения на давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Обжалваното наказателно постановление от 30.11.2017 г. е съставено в шестмесечния срок на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Както правилно сочи жалбоподателя, нито свидетелите по акта, нито актосъставителя се явява очевидец или лице, което е установило нарушението. Изложеното не представлява нарушение на административно производствените правила, след като акта за установяване на административно нарушение е съставен при условията на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът на пътното превозно средство непрекъснато да контролира същото по време на управлението му. Съдът не намира за основателни възраженията за непълнота на описанието на нарушението относно начина на настъпване на пътно транспортното произшествие, съответно в какво се изразявала настъпилата щета. В наказателното постановление е посочено "... поради недостатъчен контрол в/у а-ла става причина за ПТП с паркирания л. а.... " По такъв начин е описано нарушението и в акта за установяване на административно нарушение. Преди това е посочено направлението на движението на автомобила "Тойота" и наличието на паркиран автомобил "Фолксваген" с техните регистрационни номера. Така описано нарушението се явява достатъчно подробно, за да се даде възможност да се реализира правото на защита. Посочването на това, в какво се изразявала щетата върху автомобила, не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление. Макар щетата да представлява съставомерен елемент според § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, като "повреда на пътно превозно средство", представляваща събитие, възникнало в процеса на движението на моторно превозно средство, описанието на нарушението дава ясна представа за настъпването на щета върху автомобила "Фолксваген" именно във връзка с управлението на моторното превозно средство "Тойота". В случая не става въпрос за промяна в направлението на пътя, наличие на пътни знаци или други съществени обстоятелства, които биха могли да окажат решаващо значение върху поведението на пътя на водачите на автомобилите, участващи в произшествието, а за непосочване на детайли от фактическата обстановка, които не са съществени за задълженията на водачите.
От показанията на свидетелката М. се установява липсата на видима причина, поради която водача на автомобила "Тойота" е причинил произшествието, поради което единственото логично обяснение за причината за същото се явява загуба на контрола върху автомобила от водача му.
С оглед показанията на свидетелката М. и описаната щета в протокола за пътно транспортно произшествие, съставен при посещение на органите на МВР на място и след придобиване на същите на впечатления от увредения автомобил, се доказва, че водача на автомобила на жалбоподателя при посочените в наказателното постановление условия е изгубил контрол върху автомобила и с това причинил пътно транспортно произшествие, с което увредил автомобила на свидетелката М., като нанесъл щета върху лявото му огледало, както е посочено в протокола за пътно транспортно произшествие. С изложеното се доказва от обективна страна извършването на нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
От субективна страна нарушението е извършено по непредпазливост, при липса на доказателства за умишленото му извършване.
Тъй като нарушението на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП не е предвидено изрично като елемент от състава на административнонаказателна разпоредба в ЗДвП, то същото попада в субсидиарната административно наказателна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП.
В състава на разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП е предвидено наказание глоба в абсолютноопределен размер от двадесет лева. Поради изложеното правилно административно наказващият орган е наложил административното наказание в предвидения му размер. С оглед на изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
След като управителят на дружеството [фирма], собственик на автомобила "Тойота Л. крузър 120" с рег. [рег. номер на МПС] жалбоподателят П. е потвърдил в декларацията си по чл. 188 от ЗДвП, че на 23/24.03.2017 г. е управлявал въпросния автомобил, то правилно на осн. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП именно на него е наложено въпросното административно наказание.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в частта му относно наложеното административно наказание на осн. чл. 185 от ЗДвП.
Съдът намира, че и второто нарушение не е описано достатъчно ясно, за да се осъществи правото на защита. Общо е посочено, че водачът напуснал "мястото на ПТП без да изпълни задълженията си като участник в пътно транспортно произшествие". След това е направена цифрова правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За да бъде квалифицирано правно цифрово нарушението, следва да е изписано словесно, което не е сторено. В разпоредбата на 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е предвидена хипотеза на произшествие, при което са настъпили само имуществени вреди. В трите хипотези са предвидени различни задължения – по б. "а" за оказване съдействие за установяване на вредите от произшествието; по б. "б" за попълване на двустранен констативен протокол за произшествието при наличие на съгласие между страните в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него; по б. "в" при липса на такова съгласие да не напускат произшествието и да уведомят съответната служба за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието и да изпълняват указанията им.
След като не е описано словесно кое от тези задължения не е изпълнено, то административнонаказателното обвинение не е ясно формулирано. Освен изложеното цифровата правна квалификация също е непълна, след като не е посочена по коя буква на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП се квалифицира нарушението. Тези нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН също съществено засягат правото на защита и представляват основание за отмяна на наказателното постановление в обсъжданата му част относно наложените административни наказания на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар