На 30.09.2018 г. около 9: 00ч. М. М. и П. Д. (двамата, служители на 5 РУ СДВР), извършили проверка на жалбоподателя, при която установили, че последният носи в себе си два броя полиетиленови плика с нарязана тревна маса.
Жалбоподателят предал вещите на полицейски орган с протокол за доброволно предаване.
С писмо рег. № 229р-22786 от 8.10.2018 г., преписката била изпратена на Агенция Митници по компетентност.
След постъпване на материалите в АМ, проверката била продължена, като била извършена експертиза, с която се установило, че се касае за 0, 375 кг. нарязан тютюн, чийто дължим, но неплатен акциз е 57 лева.
На 7.12.2018 г. Е. Т. в присъствието на свидетелите на съставяне на АУАН Л. Л. и Л. Х. (тримата, митнически инспектори), съставила Акт за установяване на административно нарушение № 531/7.12.2018 г. срещу В. В. за нарушение по чл. 126, ал. 1ЗАДС в негово присъствие. Последният го подписал без да изложи възражения.
Такива не постъпили и в законоустановения 3 дневен срок.
Въз основа на посочения АУАН, и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление № 825 от 1.03.2019 г., от зам. директор на ТД Югозападна на А"Митници", с което на жалбоподателя е наложена на основание чл. 126, ал. 1, т. 1 от ЗАДС, глоба в размер на 1000 и е постановено отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението: 0. 375гр. нарязан тютюн.
От така изложената и приета фактическа обстановка, за да постанови решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.
Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган. Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.
В настоящия случай, жалбоподателят не оспорва извършването на процесното нарушение, нито има възражения срещу процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП.
Съдът на собствено основание, предвид събраните по делото доказателства, също достигна до извод, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е санкциониран.
Производството пред АНО е протекло при спазване на процесуалните правила, като АУАН и НП са издадени от компетентни лица в кръга на правомощията им.
Видно от събраните в хода на андминистративнонаказателното производство доказателства, стойността на дължимия, но незаплатен акциз е 57 лева.
По делото липсват доказателства за снкционирани, други подобни нарушения, извършени от жалбоподателя.
От своя страна, преценката за маловажност следва да се извърши по законосъобразност. Извън оперативната самостоятелност на АНО е по целесъбразност да решава кога да приложи института на чл. 28 от ЗАНН, а е негово задължение, винаги когато са налице предпоставките, да стори това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар