На 25.01.2018 г. около 13: 05 часа в [населено място] свидетелят Р. Е. И. управлявал лек автомобил марка "Пежо", модел "Партнер" с ДК № С. 2620 ТН, движейки се по [улица]с посока от [улица]към [улица]. По същото време зад свидетеля се движела жалбоподателката С. П. Бетовска, управлявайки лек автомобил марка "Опел", модел "К. " с ДК [рег. номер на МПС]. Свидетелят И. рязко намалил скоростта на движение, за да премине по - бавно през неравност на пътя. Поради недостатъчната дистанция, която жалбоподателката спазвала спрямо намиращия се пред нея лек автомобил "Пежо Партнер" същата не успяла да спре и реализирал ПТП с него, удряйки задната му част, като по този начин задната броня на управлявания от И. автомобил се спукала. Възникнал конфликт между двамата водачи и жалбоподателката напуснала местопроизшествието. Свидетелят И. повикал органите на МВР. На място пристигнали свидетелят М. Р. Л. – младши автоконтрольор и неговият колега П. Д., които съставили протокол за ПТП и скица към него.
На 26.02.2018 г. жалбоподателката декларирала, че тя е управлявала лек автомобил "Опел", модел "К. " с ДК № 4767 СА.
На 28.03.2018 г. свидетелят Е. З. П. съставил срещу жалбоподателката и в нейно отсъствие акт за установяване на административно нарушение бл. № 388233/28.03.2018 г. Преди съставяне на АУАН до Бетовска не била изпратена покана за явяване за съставяне на АУАН. Съставеният АУАН бил предявен на жалбоподателката на 17.04.2018 г., която го подписала като посочила, че ще подаде допълнително възражения. Такива били депозирани в същия ден.
Като счел депозираните възражения за неоснователни на 16.08.2018 г. началник група АНД при ОПП- СДВР издал обжалваното наказателно постановление, екземпляр от който бил връчен на жалбоподателката на 26.10.2018 г., която в същия ден подала жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателствени материали – показанията на свидетелите Р. Е. И., М. Р. Л., Е. З. П., декларация от Р. И., скица на ПТП, Протокол за ПТП № 1701969/25.01.2018 г. справка-картон на жалбоподателя, заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-2509/21.04.2015 г. на директора на СДВР, удостоверение, писмо от началника на ОПП – СДВР.
В основата на своите фактически изводи съдът постави показанията на свидетеля Р. И., доколкото същият се явява участник в реализираното ПТП, тъй като именно той е управлявал лекия автомобил, който е бил ударен от жалбоподателя. Показанията на свидетеля са подробни, последователни, логични. В тях същият пресъздава обстоятелствата, свързани с времето, мястото и механизма на реализиране на ПТП. Свидетелят е категоричен, че намалил скоростта, за да премине през неравност на пътя, при което автомобилът му бил ударен отзад от жалбоподателката.
Показанията на свидетеля М. Л. са съществени в частта им, в която потвърждава съставянето на протокола за ПТП, както и че е огледал автомобила на свидетеля И., по който имало щети. Тук е мястото да се отбележи, че представената снимка от жалбоподателката не представлява годно веществено доказателство, тъй като не е съставена по реда на НПК, поради което съдът не може да се позовава на нея при изграждане на фактическата обстановка.
От показанията на свидетеля П. се установи, че същият не е изпращал покана до жалбоподателката за явяване за съставяне на АУАН. В подкрепа на показанията му в тази част е и писмото на началника на ОПП- СДВР.
Съдът се довери и на представените по делото писмени доказателства, а именно: протоколът за ПТП, съставените скица и декларации, от които се потвърждава мястото и времето на осъществяване на ПТП и участниците в него. От приложената справка – картон на водача се установи, че жалбоподателят е бил санкциониран само веднъж за нарушаване на правилата на ЗДвП.
От представените заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-2509/21.04.2015 г. на директора на СДВР и удостоверение съдът извлече информация относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано лице (наказаното физическо лице), депозирана е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2, изр. 1 от ЗАНН (НП е връчено на 26.10.2018 г., а жалбата е подадена в същия ден) и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от, вр.. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Този извод на съда следва от приложените по делото заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. издадена от министъра на вътрешните работи, заповед № 513з-2509/21.04.2015 г. на директора на СДВР и удостоверение. АУАН и НП са издадени при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Не е налице несъответствие в датата на съставяне на АУАН и неговото предявяване- същият е съставен на 28.03.2018 г., а не както неправилно твърди жалбоподателят на 18.04.2018 г.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя, че при съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото му на защита и представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
По делото се установи, че АУАН е съставен в [населено място] на 28.03.2018 г., в отсъствие на нарушителя С. Бетовска, като АУАН е бил изпратен впоследствие за предявяването му на Бетовска. Принципно, процедиране по гореописания начин от страна на контролните органи е възможно и би било законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН т. е. когато нарушителят е известен, но не може са бъде открит или ако последният е бил поканен за съставяне на акта, но не се е явил. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да обосновават извода за извършеното административно нарушение от страна на конкретно лице е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на и съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя ще бъде законосъобразно. В процесния случай съдът намира, че жалбоподателят не е бил надлежно поканен за явяване с цел съставяне на АУАН срещу него. По делото е налице декларация, подписана лично от Бетовска, че на процесаната дата тя е управлявала автомобил "Опел К. " с ДК [рег. номер на МПС], с който е реализирано ПТП. След като актосъставителят е счел, че са налице данни, че извършител на нарушенията е именно жалбоподателката С. П. Бетовска, то е следвало да изпрати до нея покана за явяване за съставяне на АУАН. Настоящият съдебен състав намира, че по делото не се събраха доказателства за надлежно изпълнение на процедурата по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, тъй като видно от показанията на свидетеля П. същият не е изпращал покана до Бетовска за явяване за съставяне на АУАН, а от писмото от ОПП- СДВР се установява, че такава не е налична по административната преписка - тоест не може да се приеме, че е била изпратена от друг служител на ОПП, различен от свидетеля П.. Изложеното се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно-наказателна процедура, тъй като съществено е ограничило правото на нарушителя на защита, лишавайки го от право на участие в една от фазите в производството.
Изискването актът да бъде съставен в присъствието на нарушителя има за цел едновременност и непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с участието на посочените в лица, както при неговото съставяне, така и при подписването му, което е с цел гарантиране правото на защита на нарушителя. Последният винаги следва непосредствено да възприема действията на актосъставителя и посочените свидетели, включително дали същите действително са присъствали при съставянето на акта, както и верността на посочените в акта обстоятелства от друга страна в т. ч. и относно датата на съставяне на АУАН. Както вече беше посочено, съставянето на акта в отсъствие на нарушителя, извън хипотезата на, води до нарушаване на правото му да направи възражения при съставяне на акта и да организира и осъществи защитата си в образуваното против него административнонаказателно производство. Смисълът на изпращането на покана до нарушителя за явяване за съставяне на АУАН е да се извести лицето за започването на административнонаказателно производство срещу него и да му се предостави и гарантира възможност да участва в него и да упражни правото си на защита още в този най-ранен етап от производството. Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му актосъставителят е лишил от правото на защита на нарушителя в този етап от производството, което е опорочило изцяло административнонаказателното производство (в този смисъл е и решение № 389/12.06.2014 г. на АССГ по адм. д. № 12042/2013 г.). Установените от правила за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя са гаранция за обезпечаване правото му на защита в административнонаказателното производство и неспазването им представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което обосновава отмяна на наказателното постановление на самостоятелно основание.
Отделно от това по отношение на второто вменено на жалбоподателката нарушение съдът намира, че същото е описано неясно и бланкетно, като е налице и несъответствие с посочената като нарушена правна норма, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващи в значителна степен правото на защита на наказаното лице и съставляващи още едно основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част.
Съобразно описанието в обстоятелствената част на НП и касаещо нарушението под номер 2, на жалбоподателката е вменено, че "водачът напуска мястото на ПТП без да изпълни задължението си като участник в ПТП". АНО се е задоволил да формулира нарушението от фактическа страна изключително пестеливо, която формулировка според настоящия състав не е в достатъчна степен пълна и ясна, което накърнява правото на защита на санкционираното лице и е пречка за пълното разбиране на фактическите рамки на вмененото му нарушение. Направеното от АНО описание на нарушението от фактическа страна всъщност представлява правен извод, че жалбоподателката не е изпълнила свои законоустановени задължения като участник в ПТП, но не и с кои свои действия е сторено това, респ. какво действие е била длъжна да предприеме, но не е сторила това в нарушение на задълженията си по закон. Крайната лаконичност на описаното нарушение от своя страна е и пречка и за съда да провери волята на АНО и прави невъзможно упражняване на съдебен контрол за законност и правилност на издаденото НП, доколкото в съдебната фаза на производството следва да бъде установено съответствието на твърденията, изложени в НП с обективната действителност и доказателствената съвкупност.
Не е налице съответствие на описанието от фактическа страна с дадената правна квалификация. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 визира хипотеза, при която от ПТП са настъпили само имуществени щети, като в три отделни точки са разписани различни задължения за участниците в него, като задълженията в т. "б" и "в" са различни, в зависимост от наличието или липсата у участниците в произшествието на съгласие относно обстоятелствата, свързани с него. Нито в АУАН, нито в НП обаче са изложени фактически твърдения относно наличието или липсата на съгласие досежно обстоятелствата, свързани с ПТП, както и дали е била уведомена службата за контрол и дали дадените от компетентните органи указания не са били изпълнени. Даденото фактическо описание всъщност не би могло еднозначно да се подведе под която и да от хипотезите на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, тъй като както вече беше посочено вместо фактическо описание АНО е вписал в НП свой правен извод, но не и на база кои осъществили се факти е направен.
С оглед констатираните съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати в най-ранния етап от производството, свързани със съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя, без до него да е била изпратена покана и липсата на ясно и конкретно описание на второто вменено на жалбоподателя нарушение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено на процесуално основание, като обсъждането на доводите по съществото на спора се явява безпредметно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар