Към 02.04.2018 г. жалбоподателят [фирма] в качеството си на работодател имало сключени трудови договори лицата В. Ц., И. И., Т. Ц. и С. Ц., които полагали труд като водачи на товарни автомобили, като по делото не е установено кога всяко от лицата е било назначено на работа. Всяко от изброените лица имало придобита категория С и валидна карта за квалификация на водача. Но в периода 24.11.2017 г. до 08: 00 часа на 30.03.2018 г. водачите И. И., Т. Ц. и С. Ц., не притежавали валидно удостоверение за психологическа годност /тъй като срокът на предходно издадените им бил изтекъл на 24.11.2017 г. /, като и тримата на 30.03.2018 г. придобили издадено на основание чл. 152, ал. 1 ЗДвП Удостоверение за психологическа годност, с валидност от 30.03.2021 г. А водачът В. Ц. нямал валидно издадено УПГ за периода от 23.11.2017 г. до 09: 00 часа на 12.02.2018 г., когато му било издадено на основание чл. 152, ал. 1 ЗДвП Удостоверение за психологическа годност, с валидност от 12.02.2021 г.
На 02.04.2018 г. св. Г. Ж. – на длъжност "инспектор" към Областен отдел "АА" С., заедно със свои колеги извършил проверка на дейността на [фирма], притежаващо лиценз на Общността № 14748 за международен превоз на товари, валиден до 22.02.2026 г. По време на проверката на документите на дружеството и след изготвяне на справка от служебния регистър на И., свидетелят Желевв установил, че превозвачът е допуснал нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр, като е допуснал извършването на обществен превоз на товари с водачите И. И., Т. Ц. и С. Ц., без да притежават валидно удостоверение за психологическа годност за периода 24.11.2017 г. до 08: 00 часа на 30.03.2018 г., а за В. Ц. – за периода 23.11.2017 г. до 09: 00 часа на 12.02.2018 г. За констатациите при проверката бил изготвен констативен протокол от 02.04.2018 г., връчен и на представител на дружеството. Към него били приложени и 11 бр. тахографски листа, от които се установява, че в периода 24.11.2017 г. до 30.03.2018 г. четиримата водачи са осъществявали превози с товарни МПС на дружеството.
Въз основа на така установеното, на 02.04.2018 г. бил съставен и АУАН № 251098 от свидетеля Г. Ж. –инспектор към ОО "АА" С. за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от Закона за автомобилните превози. Към акта били приложени констативен протокол за проверката, 11 бр. тахографски листа и 4 бр. справки от Регистъра на психологически изследвания на водачите. В акта вместо дата на нарушението, била посочена датата на съставяне на акта, когато е и констатирано при проверка по преписката в ОО "АА" - в 15: 30 часа на 02.04.2018 г. В акта нарушението било описано по следния начин – превозвачът е разпоредил на четиримата водачи да извършват обществен превоз на товари в периода от 24.11.2017 г. до 08: 00 часа на 30.03.2018 г., а за водача В. Ц. – за периода 23.11.2017 г. до 09: 00 часа на 12.02.2018 г. видно от 11 броя тахографски листа и 11 броя пътни листа с товарни автомобили с рег. номера СА8017НВ; СВ8142АТ; СВ2148АХ; СА9595ХН и СВ4203АХ без да са притежавали валидно удостоверение за психологическа годност.
Актът бил съставен в присъствието на един свидетел на установяване на нарушението и на упълномощен представител на жалбоподателя, който не изложил възражения срещу акта. Такива не са депозирани и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на издадения АУАН, при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 20.07.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на ОО на ИА "АА" С.. В НП като дата на нарушението била посочена 02.04.2018 г. около 15: 30 часа, а като място на нарушението било посочено [населено място], седалището на ОО АА С.. С издаденото НП на жалбоподателя, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 ЗАвтПр била наложена имуществена санкция от 3000 лева за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 ЗАвтПр.
Видно от отбелязването върху него, НП е връчено срещу подпис на представител на жалбоподателя на 09.11.2018 г., като жалбата срещу него е изпратена по пощата до ИА "АА" на 15.11.2018 г. видно от копието от пощенския плик.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Ж., като и от събраните по делото писмени доказателства (справки относно издадени удостоверения за психологическа годност на водачите; констативен протокол, тахографски листа и пътни листа; заповед от 15.05.2015 г. на МТИТС), приобщени към доказателствения материал по реда на, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ж., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е извършил документалната проверка и е установил липсата на валидно УПГ на четиримата водачи преди всеки от тях да се сдобие с такова на 30.03.2018 г., а В. Ц. – на 12.03.2018 г. и възпроизвежда точно спомените си за установеното. В разпита си сочи, че е установил от представените документи, че в посочения в АУАН период водачите са управлявали автомобили на дружеството, като са извършвали международен превоз на товари.
От представените копия на удостоверения за психологическа годност безспорно се установява, че към посочената като датата на нарушението 02.04.2018 г., и четиримата посочени водачи са притежавали валидно удостоверение за психологическа годност. Но към периода на проверката – 23.11.2017 г. до 30.03.2018 г. нито един от тях не е имал валидно удостоверение, като водачът В. Ц. се е снабдил с УПГ на 12.02.2018 г. По делото не са представени доказателства кога е назначен на работа в дружеството всеки от водачите, но са представени доказателства кога всеки от тях е извършвал обществен превоз на товари, с какви конкретно МПС и по какъв маршрут. Това обаче не е отразено в констатациите в акта или НП.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно и, контролът за спазване на разпоредбите на закона се осъществява от органите на ИА "Автомобилна администрация". В този смисъл актосъставителят Ж., заемащ длъжността "инспектор" към ОО "Автомобилна администрация" - [населено място] е материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37, ал. 1, б. "а" ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвтПр. Административнонаказващият орган – началника на областен отдел "АА" С. е компетентен да състави обжалваното НП на основание разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 2 ЗАвтПр и т. 7 от Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като превозвач, притежаващ лиценз № 14748 за международен превоз на товари е допуснал извършването на обществен превоз на товари от водачите И. И., Т. Ц. и С. Ц., за периода 24.11.2017 г. до 08: 00 часа на 30.03.2018 г., а за водача В. Ц. – за периода 23.11.2017 г. до 09: 00 часа на 12.02.2018 г., без да притежават валидно удостоверение за психологическа годност.
Така описаното нарушение е квалифицирано по чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвтПр и е санкционирано на основание чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр, която норма предвижда налагане на административно наказание глоба или имуществена санкция в размер на 3000 лева за превозвач, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари.
Действително, видно от приложените по делото справки относно издадени удостоверения за психологическа годност за водачите е видно, че техните удостоверения са били с валидност до 23.11.2017 г., а водачът В. Ц. е придобил УПГ едва на 12.02.2018 г., като останалите трима са се сдобили с валидни удостоверения на 30.03.2018 г. Следователно в периода от 24.11.2018 г. до 08: 00 часа на 30.03.2018 г. /така както е посочено в акта и в НП/ тримата водачи не са разполагали с валидно удостоверение за психологическа годност, а за водача В. Ц. този период е бил 23.11.2017 г. до 09: 00часа на 12.02.2018 г. /макар в АУАН и Нп неправилно да е посочено от 23.11.2017 г., тъй като за тази дата водачът Ц. все още е имал валидно УПГ.
От представените по делото 11 броя тахографски и пътни листи се установява, че всеки от четиримата водачи е извършвал обществен превоз на товари в този период.
Въпреки изложеното по-горе, съдът счита, че НП следва да бъде отменено поради нарушение на процесуалния закон и посочването на различни дати /периоди/ за извършването на нарушението, допуснати неточности относно водача В. Ц. и др., което води до неяснота на цялото обвинение.
На първо място, съдът намира за неоснователни възраженията за защитата за липса на посочване на датата и мястото на нарушението. Видно от текста на НП, в него се твърди, че нарушението е извършено на 02.04.2018 г. около 15: 30 часа в [населено място]. Но от приетата фактическа обстановка се налага извода, че към тази дата и четиримата водачи са разполагали с валидни УПГ, което води до извод за недоказаност на констатациите в НП и необходимост от неговата отмяна. Съдът намира за неоснователни и доводите, свързани с липсата на втори свидетел по акта, както и с непълно посочване на адреса на свидетеля. Видно от отбелязването в самия АУАН, св. Д. С. е присъствал при установяване на нарушението, той е участвал в документалната проверка, следователно не е необходим и втори свидетел. В акта са посочени трите му имена и ЕГН, както и адрес по месторабота, което е достатъчно за идентификация на свидетеля и неговото призоваване. В този смисъл съдът намира, че в АУАН не са допуснати процесуални нарушения относно свидетеля по акта, които да са довели до ограничаване правата на дружеството.
Но както в акта, така и в НП са изложени противоречиви обстоятелства относно датата на нарушението, като и в двата акта се съдържат и твърдения, че нарушението е извършено и на датата на съставяне на акта – 02.04.2018 г., но и за периода на проверката от 24.11.2017 г. до 30.03.2018 г. за всеки от четиримата водачи, но за водача В. Ц. е отбелязано, че периода на нарушението за него е 23.11.2017 г. до 12.02.2018 г., като за така посочените периоди в действителност четиримата водачи не са разполагали с валидни УПГ. Но поради неправилния и неясен начин на изписване на нарушението, се налага извода, че дружеството е санкционирано за извършено нарушение на 02.04.2018 г., което обаче противоречи на доказателствата. Това всъщност е датата на приключване на проверката и съответно датата на установяване на нарушението, но тя неправилно е изведена като датата на извършването му, което несъмнено затруднява възможността на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си.
Освен това объркване предизвиква и изброяването на водача В. Ц. веднъж заедно с другите водачи и с посочен период на нарушението от 24.11.2017 г. до 30.03.2018 г., а в последствие посочването на друг период за него. По този начин не е ясно за какъв период се твърди водачът В. Ц. да не е имал УПГ. Допълнително, както съдът посочи по-горе, по отношение на този водач неправилно като начална дата на периода е посочена дата 23.11.2017 г., но към тази дата предходно издаденото му УПГ още е било валидно. Буди недоумение поради какви съображения за този водач е приета по-ранна дата за начало на периода, след като четиримата водачи са изкарали предходните си УПГ на една дата – 23.11.2014 г. с валидност до 23.11.2017 г.
Освен това нарушението е описано твърде лаконично, което поставя трудности пред съда да разбере волята на наказващия орган.
В АУАН и НП така изложената фактология е била квалифицирана от АНО като нарушение на р, която норма вменява задължение към лицензираните превозвачи да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с Наредбата по чл. 7, ал. 3 от закона и чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП - Наредба № ЗЗ от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България. Но в текста на АУАН и НП нарушението е описано като допускане извършването от страна на дружеството на водача да осъществява международен превоз на товари, макар и без да се посочат конкретните обстоятелства на това изпълнително деяние – кой, кога и къде е разпоредил/допуснал това, от кои доказателства се извежда разпореждането и кога са осъществени конкретните превози, съответно с кого от водачите. Тази информация се съдържа в приложените по делото тахографски и пътни листа, но актосъставителят и наказващият орган не са отразили тези съществени обстоятелства в описанието на нарушението.
В НП е посочено, че се налага имуществена санкция на дружеството на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвтПр /след изменението на закона с ДВ бр. 9/2017 г. /, който предвижда, че дружеството, в качеството си на превозвач, следва да носи административнонаказателна отговорност ако назначи на работа или допусне до работа водач без удостоверение за психологическа годност. Но именно поради така описания състав на нарушението е съществено да се посочи кога и къде дружеството е допуснало всеки от тримата водачи да извършва международен превоз на товари, без да притежава УПГ. Общото посочване на 4 водачи и период от около 4 месеца по никакъв начин не отговаря на изискванията на ЗАНН за индивидуализация на обстоятелствата, при които е извършено нарушението, включително и относно датата и мястото му. Съдът би могъл да провери дали в действителност всеки от 4 посочени водачи са извършвали превоз на товари в посочения период, но е следвало тези обстоятелства да намерят отражение в акта и в НП, за да осигурят възможност на дружеството да разбере в какво конкретно е обвинено и да организира адекватно защитата си.
Неспазването на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е винаги съществено нарушение в административно-наказателното производството, защото води до ограничаване правото на защита на наказаното лице, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Съдът в производството по обжалване на наказателните постановления по реда на чл. 59-63 ЗАНН следва да установи дали е извършено описаното в наказателното постановление административно нарушение и съответно да съпостави фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение. Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или несъществуването на описаното в наказателното постановление административно нарушение предпоставя индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл. 57 ЗАНН.
Нещо повече, липсата на посочена дата на нарушението, неправилното й посочване, посочването на две или три различни дати/периода, пречи да се определи началният момент, от който започват да текат сроковете по чл. 34 ЗАНН и абсолютната погасителна давност за административно-наказателното преследване и винаги затрудняват ефективната защита на санкционираното лице.
Във връзка с изложеното съдът намира, че не е необходимо да изследва въпроса по същество.
С оглед на допуснатите съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на наказаното лице, съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар