На 25.10.2018 г. около 20: 20 часа в [населено място], жалбоподателят Г. Н. Г. управлявал лек автомобил, марка "Пежо" модел "307", с рег. [рег. номер на МПС], по бул. Г. Д. с посока на движение от ул. Т. към бул. България, той се движил в средната лента, която била предназначена за движение направо по бул. Г. Д. след пресичане на бул. България. В тази лента имало поставена хоризонтална пътна маркировка М 10, указваща движение единствено направо. В този пътен участък бул. Г. Д., преди кръстовището с [улица] ленти за движение в посоката на жалбоподателя, като най-дясната била предвидена за движение направо и надясно по бул. България посока Център; средната – за движение направо; а лявата – за завой наляво по бул. България посока Б.. В същото време по посока на жалбоподателя се движел и св. И. Г., който управлявал таксиметров автомобил марка "Хюндай" модел "Акцент" с рег. [рег. номер на МПС], като същият се намирал в най-дясната лента и искал да продължи движение направо по бул. Г. Д.. При приближаване на светофарната уредба на зелен разрешителен сигнал, жалбоподателят Г. от средната лента предприел маневра по завой надясно, като нарушил пътната маркировка и реализирал ПТП с движещият се от дясната му страна автомобил Хюндай, с който св. Г. опитал да продължи движението си направо.
В следствие на удара на автомобила Хюндай били причинени щети в предната лява част - предна броня и ляв калник. Веднага след удара водачът на автомобила Пежо – жалбоподателят Г. намалил, защото усетил удара, но незабавно решил, че бърза и ударът не е силен, като продължил движението си по бул. България. Св. Г. видял реакцията на жалбоподателя и се опитал да го последва, като на светофара на бул. И. Е. Г. и бул. България успял да настигне автомобила Пежо и да запише номера му, но тъй като бронята му била откачена, той не могъл да последва жалбоподателя, който потеглил в неустановена посока.
Св. Г. позвънил на ОПП СДВР, където подал сигнал за реализираното ПТП и успял да предостави данни за модела и регистрационния номер на ударилия го автомобил.
На място около 23: 30 часа пристигнали полицейски служители, включително и св. Б. М. – младши автоконтрольор при ОПП СДВР, който огледал щетите по автомобила Хюндай и съставил протокол за ПТП след като снел обяснения от св. Г., а неговият колега изготвил и докладна записка за установеното, в която вписал и номера на автомобила Пежо.
След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на МПС неговия регистриран собственик – жалбоподателят Г. Г. бил поканен да се яви в ОПП СДВР и да посочи дали е управлявал автомобила на процесната дата. Така на 21.11.2018 г. жалбоподателят Г. попълнил декларация, в която посочил, че той е управлявал автомобила на процесната дата и признал, че е имало удар с друг автомобил, движещ се в дясно от него, когато е предприел маневра по завой надясно, но описал, че другият автомобил го е ударил и тъй като бързал, не спрял на мястото.
При така установените факти, въз основа на изготвената докладна записка, установеното лично от св. М., сведението от св. Г. и декларацията на жалбоподателя Г., на 21.11.2018 г. бил съставен АУАН от Е. П. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП /относно предприетата маневра по завой надясно нарушаваща П. М. М 10/, съответно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /относно напускането на мястото на ПТП без да установи причинените вреди/ в присъствие на нарушителя. Жалбоподателят не изложил възражения срещу акта, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Нарушението по чл. 123 от ЗДвП било описано в акта по следния начин ".... след което напуска местопроизшествието, без да уведоми органите на МВР и без да установи резултата от ПТП".
В акта бил вписан като свидетел участвалия в ПТП втори водач – св. Г., но изрично било зачертано, че той не присъства при съставянето на акта. А в полето за подпис на свидетеля по акта било отразено, че той е подал декларация пред органите на властта. Допълнително в акта е отбелязано, че е съставен при условията на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН въз основа на декларации от свидетеля и нарушителя.
Въз основа на така издадения АУАН и при почти пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 05.12.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група АНД в отдел "Пътна полиция" при СДВР. В НП второто нарушение било квалифицирано по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В ЗДвП и било описано по следния начин "при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията ?", а при описанието на нарушението от фактическа страна било посочено "Напуска мястото на ПТП, без да изпълни задължението си като участник в ПТП".
Върху Наказателното постановление е отбелязана като дата на връчването му 03.01.2019 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 09.01.2019 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. М. и Г., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. В опълнената от него деклараия и в жалбата си, жалбоподателят признава, че е участвал в ПТП, но не е спрял на мястото, както и че е завил надясно по бул. България от средната лента за движение и е имал съприкосновение с автомобил от дясната му страна. От съставените докладна записка, декларация от св. Г. и от жалбоподателя, се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по автомобила на св. Г., както и механизма на деянието.
В тази връзка съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Г., който се явява единствен очевидец на случилото се. Той разказва как е видял автомобила Пежо да прави маневра по завой надясно от лявата му страна и да удря неговия автомобил в предната лява част, след което и да продължава движението си. Даденото от него описание на автомобила съвпада изцяло с данните от справката от Ц. база – КАТ. Като според настоящия състав е категорично доказано, че именно автомобила на жалбоподателя е участвал в ПТП, като в тази връзка съдът отчете и отразеното в декларацията от жалбоподателя.
Собствеността на автомобила се доказва от приложената към преписката справка от Централната база – КАТ по регистрационен номер, а и не се оспорва от жалбоподателя, че той е управлявал автомобила в този период.
От показанията на св. М., които също следва да се кредитират, се установява конкретното местоположение на автомобила и щетите по него, което се потвърждава и от изготвения от него протокол за ПТП.
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че водачът на автомобила Пежо е усетил удара /което той сам признава/, но въпреки това е продължил движението си без да спре на място или да подаде сигнал до МВР. Освен това съдът намира за безспорно установено и че жалбоподателят е предприел маневра по завой надясно от пътна лента, предназначена за движение направо.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на материалния и процесуалния закон.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел "Пътна полиция" в СДВР. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е приложил разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, като е съставил акта в отсъствие на свидетели. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието св. Г., същият не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и не се е подписал на акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в отсъствието на свидетели, което е допустимо единствено в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Но съдът намира, че изводът на актосъставителя за официалния характер на приложените документи, доказващи нарушението е погрешен. Действително съставените протокол за ПТП и докладна записка, които са съставени по предвидения в закона ред от компетентни длъжностни лица – служители на СДВР, имат характеристиките на официални документи. Но и в самия акт съставилият го Е. П. се е позовал не на тези официални документи, а на декларациите от св. Г. и жалбоподателя, които обаче не представляват официални документи. Те изхождат от обикновени граждани, а не от длъжностни лица, които посочват някакви обстоятелства, но без да притежават удостоверителна функция. За декларацията на жалбоподателя, същият носи наказателна отговорност по чл. 313, ал. 1 от НК, а не за съставяне на официален документ, удостоверяващ неверни данни, а попълнената от св. Г. "декларация" има характера на сведение. В тези два документа се съдържат основните информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди всички поведението на жалбоподателя и механизма на деянието, поради което не би могло да се приеме, че актът е съставен ъз основа на официални документи. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие дори на 1 свидетел представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство. Но освен това съдът намира, че за пълнота следва да изложи аргументи и по отношение на конкретните вменени на жалбоподателя нарушения.
Относно нарушението по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП:
Съдът намира, че нарушението на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, е описано противоречиво и неясно, макар да е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното лице. Но в АУАН и НП се твърди, че жалбоподателят е нарушил пътната маркировка М 10, което е и причината за реализиране на ПТП. Но вместо да квалифицират така описаното нарушение по чл. 6, т. 1, пр. последно ЗДвП, вр. чл. 65, т. 1 от ППЗДвП, актосъставителят и наказващият орган са дали на нарушението несъответната на описанието му квалификация по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Ако те са приели, че причината за ПТП е не нарушаването на пътната маркировка, а неправилно предприетата маневра, с която е създадена опасност за другите участници в движението, е следвало да отразят своите фактически изводи в акта, съответно в НП.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Наличието на разминаване между описанието на нарушението от фактическа страна и дадената му правна квалификация винаги представлява съществено процесуално нарушение, тъй като поставя затруднения пред санкционираното лице да разбере в какво конкретно е обвинено. В този смисъл според съда следва да бъде отменено НП по отношение на първото нарушение.
Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП:
Настоящият състав намира, че е допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и по отношение на второто нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /правилно посочена като нарушена в АУАН/, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за пътнотранспортно произшествие: "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети".
Законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се касае за причинена имуществена щета друго МПС.
Но при описанието на това нарушение в АУАН и НП е допуснато процесуално нарушение – не са описани конкретните действия, които е следвало да предприеме водача на автомобила, а единствено в АУАН и НП е посочено, че той е напуснал мястото на ПТП без да изпълни задълженията си като участник в ПТП. Но в различните хипотези на чл. 123, ал. 1 ЗДвП са изброени различни задължения за водачите, в зависимост от причинените вреди. Това съвсем общо словесно описание на нарушението в АУАН, представлява нарушение на чл. 42, т. 4, от ЗАНН, доколкото нарушава правото на санкционираното лице да научи в какво е обвинено и съответно да организира ефективно защитата си. В НП е дадена различна правна квалификация на нарушението, но същото отново е описано непълно, което представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочената в НП като нарушена разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В от ЗДвП, когато при ПТП са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. В случая обаче от показанията на св. Г. и декларацията на жалбоподателя се установява, че водачът изобщо не е спрял, не е слязъл от автомобила си и не е установил какви са щетите от причиненото от него ПТП. В този смисъл нарушението му е следвало да се квалифицира по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като нарушението по т. 3 от същия член предпоставя водачите да са спрели и установили какви щети са реализирани от ПТП, да са имали разногласия относно механизма на ПТП и наказаният да не е останал на мястото или да не е уведомил компетентните органи за ПТП. В контекста на изложеното се налага извода, че наказващият орган, който е дал различна правна квалификация на нарушението съгласно правомощията си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, не е оценил правилно събраните доказателства и е определил неправилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение. По този начин е нарушен и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Това представлява още едно самостоятелно основание за отмяна на НП в тази му част.
Воден от изложеното, съдът намира, че жалбата е основателна и НП следва да бъде отменено поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар