От фактическа страна, относимите към спора обстоятелства, се установяват от събраните писмени доказателства:
На 05.11.2017 г. е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на жалбоподателя за това, че на 05.11.2017 г. около 12: 40 часа при управление на товарен автомобил "Мерцедес Акрос", с ДК [рег. номер на МПС] в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]и на кръстовището с [улица]при наличие на пътен знак Б-2 не пропуска и реализира ПТП с движещия се по път с предимство лек автомобил "Опел", с ДК [рег. номер на МПС], като водачът управлява МПС спряно от движение по чл. 171, т. 2, б. "А" от 2007 г., както и е управлява с изтекъл срок на АУАН № 0727788.
Разпитан в качеството на свидетел актосъставителят Д. Г. излага показания изцяло в подкрепа на акта.
Дошлите на мястото на ПТП, служители на О "ПП"-СДВР снели писмени обяснения от участниците в ПТП-то, изготвили скица, както и бил съставен протокол за ПТП, в който са отразени имуществените вреди по двата автомобила.
Съставеният АУАН на жалбоподателя е от длъжностно лице Д. Г. мл. автоконтрольор при О "ПП" – СДВР. В АУАН са посочени като нарушени разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 5, ал. 3, т. 2, чл. 157, ал. 6 от ЗДвП. Жалбоподателят е депозирал възражения в писмена форма.
Приложен е АУАН фабричен № 0727788 от 03.09.2017 г. за нарушение по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП съставен срещу жалбоподателя П..
Установява се от справка на СДВР – О "ПП", че товарен автомобил "Мерцедес Актрос", модел 4143, с ДК [рег. номер на МПС] е спрян от движение и е пуснат в движение на 27.09.2007 г.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление от началник група при СДВР, О "ПП" при СДВР.
Съдът кредитира писмените доказателства, както и показанията на свидетеля Г., като логични и непротиворечиви.
Не се кредитира от съда, приложената по делото компютърна разпечатка, тъй като същата не съдържа данни за органа, от който произлиза, името и длъжността на лицето, което я е издало.
Жалбата е допустима, като подадена в законния седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и входящият печат, поставен на жалбата/, в нея се съдържат изискуемите от закона реквизити и от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване, като разгледана по същество същата се явява основателна, поради следното:
По т. 1 на атакуваното НП:
В тази си част на обжалваното наказателно постановление е наложено на жалбоподателя административно наказание на основание чл. 179, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5, пр. I и II от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) глоба в размер на 200 (сто лева) лв. за нарушение по чл. 6, ал. 1 от ЗДвП, съдът установи следното:
Както в АУАН, така в издаденото въз основа на него НП се сочат факти, които реализират хипотезите на нарушение по сочената като нарушена правна норма: чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Това е така, доколкото състава на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, редакцията към датата на нарушението, предвижда: "Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка". Поради което в хода на съдебното следствие несъмнено се установи, че ПТП-то е станало поради неспазване на водача на товарен автомобил "Мерцедес Актрос", с ДК [рег. номер на МПС] на пътен знак Б-2 и непропускане на движещ се по път с предимство МПС: лек автомобил "Опел", с ДК [рег. номер на МПС]. Същият е следвало преди да продължи своето движение да се съобрази с пътния знак и да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението и да се съобразява с тяхното положение. Предвид което така описаното словесно нарушение в АУАН и НП, с правна квалификация по чл. 6, т. 1 от ЗДвП е реализирано.
Предвид което са налице предпоставките за носене на административнонаказателна отговорност по чл. 179, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която норма предвижда, че който по време на движение при неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
По т. 2 на процесното НП:
Съдът намира, че в тази му част наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено, поради следното:
От събраните по делото доказателства, които се кредитират не се установи осъществяването на нарушението: управление на МПС, което е спряно от движение. По делото се установи, че липсва издадена заповед за спиране на автомобила от движение. Не следва да се подминава факта и че в НП не се сочи правното основание за спиране на автомобила, както и датата на която това е станало. Единствено е налице голословно твърдение, че се касае за управление на МПС, което е спряно от движение.
Като в случая е налице неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като не се установи от събраните и кредитирани по делото доказателства, че е осъществено визираното нарушение и в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.
Относно посоченото нарушение по т. 3 на атакуваното НП:
Сочи се като нарушена нормата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, която предвижда, че: "При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. " Посочената норма е обща и предвижда реда, по който се процедира при съставен акт до заплащане на глоба за нарушение по закона. Същата не предвижда задължения за водачите на ППС-та, за да може да бъде нарушавана. При съставяне на акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 - заплащане на наложената глоба. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. При връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща. В случаите, когато наказателното постановление е обжалвано, то замества контролния талон до един месец след влизането на съдебния акт в сила. Водачът не е лишен от възможността да упражнява правото да управлява автомобил през времето, докато производството по обжалване на наказанието е висящо. Нормата, която се сочи като нарушена се явява установителна за правния мир, а не забранителна. Не може да бъде нарушена норма от такъв вид, поради което неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Като не е съобразил горното административнонаказаващият орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което нарушение обосновава незаконосъобразността на издаденото наказателно постановление в тази му част.
Но въпреки установеност на нарушението по т. 1 от събраните и кредитирани доказателства се констатира следното:
Обжалваното НП е незаконосъобразно на процесуално основание – липса на материална компетентност на издалото го длъжностно лице. От приетата по делото заповед относно оправомощаване на длъжностни лица от СДВР, които могат да издават наказателни постановления по ЗДвП съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2017 г. на министъра на вътрешните работи липсва оправомощаване да издава наказателни постановления началник група към СДВР, О"ПП" при СДВР, като единствено е налице оправомощаване за началник група "Административно наказателна дейност" към СДВР, а за началник група към ОДМВР е налице оправомощаване, а в случая това за СДВР е в различна подточка, посочено е отделно и не го обхваща. Предвид което издаденото НП е от лице, което не е компетентно, доколкото волеизявлението за възлагане на правомощия се отнася единствено и само за посочените в трите точки на заповедта лица. Ето защо съдът приема, че обжалваното НП не е издадено от материално компетентния административно-наказващ орган по смисъла на чл. 47, ал. 1, б. "б" от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания), тъй като наказващият орган не е делегирал правата си на началник група към СДВР О"ПП" - СДВР, т. е. без наличието на надлежно оправомощаване по чл. 47, ал. 2 от ЗАНН.
Горното обуславя незаконосъобразност на издаденото НП изцяло и същото следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
Няма коментари:
Публикуване на коментар