Наказателно постановление за недостатъчен контрол върху МПС и несъобразена скорост

На 20.12.2017 г. жалбоподателката А. управлявала л. а марка " Фолксваген", модел "Широко", с [рег. номер на МПС], движейки се по [улица]с посока на движение от надлез Надежда към [улица]на кръстовището с [улица]реализирала ПТП с движещия се от дясната ? страна л. а марка " Фолксваген" с [рег. номер на МПС].

Местопроизшествието било посетено от св. Г. В. – мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР. На място св. В. предоиставил на водачите да попълнят декларации за механизма на ПТП и съставил протокол за ПТП № 1712662.

При извършената на място проверка било констатирано, че водачът А. не представя контролен талон към СУМПС.

След запознаване с попълнените от водачите декларации и оглед на автомобилите участвали в ПТП св. В. преценил, че с поведението си жалбоподателката А. е нарушила разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което съставил против нея АУАН № 620252/20.12.2017 г. Препис от така съставения АУАН бил връчен на нарушителя на същата дата, като бил подписан без възражения.

В законоустановения 3-дневен срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили възражения и обяснения по отношение съставения АУАН.

Въз основа на посочения АУАН, било съставено и обжалваното наказателно постановление № 18-4332-027739/21.01.2018 г. на Началник група при отдел "Пътна полиция" при СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10 ( десет) лева.

По-гореизложеното се потвърждава от показанията на разпитания актосъставител, които съдът кредитира като ясни, убедителни и съответстващи на останалите приложени и приети от съда на осн. чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН писмени доказателства. Гласните и писмените доказателства по делото са в синхрон помежду си, поради което не се налага подробен анализ на доказателствения материал по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.

При извършената служебна проверка съдът констатира, че обжалваното наказателно постановление е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

Видно от възприетата в АУАН и НП фактическа обстановка жалбоподателката е реализирала ПТП вследствие на недостатъчен контрол върху управляваното от нея МПС. Така дадената словесна квалификация на нарушението следва да бъде подведена под разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, която вменява на водачите на МПС задължението да контролират непрекъснато МПС, които управляват. И в двата акта, обаче като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. "

Констатираното разминаване между дадената словесна и цифрова квалификация на нарушението е съществено нарушение на процесуалните правила, което винаги води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му.

Правото на защита е един от основните принципи административнонаказателното право. Точно за защитата на този принцип административнонаказателното право е строго формално и не предвижда института на явна фактическа грешка, както всякакви други грешки и отклонения от нормативно установените изисквания към наказателното постановление. Строго формалният характер е закрепен и с разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН в която законодателят е предвидил възможност за изправяне на нередовности в акта, но не е предвидил такава възможност за наказателното постановление, което е крайният акт, с който завършва първата фаза в административнонаказателното производство.

Нарушаването на правото на защита винаги е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Предвид изложеното, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което обжалваното НП следва да бъде изцяло отменено изцяло в частта, с която на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева.

По приложението на материалния закон

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачите на МПС са длъжни да носят в себе си СУМПС и контролен талон към него.

Доколкото редовно съставените АУАН имат доказателствена сила, до установяване на противното и в съдебно заседание не се събраха доказателства в обратната насока Съдът приема, че нарушението е доказано от обективна и субективна страна.

Жалбоподателят А. е правоспособен водач на МПС и като такава се явява адресат на нормите на ЗДвП и нормативните актове по прилагането му. Същата е имала задължението да носи в себе си и при необходимост да представи пред контролните органи СУМПС и контролен талон към него, което не е сторила.

Правилно АНО е приложил санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, като е наложил санкция в определения от закона размер, поради което не са налице основания за ревизиране на нейния размер.