На 30.04.2018 г. свидетелят актосъставител В. Д. Д. на длъжност старши полицай при ОПП–СДВР съставил АУАН бл. № 0673844/30.04.2018 г., с който е констатирано, че жалбоподателят А. на 30.04.2018 г. около 13: 15 часа в [населено място], на [улица]пред № 30, с посока на движение от [улица]към Л. мост, като водач на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК [рег. номер на МПС], собственост на [фирма], е спрял за престой в активна лента за движение, с което затруднява движението на останалит участници в движението. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 45, т. 2 от НОДТСО.
Нарушителят след като му бил предявен АУАН, го подписал без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не са били депозирани писмени възражения срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение.
Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление СОА18-РД11-2592/03.06.2018 г., от Зам. кмет на Столична община, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация на жалбоподателя е наложено административно наказание: "глоба" в размер на 300 (триста) лева на основание чл. 22, ал. 5 ЗМСМА във вр. чл. 132, ал. 1 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община за нарушение по чл. 45, ал. 2 от НОДТСО.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на показанията на свидетеля актосъставител Д., и възприема същите като обективни и достоверни. Свидетелят заяви пред настоящия съдебен състав, че поради естеството на служебните му задължения няма спомен за конкретния случай, но беше категоричен, че АУАН е съставен и подписан от него и че той лично е констатирал описаното в акта нарушение, като не си спомня водачът на лекия автомобил да е изложил основателна причина, която да налага паркирането му на посоченото в акта място.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Разгледана по същество жалбата е основателна, но не по съображенията, развити в нея.
Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, поради налагането на наказание на основание НОДТСО, а не на основание ЗДвП, както и поради липса на доказателства, че жалбоподателят е спрял за престой в активна лента, с което е затруднил движението на останалите участници в същото.
На първо място, съдът взе предвид, че описаното в АУАН и НП нарушение попада в обхвата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, който забранява престоят и паркирането на МПС до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението.
Цитираната в АУАН и НП като нарушена разпоредба на чл. 45, ал. 2 от Наредбата, постановява, че са забранени престоят и паркирането до престояващо или паркирано пътно превозно средство от страната на движението.
Предвидената в чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП санкция за неправилно паркиране или престой е глоба в размер на 20 лева. Същевременно за нарушение на нормата на чл. 45, ал. 2 от НОДТСО в чл. 132, ал. 1 от Наредбата е предвидено наказание в размер до 500. 00 лева за тези нарушения, за които не е предвидено конкретно наказание. В Раздел ІІ на Глава V на НОДТСО са предвидени санкции за различни нарушения на правилата за паркиране, но не и за описаното в чл. 45, ал. 2 от Наредбата нарушение.
Анализът на посочените разпоредби на Наредбата и на Закона за движение по пътищата недвусмислено сочи тъждество на признаците на деянието, въздигнато в административно нарушение във всяка от тях. Нормата на чл. 98, ал. 1, т. 2 от ЗДвП не разкрива бланкетен характер, поради което не подлежи на детайлизиране посредством друг нормативен акт. Недопустимо е обществени отношения, уредени изчерпателно със закон, да бъдат предмет на повторна регламентация с подзаконов нормативен акт, още повече, когато за същото нарушение (описано словесно по идентичен начин) се предвижда по - високо по размер административно наказание. В този смисъл е ирелевантно конкретното наложено в случая административно наказание от триста лева. Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт не обуславя съотношение на общ спрямо специален закон, а единствено изключва приложението на нормите на по-ниския по ранг такъв, независимо от липсата на оспорване по съдебен ред на тези разпоредби от Наредбата, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА.
Освен това, настоящият състав счита, че НОДТСО е издадена без законова делегация. Видно от посоченото в решение № 332/19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, Наредба за организация на движението на територията на Столичната община е приета на основание чл. 22 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон. Регулирането на движението в рамките на общината не е сред посочените дейности, а липсва друг закон, който да делегира правомощия на общинските съвети да регулират осъществяването й на територията на общината. Регулирането на движението не може да се отнесе към никоя от изброените области, които ОС има правомощие да регулира - "изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура". Разпоредба се отнася единствено до правната същност на издаваните от ОС подзаконови нормативни актове и довеждането им до знанието на местното население, поради което не може да бъде основание за издаването на подзаконов нормативен акт за регулиране на определени обществени отношения с местно значение. Съгласно Закона за пътищата, общините отговарят за управлението на общинските пътища, включващо регулиране и контрол на автомобилното движение чрез даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, както и упражняване на контрол на превозните средства, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, като общинският съвет може да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като съгласно чл. 1 от ЗДвП правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се регулират от закона, който не е делегирал правомощие на Общинските съвети да въвеждат специфични правила в рамките на отделните общини. Единствено с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и чл. 167, ал. 2 ЗДвП на общините е предоставено право да определят такси за паркиране и специфични контролни правомощия. Посоченото представлява още едно основание за отмяна на НП, доколкото сочената като нарушена разпоредба на НОДТСО е издадена без правно основание.
На следващо място, допуснато е нарушение от наказващия орган, което се изразява в необоснованост на неговите фактически изводи, като с оглед събраните по делото доказателства съдът приема, че в случая жалбоподателят не е извършил нарушението по чл. 45, ал. 2 от Наредбата, тъй като липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на обвинителната теза.
С оглед констатираните основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление -липса на законова компетентност на Столичния Общински съвет за издаване на НОДТСО и предвиждането на същото нарушение в закон – ЗДвП, който е от по-висок ранг и където е предвидено по-ниско по размер административно наказание, съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли спора по същество.
Няма коментари:
Публикуване на коментар