петък, 6 декември 2019 г.

Глоба за шофиране без книжка от неправоспособен водач

На 13.04.2016 г., около 01. 35 часа, в [населено място], по бул. Н. П., от ул. М. към ул. Б. Б., управлява личния си лек автомобил "К. С. " рег. [рег. номер на МПС] и на разклона за кв. Горна баня, при извършена проверка и справка в ОДЧ-99 се установило, че водачът е неправоспособен, с което нарушил чл. 150 от ЗДвП, поради което на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 пр. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.

Постановлението е обжалвано в срок от М. А., който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че при направената полицейска проверка, жалбоподателят бил представил шофьорската си книжка, но му било обяснено, че с този документ нямал право да управлява в България. Жалбоподателят счита, че разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ЗДвП му дава право да управлява до една година с посоченото свидетелство от момента на влизане в страната. Като доказателства жалбоподателят представя копия от задграничния си паспорт с отбелязване на дата на влизане в Р България и на шофьорската си книжка, издадена в С., ведно с превод на български език.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:

На първо място, видно от съдържанието на процесния АУАН и отбелязванията в него, жалбоподателят Мажед Айзелтон е отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него. При отказ нарушителят да подпише АУАН, се прилагат правилата на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, който гласи: Когато нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Законодателната идея на посочената разпоредба е отказът за подписване на акта да бъде удостоверен от независим свидетел, различен от контролния орган. В противен случай законодателят би овластил изрично някой от свидетелите по установяване на нарушението с подобни правомощия, а не да използва израза "един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта", имайки очевидно предвид независим "друг" и "различен" от контролния орган свидетел като гарант за законосъобразното съставяне и предявяване на акта от страна на актосъставителя при горепосочената хипотеза.

В настоящия случай като свидетел на отказа нарушителят да подпише акта е посочен И. С. Д. с адрес " [улица]", което е служебния адрес на 07 РУ-СДВР. Тоест, касае се за контролен орган, участвал в проверката, а не за независим свидетел на отказа на нарушителя да подпише акта, което само по себе си произвежда предубеденост и дискредитира изначално процедурата и правилата, гарантиращи правото на защита на нарушителя.

На второ място, съгласно разпоредбата на, при подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване. Това задължение е ясно, конкретно, императивно и безусловно. То е възведено в закона, за да създаде достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя в момента, в който се слага началото на административно-наказателното производство.

Именно връчването на препис от акта дава пълната възможност на нарушителя да разбере фактическите и правни основания на нарушението, което се твърди да е извършено от него и във връзка с което се слага в ход производство за осъществяване на неговата административно-наказателна отговорност. Иначе казано, с връчването на акта нарушителят е несъмнено известен за фактите и обстоятелствата, въз основа на които контролния административен орган е приел, че е извършено административно нарушение и конкретното материално правило за поведение, което се счита, че е нарушено. С връчването на акта се дава и начална възможност за упражняване на правото на защита, чрез депозиране на съответни възражения в срока по. Неизпълнението на задължението за връчване на АУАН лишава нарушителя от това неотменимо негово право на участие и защита в административно-наказателното производство. Поради тази причина, надлежното връчване на акта, независимо дали той е подписан или не е подписан от нарушителя, е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването на която, само по себе си влече като последица незаконосъобразност на постановеното при тези условия наказателно постановление.

В случая, независимо от отказа на жалбоподателя да подпише АУАН, актосъставителят е следвало да предприеме всички необходими мерки за последващото му връчване, с оглед реализиране на правото на защита по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Такова задължително връчване на екземпляр от АУАН не е осъществено спрямо жалбоподателя Айзелтон.

3. Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения, допуснати при съставяне на АУАН, са достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, като издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.

Няма коментари:

Публикуване на коментар