На 29.01.2019 г. след предварителна уговорка с продавача, жалбоподателят С. П. С. отишъл в [населено място], за да направи оглед на товарен автомобил, който бил харесал от публикувана обява в интернет, и да прецени дали да го закупи. До [населено място] същият пътувал с автомобила на св. Я. М..
След като се срещнал с продавача и харесал товарния автомобил – «Фолксваген» с рег. [рег. номер на МПС], С. решил да го закупи. Прадавачът предоставил на купувача – жалбоподателя С. С. всички документи за МПС, без валидна застраховка «Гражданска отговорност». На място, в [населено място] С. сключил застраховка «гражданска отговорност» и закупил седмична винетка за автомобила, след което потеглил с него към [населено място].
На същата дата -29.01.2019 г., около 16: 00 часа в [населено място], на бул. »Ц. Освободител» товарният автомобил, управляван от жалбоподателя С. бил спрян за извършване на полицейска проверка. В хода на проверката, след справка в ОДЧ било установено, че автомобилът е спрян от движение.
За така констатираното нарушение св. Л. Н. Н. –младши автоконтрольор в ОПП- СДВР съставил срещу водача на автомобила С. С. АУАН бл. № 144249/29.01.2019 г., затова, че на посочените по –горе дата и място, управлявал МПС, което е спряно от движение. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя С., който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с възражение, че «не е знаел, че автомобила е спрян от движение, тъй като имал регистрационни номера и документи».
Въз основа на така съставения АУАН и след постановен на 18.06.2019 г. от прокурор от СРП отказ да образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, било издадено и обжалваното наказателно постановление № 19-4332-011908/26.06.2019 г. Със същото жалбоподателят С. е санкциониран за нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена "глоба" в размер на 300 (триста) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 (шест) месеца.
Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на жалбоподателя на 01.07.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН–АУАН бл. № 144249/29.01.2019 г., справка/картон на водача, Заповед № 8121К–9034/02.05.2019 г. и Заповед № 8121З -515/14.05.2018 г. на министър на вътрешните работи, матиралите по прокуроска преписка № 16460/2019 г. по описа на СРП; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът се довери на изложеното от свидетеля актосъставител Н., и възприема показанията му като обективни и безпротиворечиви. Съдът кредитира с доверие и показанията на св. М., които е закарал до [населено място] жалбоподателя С., за да огледа и евентуално закупи МПС, тъй като същите кореспондират на събраните по делото писмени доказателства.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и приложените към материалите на делото Заповед № 8121К–9034/02.05.2019 г. и Заповед № 8121З -515/14.05.2018 г. на министър на вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени и давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.
На следващо място, съдът се солидаризира с аргументите в жалбата за допуснати в хода на административно –наказателното производство съществени процесуални нарушения, които ограничават правото на защита на жалбоподателя. В съставения АУАН е описано, че водачът управлява спряно от движение МПС (с описан регистрационен номер), като е дадена правна квалификация на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП. В издаденото НП е въведен нов факт, а именно, че МПС е било спряно от движение на 22.04.2014 г. и се води на съхранение в частен имот, като нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че при така описаната в НП фактическа обстановка по никакъв начин не става ясно, че МПС е спряно от движение (с прекратена регистрация), а последното обстоятелство може да се установи само след извършване на справка в Пътна полиция.
На следващо място, по делото не се събраха никакви доказателства жалбоподателят С. да е знаел, че МПС е спряно от движение и въпреки това да го управлява, като е известно на контролните органи, че той справка в този смисъл не може да направи. Автомобилът е бил с регистрационни табели, с което от външна страна е бил годен за движение по пътищата, поради което и С. е решил да го закупи от собственика му.
По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира, че неправилно е била ангажирана административно –наказателната отговорност на жалбоподателя С., което налага отмяна на атакуваното наказателно постановление.
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът счита, че въпреки изхода на делото, не следва да бъдат присъждани разноски в рамките на производството по ЗАНН. De lege lata в производството по обжалване на наказателни постановление по реда на ЗАНН, разноски на страните не се присъждат, като такива могат да бъдат претендирани в отделно производство по ЗОДОВ. De lege ferenda се предвижда посредством предстоящи законодателни промени присъждането им в рамките на производство по ЗАНН, но предвид настоящата редакция на ЗАНН и задължителната тълкувателна практика на ВАС - ТР 2/2009 г., присъждането им понастоящем е недопустимо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар