Глоба за липса на удостоверение за психологическа годност на водача

На 26.03.2019 г., около 06. 30 часа, на АМ "С. ", на изхода на първи тунел в посока [населено място], управляваните от К. влекач и полуремарке, посочени по-горе, били спрени за проверка от св. Р. В. И. и колегата му Б. Н., и двамата служители на ОО "АА"-гр. С.. При извършената контролна проверка и след справка било установено, че К. не притежава удостоверение за психологическа годност на водача.

Въз основа на така извършената проверка и направените констатации Б. Г. Н., на длъжност "инспектор" в ОО "АА" – [населено място], съставил АУАН № 261987/26.03.2019 г. срещу В. К. за извършено от последния нарушение по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на М.. АУАН бил връчен на същата дата – 26.03.2019 г., на К., като не бил преведен на говоримия от последния език.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № 42-0000275/26.03.2019 г. от началника на ОО "АА"- [населено място], връчен лично на К. на 28.03.2019 г., с което за констатираното в АУАН административно нарушение му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева.

В законоустановения 7-дневен срок К. подал жалба срещу връченото му НП, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеля Р. В. И. и Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват показанията на св. Р. И., който е извършил процесната проверка на жалбоподателя. Същият е категоричен, че при извършената проверка е установено, че жалбоподателят не притежава удостоверение за психологическа годност. От възпроизведеното от свидетеля се установява, че на жалбоподателя не е връчван писмен превод на гръцки език на процесния АУАН. Това обстоятелство кореспондира и с приложените по делото писмени доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че няма данни за наличието на писмен превод на гръцки език и на процесното наказателното постановление.

Предвид относимостта на останалите писмени доказателства по делото, съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав от правна страна следното:

Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно приложената по преписката Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. АУАН и НП са съставени в предвидените в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.

Съдът обаче счита, че е допуснато съществено нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП не е описано ясно нарушението и обстоятелствата при извършването му. В този смисъл, в АУАН и НП изпълнителното деяние на вмененото на жалбоподателя административно нарушение е описано като "Водачът е без удостоверение за психологическа годност". От посоченото лаконично описание не става ясно в какво се изразява самото административно нарушение – дали в това, че по време на проверката жалбоподателят е бил без посочения документ или че не е притежавал такъв документ. Съгласно вменената на жалбоподателя разпоредба на чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, водачът на ППС, с което се осъществява международен превоз на пътници и товари, трябва да притежава валидно удостоверение за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Очевидно визираната в обжалваното НП разпоредба изисква притежаване на удостоверение за психологическа годност, което означава да е издадено такова по надлежния ред на водача на ППС и да е валидно към датата на извършване на международния превоз на пътници и товари. В настоящия случай обаче в АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че по време на проверката е бил без посочения документ. Граматическото тълкуване на посоченото фактическо описание на нарушението води до извод, че се твърди жалбоподателят да не е носил в себе си процесния документ, но не и че не му е бил издаден, респ. не е притежавал такъв. Н. на удостоверение за психологическа годност от водач, осъществяващ международен превоз на пътници и товари, обаче представлява административно нарушение по чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г., според която при извършване на международен превоз на товари в превозното средство следва да се намира удостоверението за психологическа годност на водача.

Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че в АУАН и НП неясно е описано в какво се изразява извършеното от жалбоподателя административно нарушение, което съществено накърнява правото на защита на последния да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му "административно" обвинение. Оттук и не би могла да се направи преценка и контрол от съда за правилното квалифициране на твърдяното нарушение – по чл. 19, ал. 1, т. 7 или по чл. 58, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г.

Посоченото нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН е съществено и води до пълна неяснота на обвинителната теза на наказващия орган, поради което представлява основание за отмяна на обжалваното НП.

На следващо място, съдът счита, че е допуснато и друго съществено нарушение на процесуалните правила, а именно липсата на преводач при съставяне на АУАН, респективно писмен превод на АУАН и НП. От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че жалбоподателят е гражданин на Република Гърция, който не владее писмено и говоримо български език. При това положение актосъставителят, а след това и наказващият орган, е следвало да осигурят преводач при съставянето на АУАН, респ. писмен превод на АУАН и НП, доколкото с посочените документи се вменява конкретно "административно" обвинение на наказаното лице. Съгласно чл. 6, т. 3, б. "а" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (К.), по която Република България е страна, "всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права: а) да бъде незабавно и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за него език". В този смисъл са и разпоредбите на чл. 21, ал. 2 НПК и чл. 55, ал. 4 НПК относно назначаването на преводач и писмен превод на документи, с които се повдига съответното обвинение. Действително посочената разпоредба не се прилага във фазата на административнонаказателното производство по съставяне на АУАН и издаване на НП във всички случаи на извършени административни нарушения. Следва да се отбележи, че разпоредбата на и Глава Т. "а" от НПК отразяват националните мерки по транспониране на на Европейския парламент и на Съвета от 20.10.2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Съгласно чл. 1, § 3 от Директивата при налагане на санкции за леки нарушения от орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси и при възможност за обжалване на санкцията пред съд, Директивата се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В този смисъл е и т. 16 от Преамбюла на Директивата. В настоящата хипотеза обаче не е налице посоченото изключение предвид характера на нарушението и наложената санкция – "глоба" от 2000 лева. Според настоящия съдебен състав не се касае за "леко нарушение" по смисъла на Директивата и на националното ни законодателство именно с оглед размера на предвиденото и наложено административно наказание, което се равнява на близо четири пъти минималната работна заплата в Република България към датата на извършване на нарушението. С оглед на това съдът счита, че в настоящия случай разпоредбите на чл. 21, ал. 2 НПК и чл. 55, ал. 4 НПК са били приложими в производството по съставяне на АУАН и издаване на НП, поради което с неосигуряването на преводач, респ. на писмен превод на АУАН и НП, е било нарушено правото на защита на наказаното лице, което представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.