На жалбоподателя е съставен АУАН бланков № 075885 от 16.03.2015 г. за това, че на 12.01.2015 г. около 08. 25 часа в [населено място] в[жк]в междублоковото пространство м/у бл. 76 и бл. 78 управлявал л. а. "Т. А. " с рег. [рег. номер на МПС], като поради недостатъчен контрол в/у управляваното от него МПС, реализирал леко ПТП в паркирания л. а. "Фолксваген Поло" с рег. [рег. номер на МПС], като след ПТП водачът напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР за това, с което били извършени следните нарушения: 1/ водачът не контролира ППС, което управлява, като причинява ПТП, като в АУАН е посочено с тези действия е нарушен чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; 2/ не спира и не установява последиците от ПТП, с което нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Административно-наказателното производство е приключило с издаване на наказателно постановление № 15-4332-008529 от 08.06.2015 г. на началник група към СДВР, ОПП, с което на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 20 лв. /двадесет лева/ за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, а на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. /сто лева/ и водачът е лишен от право да управлява МПС за един месец за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като фактическите констатации в АУАН, изцяло се възприемат от АНО.
Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и от показанията на разпитаните в съдебното производство свидетели и писмените доказателства събрани в съдебното производство.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът намира, че след издаване на обжалваното НП и по време на настоящото съдебно производство, е изтекла предвидената абсолютна давност за преследване и наказване, т. е. на 12.07.2019 г.
Това е така защото, на първо място, по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго, се прилагат разпоредбите на НК. Единствената уредба в ЗАНН и то във връзка с давността, обхваща два случая: изпълнение на наказанието по влязъл в сила административно наказателен акт (чл. 82 от ЗАНН) и в разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН отнасящи се до административно-наказателното производство в частта, която се развива пред административно наказващия орган. На второ място, за съдебната фаза на административно наказателното производство, изрична уредба в ЗАНН няма, като по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в този случай се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност в НК. На следващо място, за давността съдът е длъжен да следи служебно, като в глава ІХ от НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Предвид разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН, следва да се приеме, че административно-наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал. 2 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. В чл. 81, ал. 3 от НК е предвидена абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 от НК. Тъй като наложеното наказание е глоба, съгласно предвидената в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давност по отношение на този вид наказание е три години, а абсолютната давност, изключваща отговорността на нарушителя предвидена в чл. 81, ал. 3 от НК вр. с чл. 11 от ЗАНН е 4 години и 6 месеца. В тази връзка извършителят на административно нарушение не може да бъде поставян в по - неблагоприятно положение от извършител на престъпление, предвид това че законодателят не е създал специален ред за погасяване на административно- наказателната отговорност, регламентиран в ЗАНН, като съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат субсидиарно разпоредбите на общата част на НК, доколкото в специалния закон не е предвидено друго. Безспорно е обстоятелството, че в ЗАНН изрично не е предвидена погасителна давност за извършените административни нарушения, както и че институтът на погасителната давност е уреден именно в общата част на НК - глава ІХ "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание".
Независимо от етапите на административнонаказателното производство /съставяне на АУАН, издаване на НП, съдебно обжалване/, при изтичане на четири години и половина от датата на довършване на деянието – 12.01.2015 г., съставляващо административно нарушение, административнонаказателното производство се явява незаконосъобразно. В случая е без значение дали административнонаказателното производство е започнало и приключило в сроковете по ЗАНН. При констатирана изтекла абсолютна погасителна давност на извършеното административно нарушение на 12.07.2019 година, административно наказателното преследване не може да продължи.
С оглед на всичко изложено дотук, съдът намира, че административнонаказателната отговорност е погасена, поради изтичане на абсолютната погасителна давност към 12.07.2019 г., поради което обжалваното НП, следва да бъде отменено без да се обсъжда въпросът за неговата правилност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар