Глоба за движение със скорост несъобразена с интензивността на движението и напускане мястото на ПТП без да уведоми службата за контрол

На 11.02.2019 г., около 17: 02 ч. жалбоподателят управлявал микробус "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] в [населено място] по [улица]. На кръговото кръстовище с [улица]спрял на червен сигнал на светофара. Пътното платно било еднопосочно с по три ленти за движение в посока. Жалбоподателят бил в средна лента, а до него в лява лента се намирал автобус "М. " с рег [рег. номер на МПС], управляван от св. П.. На зелен сигнал на светофара, жалбоподателят потеглил, като преминал в лявата лента пред автобуса, управляван от св. П., при което се качил на бюрдюра на тротоара, наклонил се и със задната горна част ударил съвсем леко дясното странично огледало на автобуса и то се откачило. Жалбоподателят не усетил удара и продължил движение. Св. П. повикал полиция - пристигнали полицаи от ОПП – СДВР, сред които бил св. Н.. Те изготвили скица и протокол за ПТП, била съставена докладна записка за случая. Св. П. попълнил декларация, в която посочила номера на другия автомобил. Материалите били предадени на св. Ц. – младши автоконтрольор в ОПП – СДВР. На 05.03.2019 г. жалбоподателят декларирал, че той е управлявал автомобила в процесните ден и час, но отрекъл да е причинил ПТП. Св. Ц. приел, че жалбоподателят се е движел със скорост, несъобразена със интензивността на движението и поради това е причинил ПТП, с което нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Счел, че е нарушил и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. В ЗДвП, защото е напуснал мястото на ПТП, без да уведоми службата за контрол. Съставил на 05.03.2019 г. срещу него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 144732.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. П., Н., Ц., Ч., П. и Д., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и кореспондират с казаното от св. Н. и с писмените доказателства. От тези доказателства се установява механизмът на ПТП, както и това, че ударът е бил изключително лек, поради което следва и изводът, че жалбоподателят не е усетил същия и поради това не е спрял. Това следва и от показанията на св. Ч., който е бил в микробуса с жалбоподателя, но не е усетил удара. Но наличието на същия се установява несъмнено от показанията на св. П. и отразеното в протокола за ПТП, където е отразена щетата в огледалото – на практика съвсем минимална, доколкото същото не е било счупено, а само откачено.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

За нарушението по чл. 179, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 1 ЗДвП:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП е допуснато съществено процесуално нарушение - налице е несъответствие между описанието на деянието и правната му квалификация.

Твърди се, че жалбоподателят поради движение със скорост, несъобразена с интензивността на движението е ударил МПС, намиращо се до него в съседна лента за движение в неговата посока т. е. описва се загуба на контрол върху управлявания от него автомобил, което е довело до ПТП. Тази фактология следва да бъде подведена като нарушение на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Това е така, защото от описанието следва, че МПС на жалбоподателя е от своята лента за движение е навлязло в съседната и при тази маневра е ударило същия.

Вместо това обаче, правната квалификация е за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, съгласно който водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В хипотезата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачът има задължение да се движи с такава скорост, че да може да спре пред препятствие изникнало пред него т. е. в неговото платно или лента за движение. В случая обаче се описва, че автомобилът на жалбоподателя е ударил МПС, което е било до него т. е. в съседна лента за движение. Поради това, задължението за жалбоподателя е било да контролира автомобила, така, че да не се сблъска с друг автомобил, движещ в съседната лента, а не да спре, ако внезапно има препятствие пред него. Поради това правната квалификация по чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съответна на това описание на фактите, което съставлява съществено процесуално нарушение.

Това е така и защото, при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, наказание се налага по реда на чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП, според който в случаите, когато водач на ППС поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие и деянието не съставлява престъпление, предвижда, че се наказва с глоба от 200 лева. Същевременно, нарушението на чл. 20, ал. 1 ЗДвП се наказва по реда на чл. 185 ЗДвП, който се прилага за нарушенията на закона, за които няма изрично предвиден санкционен текст.

Същественото процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на НП и процесното следва да се отмени в тази част.

За нарушението по чл. 175, ал. 1, т. 5 вр. чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и НП е допуснато съществено процесуално нарушение, които водят до опорочаване на цялото административнонаказателно производство:

Чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП предвижда в случаите на причинени при ПТП само имуществени вреди, няколко задължения за водачите. В НП не е посочено дали е имало изобщо причинени имуществени щети или е имало и други и защо деянието е квалифицирано именно по реда на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, а не по някоя от другите точки на същата разпоредба. В акта се сочи, че жалбоподателят, като участник в ПТП, не е изпълнил задължението си да уведоми МВР, но не и дали между участниците в ПТП има или няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП. Тоест, не са изложени факти и обстоятелства, свързани и с отделните хипотези, визирани в чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Допуснатото нарушение е съществено, защото ограничава правото на защита на наказаното лице, доколкото на него не са му предявени всички правнорелевантни факти, по които то следва да се защитава, както и с оглед това, че на същото не е ясно за какво точно нарушение на правилата за движение по пътищата е ангажирана отговорността му. От друга страна нарушението не дава възможност на съда да прецени дали деянието, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е съставомерно и то, именно по цитираната разпоредба, респ. дали е правилно и законосъобразно, наложено наказание.

Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени в хода на съдебното производство и винаги съставляват предпоставка за отмяна на атакуваното НП на формално основание без да е необходимо обсъждането на спора по същество.

Отделно от това, дори да не е налице това съществено процесуално нарушение, то съдът намира, че деянието не е съставомерно, тъй като не е извършено виновно, защото жалбоподателят не е разбрал, предвид съвсем лекия удар, че е настъпило ПТП, поради което и не е съзнавал задължението си да остане на мястото на произшествието и да уведоми МВР. Тоест, той не е действал нито умишлено, нито непредпазливо.