На жалбоподателя е съставен АУАН бл. № 423635 от 10.10.2015 г. срещу жалбоподателя В. А. М. за нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен и подписан от жалбоподателя. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил пред АНО писмени възражения.
Административно - наказателното производство е приключило с издаване на наказателно постановление № 15-4332-021595 от 09.12.2015 г., издадено от зам. началник ОПП- СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева, лишаване от право да управлява МПС за срок от 1месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП като фактическите констатации, описани в АУАН изцяло са възприети от АНО.
Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира като достоверни.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административно наказателният процес е строго формален процес, тъй като с него се засягат редица права и законни интереси на физическите лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху наказателните постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в наказателното постановление. Съдът трябва служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
При извършена проверка съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са абсолютни по своя характер и водят до отмяна на наказателно постановление № 15-4332-021595 от 09.12.2015 г., издадено от зам. началник ОПП- СДВР.
Съставеният акт, като официален документ има доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно по делото е, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, тъй като го е подписал, както и че е получил препис от АУАН, за което се е подписал. При съставянето на АУАН не е нарушена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, тъй като в случая процесният АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства.
Описанието на нарушението по съставения АУАН е, че жалбоподатеят предприел маневра, като създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях. От събраните гласни доказателства се установява, друга фактическа обстановка, а именно, че при навлизане в паркинг от лявата страна на посоката на движението си, минавайки покрай спрял автомобил, същия внезапно предприема маневра движение на заден ход при което е настъпило ПТП. Според контролният орган това нарушение е такова по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. И. норма задължава водачите на ППС при отклонение на ляво по платното за движение с цел да навлезе по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите се зад него превозни средства, като следва да осъществи маневрата, съобразявайки се с тяхното положение, посока, скорост на движение. Дадената правна квалификация е неправилна. Изложените обстоятелства на нарушението в акта съответстват на нарушение по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП, която норма е специална по отношение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП. Именно с вмененото задължение по чл. 37, ал. 2 от закона водачът при отклонението си на ляво с цел да навлезе в обособено място за паркиране ( което е обособено страни от пътното платно като т. нар. "джоб") е следвало да пропусне движещите се превозни средства и пешеходци по пътя, който той напуска. При така констатираното противоречие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация, се поставя въпроса дали и с какво то е засегнато правото на защита на нарушителя. В случая ПЗ (правото на защита) на доверителката ми е нарушено поради съществуващото наред с горното несъответствие в описанието на нарушението в акта и на описанието в НП. В постановлението описанието на извършеното нарушение е такова, че не съответства на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, която норма и наказващият орган е посочил като правна квалификация на описаното от него нарушение. Същото представлява изявление на другият участник в инцидента, който е пряко заинтересован от това да не бъде също санкциониран за инцидента., а не правилно изяснена фактическа обстановка от пристигналият на място екип на КАТ-ПП при СДВР С.. Последното дословно е, че водачът при управление на ППС и при завой на ляво не пропуска преминаващия покрай него л. а., като настъпва ПТП. Неправилно при излагане на обстоятелствата по нарушението са пропуснати: на първо място, че завоят на ляво е с цел да се навлезе в крайпътна територия, съставляваща обособено парко -място ( виж чл. 37, ал. 2 ЗДвП) и на второ място не е посочено, че другия автомобил е предприел маневра движение на заден ход в зона на кръстовище и не се е движел по пътя, който жалбоподателят се готвел да напусне. Така, че в случая е налице разминаване и между изложените обстоятелства по акта и по НП, което наред с неправилната квалификация на нарушението по акта вече драстично засяга правото на защита на нарушителя, а създава дори затруднения на съда да разбере какво точно нарушение се вменява, за да може да се осъществи и съответния контрол за законосъобразност. Последното обуславя директен извод за отмяна на НП в тази му част, поради констатираното съществено процесуално нарушение.
Относно другото вменено на жалбоподателя нарушение, считам, че същото не отговаря на изискванията на закона и на действителната фактическа обстановка. Жалбоподателя е напуснал мястото на ПТП след като е установил материалните щети и е уведомил надлежния орган и е изпълнил дадените му указания.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1. т. 5 ЗДП /"Наказва се... водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие"/ за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в", предл. 1 от същия закон /"Ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието... "/. Като описание на това нарушение и на обстоятелствата, при което то е било извършено, в НП е посочено, че след като жалбоподателят е предприел маневра създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях. Не е посочено за кой участник в движението е създадена опасност, още повече дали са настъпили матариални щети Тези фактически констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, не се потвърждават изцяло, както от събраните по делото писмени доказателства, така и от събраните гласни такива. Няма спор в случая, че жалбоподателя е управлявал процесното МПС по времето и на мястото посочени в НП. В случая няма спор, че жалбоподателят е спрял след като е настъпило ПТП и е напуснал ПТП, след уведомяване на тел. 112 и изчакване на обаждане от компетентния орган и изпълнение на дадените указания. Жалбоподателя е напуснал ПТП след постигане на съгласие за вината, което впоследствие е оттеглена от другия участник. След второ обаждане от органите на КАТ жалбоподателя незабавно се е върнала на мястото на ПТП. Изяснената от свидетелите по делото фактическа обстановка не кореспондира и е различна от тази описана от контролният орган в АУАН.
В случая в издаденото и обжалвано наказателно постановление дори не е посочено какви са последиците от произшествието, като съответно от обстоятелствената част на същото води до извод за нарушена разпоредба - чл. 123. ал. 1. т. 1 от ЗДП, т. е., че с това жалбоподателят не е изпълнил задължението по този текст от закона: "... да спре, за да установи какви са последиците от произшествието", т. е. основната цел на спирането според законодателя е именно установяването на последиците и именно в тази светлина следва да бъде преценявано поведението на жалбоподателя и съответно наличие на разногласия между участниците в произшествието. Съгласно т. 2 и т. 3 на чл. 123, ал. 1 от ЗДП последиците могат да бъдат две: пострадали хора и имуществени вреди. Видно от съдържанието на НП, от конкретното произшествие не става ясно при извършената маневра какви са последиците от настъпилото произшествие. Липсва конкретно описание на извършеното от жалбоподателят административно нарушение на чл. 123, ал. 1, т. З, б. в, предл. 1 от ЗДвП. Ето защо следва да се приеме, че обжалваното наказателно постановление не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗАНН и се явява незаконосъобразно поради липса на изискуем от закона реквизит, поради което следва да бъде отменено. В тази насока следва изрично да се отбележи, че доколкото в определени от закона случаи нередовностите в акта за установяване на административно нарушение могат да бъдат санирани съгласно разпоредбата на чл. 53. ал. 2 от ЗАНН, то такава възможност за нередовностите в самото наказателно постановление законът не предвижда. Съгласно Постановление № 10 от 28.09.1973 г. Пленум на ВС отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и за това административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства и това е тежест на органа, налагащ административното наказание. Така констатираните нередовности по своята същност опорочават издаденото наказателно постановление под формата на незаконосъобразност. Това е така, защото едно от изискванията за законосъобразност на наказателното постановление, с което се реализира административно - наказателна отговорност, е то да съдържа всички нормативно установени реквизити. В АУАН е записано като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. З от ЗДвП, докато наложеното наказание в НП е с правно основание чл. 123, ал. 1, т. З б. "в" от ЗДвП. А едни от реквизитите, които задължително следва да присъстват в наказателното постановление, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са описание на нарушението,
потвърждават. В случая тези изисквания не са изпълнени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар