На 15.11.2018 г. около 10, 57 часа в [населено място], [улица]К. В. И. управлявал моторно превозно средство лек автомобил "Тойота Приус" с рег. [рег. номер на МПС] с посока на движение от [улица]към [улица]. В района и на кръстовището с [улица]автомобила на жалбоподателя И. се движил в най-лява пътна лента и тогава извършил маневра за навлизане в средната пътна лента. След като навлязъл в същата и продължавайки движението напред настъпил удар между автомобила на жалбоподателя И. и намиращия се на разстояние дължината на поне един автомобил пред него лек автомобил "Рено Т. " с рег. [рег. номер на МПС], който се намирал в най-лява пътна лента, но чиято предна част била разположена в дясна пътна лента. Ударът настъпил между дясна предна част на лек автомобил "Рено Т. " с рег. [рег. номер на МПС] и лява предна част на лек автомобил "Тойота Приус" с рег. [рег. номер на МПС].
При извършената проверка на място е съставен протокол за пътно транспортно произшествие и скица към същия, както и акт за установяване на административно нарушение от 15.11.2018 г. на жалбоподателя И. за това, че при отклонение в ляво реализирал пътно транспортно произшествие в спрелия до него лек автомобил "Рено Т. " с рег. [рег. номер на МПС].
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-наказателната преписка, съдържаща акта за установяване на административно нарушение от 15.11.2018 г., Протокол за пътно транспортно произшествие № 1700431 от 15.11.2018 г., скица към същия, декларации от К. В. И. и Я. Г. Я., сведение от П. И. Т. и показанията на свидетелите Я. Г. Я. и П. И. Т..
Свидетелят Я. твърди, че автомобила му се намирал в най-лява пътна лента на [улица], когато подал светлинен сигнал за преминаване в дясната пътна лента. В този момент забелязал в огледалото на автомобила си, че намиращия се един или два автомобила зад него автомобил също е подал светлинен сигнал за престрояване от най-лява в средна лента. Тогава тръгнал с автомобила си, отклонявайки се леко вдясно, за да заяви, че желае да извърши маневрата, мака че също бил подал светлинен сигнал, но спрял автомобила си, а жалбоподателят не го забелязал и с автомобила си го "забърсал", както се изразил в съдебно заседание. Последното съдът отчита като ожулване на автомобила.
Свидетелят Т. твърди, че наблюдавал ситуацията от автомобила си, който се намирал в колона зад въпросните два автомобила, участници в произшествието. Подкрепя твърденията на свидетеля Я. за разположението на автомобилите и намерението на водачите им да преминат в средната лента за движение. Твърди, че автомобилът на жалбоподателя пръв навлязъл в средната пътна лента, а след него автомобила на свидетеля Я., който спрял, като предната част на автомобила му останала в средната пътна лента. По това време и двата автомобила се намирали в средна лента, а автомобилът на жалбоподателя "забърсал" този на пострадалия Я., предвижвайки се в средната лента за движение. Показанията на свидетеля Т. кореспондират с отразеното в сведението му от деня на произшествието, в което твърди, че автомобила на свидетеля Я., опитвайки се да се престрои, бил засечен и ожулен в предна дясна страна от друг автомобил.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Я. и Т. като взаимно допълващи се и непротиворечиви. Твърдението на свидетеля Т., че и двата автомобила се намирали в средна пътна лента приема за неточност в изразяването, предвид уточнението, направено по-рано, че автомобила на свидетеля Я. спрял, като само част от предницата му се намирала в същата.
Както в протокола за пътно транспортно произшествие, така и в скицата към същия, е отразена графично фактическа обстановка, неотговаряща на свидетелиските показания. Посочено е, че автомобил № 1 извършва отклонение в ляво, при което настъпва съприкосновението между двата автомобила. Това е посочено и словесно в протокола за пътно транспортно произшествие. И двамата свидетели не говорят за такова отклонение в ляво, а за движение по средната пътна лента на автомобила на жалбоподателя. Затова съдът не кредитира отразения механизъм на настъпване на произшествието в протокола за пътно транспортно произшествие, така и в скицата към същия.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице – наказаният жалбоподател срещу обжалваемо наказателно постановление в срока на обжалването му, за което разглеждането и? е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна.
Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи на Р. България удостоверява компетентността на административнонаказващия орган в 2. 10 и на актосъставителя. Длъжностното качество на административно наказващия орган като началник група "Административнонаказателна дейност" в ОПП СДВР към момента на издаване на обжалваното наказателно постановление се установява с удостоверение рег. № 513р-78256/17.09.2018 г. на ОЧР СДВР.
Актът за установяване на административно нарушение от 15.11.2018 г. е съставен в присъствието на един свидетел очевидец – П. Т. и нарушителя и е надлежно предявен и връчен на същата дата на жалбоподателя. Срещу акта е постъпило възражение, аналогично на изложеното в жалбата.
Актът е съставен в деня на извършване на нарушението, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено около месец след съставянето му в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, за което съдът не намира нарушение на въпросните срокове в тази връзка.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изречение първо от ЗДвП въвежда правило за поведение за водач на пътно превозно средство, който възнамерява да извърши маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, при което водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Неспазването на тази разпоредба е предвидена в хипотезата на санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 5, предложение четвърто от ЗДвП, ако е причинено пътно транспортно произшествие и деянието не съставлява престъпление.
От показанията на свидетелите Т. и Я. се установява, че жалбоподателят не е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2, изречение първо от ЗДвП. Това е така, тъй като към момента на настъпване на удара между автомобилите автомобилът на жалбоподателя вече се е намирал престроен в средната пътна лента. Този извод се налага, защото дори според жалбоподателя този автомобил се намирал поне през един автомобил зад неговия, а именно по необходимост е следвало автомобила му с цялата си дължина да премине покрай предния нему автомобил, за да достигне автомобила на жалбоподателя. Това би могло да стане само ако автомобила на жалбоподателя вече е бил навлязъл изцяло в средната пътна лента за движение, както посочва убедително свидетеля Т..
И двамата свидетели не твърдят жалбоподателят да е показал с управлението на автомобила си желание да навлезе в съседна пътна лента във връзка с настъпилото съприкосновение с автомобила на свидетеля Я.. Такова би било налице в случай на маневра завиване в ляво за връщане в същата пътна лента, от която жалбоподателят излязъл с автомобила си, което противоречи на логиката, предвид желанието му да се движи именно в средната, а според свидетеля Я. – в дясната пътна лента. Освен изложеното, автомобилът на свидетеля Я. се намирал частично в средната пътна лента, поради което не се твърди, нито се доказва, автомобила на жалбоподателя да е преминал в съседната лява пътна лента, като и в нея да е ударил автомобила на свидетеля Я..
В допълнение съдът намира за необходимо да отбележи, че не се доказва автомобила на свидетеля Я. и да се е движил по съседната пътна лента, тъй като самият Я. твърди, че към момента на удара автомобила му бил спрян на място, за което не е налице още един съставомерен елемент от нарушението по чл. 25, ал. 2, изречение първо от ЗДвП.
Поради това дори да е извършено някакъв вид нарушение от жалбоподателя, то това нарушение не би могло да се квалифицира като такова по чл. 25, ал. 2, изречение първо от ЗДвП.
Поради изложеното обжалваното наказателно постановление се явява издадено в нарушение на материалния закон.
Съдът констатира и нарушение при издаване на административно производствените правила. За първи път в наказателното постановление се излага твърдение за това, че жалбоподателят извършвал с автомобила си маневра, свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента. Става въпрос за движението на автомобила – "отклонение в ляво", както се сочи, при което настъпило съприкосновението с лек автомобил "Рено Т. " с рег. [рег. номер на МПС], а не за престрояването му в средната пътна лента. Въвеждането на нови обстоятелства, по отношение на които жалбоподателят не е могъл да направи своите възражения и искания, тъй като не са посочени в акта за установяване на административно нарушение, нарушава съществено правото на защита.
Няма коментари:
Публикуване на коментар