На 12.10.2018 г. около 11: 15 ч. жалбоподателят М. Н. управлявала лек автомобил марка "БМВ", модел "М5" с рег. [рег. номер на МПС] – собственост на търговско дружество, в [населено място], по Околовръстен път с посока на движение от бул. К. О. към бул. С. шосе, като в района на Магазин Хюндай автомобилът се движел със скорост 115 км. /ч. в населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак от 60 км. /ч. Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 509, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 60 км. /ч. за населено място, т. е. превишение с 55 км. /ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер.
Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението. А на неустановена дата преди 31.01.2019 г. клипът от мобилната система бил прегледан от служител на ОПП СДВР и след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – С. У. Е. бил призован да изпрати представител, който да се яви в ОПП СДВР, като заяви кой е ползвал автомобила на датата и часа на нарушението. На 31.01.2019 г. управителят на дружеството подал декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочил, че автомобилът се управлява от жалбоподателката Н.. На 04.02.2019 г. жалбоподателката М. Н. се явила в сградата на ОПП, където собственоръчно попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в които посочила, че на 12.10.2018 г. около 11: 15 часа автомобилът е управляван лично от жалбоподателката Н..
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 509, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 12.10.2018 г., в 11: 15: 23 ч., в района на [населено място], с координати EL 23о22. 6267 и NL 42о37. 3945, е засечена скорост на движение от 119 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложен и клип № 3788, от който се установява местоположението на техническото средство. От представените пред съда справка от Столична община се установява, че в този участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак, в рамките на населено място. Ограничението на скоростта в участъка се потвърждава и от отразеното в Протокола за използване на автоматизирано техническо средство, както и от показанията на св. Ч., който се е намирал в служебния автомобил, паркиран непосредствено до камерата към момента на установяване на нарушението.
При така установените факти, на датата на подаване на декларацията по чл. 188 от ЗДвП – 04.02.2019 г., бил съставен АУАН от св. Д. Т. Ч. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят не изложила възражения срещу акта, но написала, че не е сигурна в точността на измерване на техническото средство. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН подала подробно писмено възражение. В акта било описано, че жалбоподателят е управлявал автомобила със скорост 115 км. /ч. при разрешена скорост от 60 км. /ч. за населено място, което е установено с мобилна система за видеоконтрол.
При пълна идентичност на описаното нарушение и дадената му правна квалификация на 25.02.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на група в отдел "Пътна полиция" СДВР. Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на 25.03.2019 г., което е удостоверено с нейния подпис. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 01.04.2019 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. Ч., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР справки от Полицейската лаборатория и БИМ; протокол за използване на техническото средство, справка от Столична община, заповед № 8121-з 515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, декларация от жалбоподателя и собственика на автомобила, справка-картон на водача), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят Ч. лично е установил нарушението и се е запознал с отчетеното от техническото средство, както и с попълнената от жалбоподателя декларация. Освен това той е бил в автомобила, където е била позиционирана мобилната система за видеоконтрол, което е отразено и в протокола за използване на техническото средство. Затова и съдът се довери на показанията му относно точното място на позициониране на техническото средство, на знака, указващ максимална разрешена скорост от 60 км. /ч., както и на обхвата на заснемане на камерата. От приложения снимков материал е видно, че водачът е бил сам на пътното платно, като ясно се вижда е номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.
Видно от представената справка от Столична община, разрешената скорост за движение в района на Околовръстен път, до магазин Хюндай и срещу кино Арена в конкретния пътен участък към датата на нарушението е 60 км/ч., като този пътен участък е в населено място и ограничението е въведено с пътен знак, поставен преди зоната на контрол.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Българския институт по метрология, скоростомер "Трафик радар" TR4D е бил одобрен на 24.02.2010 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км. /ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представените протоколи от Полицейската лаборатория за проверка, към датата на нарушението мобилната система за видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 509 е била преминала периодична последваща проверка на 15.03.2018 г., като срокът на валидност на същата е една година. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон при посочване на правната квалификация на нарушението в акта и в НП.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121-з - 515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел "Пътна полиция" в СДВР. Представеното по делото удостоверение от СДВР установява, че подписалата НП има именно това качество. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
В АУАН и НП актосъставителят и наказващият орган са описали вида и характера на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.
От приетите доказателства и преди всичко от клип № 3788 за радар № 509, несъмнено се установява, че жалбоподателката се е движила с автомобила "БМВ", в населено място със скорост от 115 км. /ч., при ограничение на скоростта 60 км. /ч. въведено с пътен знак. Действително измерената скорост на движение на автомобила е 119 км/ч., но допустимата грешка при измерването в тези случаи обичайно е +/- 3 %, поради което правилно в АУАН е отразена скорост от 115 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 115 км. /ч., т. е. налице е наказуемо превишение с 55 км. /ч.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство. Но поради отпадането на законовото изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г., такива доказателства не са и изискани.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В случая поради наложеното наказание "лишаване от право на управление на МПС" е необходимо издаването на АУАН и съответно НП, но регламентацията и съдебната практика относно установяване на нарушението с мобилна система за видеоконтрол е идентична.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта, като в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът "автоматизирано" техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи" са както стационарните системи (прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган), така и мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство след законодателните изменения е независимо от присъствието му при установяване на нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола да го изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган.
С оглед на измененията за закона и съобразяването му със задължителната съдебна практика и като взе предвид обстоятелството, че използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо средство, съдът намира, че използваната в случая мобилна система за видеоконтрол представлява годно автоматизирано техническо средство.
Следователно, за законосъобразното санкциониране на установено нарушение с мобилна система за видеоконтрол в случая, след изменението на ЗДвП от 09.07.2017 г. освен техническата изправност на използваната автоматизирана система за контрол, не е необходимо да се установи и обозначаването на пътния участък със знак Е 24 поради отпадането на задължението по чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, съответно по чл. 7 и 8 от Наредбата.
Но въпреки достигнатия извод за осъществено нарушение, съдът намира, че при съставянето на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, като в тях е посочена неточна правна квалификация на нарушението. В акта и в НП словесно е описано нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – управление на МПС със скорост над разрешената за населено място, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак /в случая разрешаващ скорост до 60 км. /ч. / но словесното описание не съвпада с дадената на нарушението квалификация, която е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Но тази правна квалификация намира приложение в общия случай, когато в пътния участък се прилага общото ограничение на скоростта за населено място от 50 км. /ч. Нп в случаите, когато в населено място е въведено различно ограничение на скоростта, приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която указва, че "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. " В случая от събраните по делото доказателства, справки, протокол и свидетелски показания еднозначно е установено, че преди зоната на контрол на техническото средство е имало поставен знак, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км. /ч., което е различно от общото ограничение на скоростта в населено място – 50 км. /ч., въведено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Като не е посочил правилната квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, актосъставителят е допуснал съществено процесуално нарушение, което е опорочило цялото административно-наказателно производство. Наказващият орган не се е възползвал от правомощието си по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да определи адекватната правна квалификация, като на свой ред е допуснал процесуално нарушение, сочейки отново, че нарушението е по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Но по този начин е допуснато разминаване между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация както в акта, така и в НП, което грубо нарушава правото на защита на санкционираното лице и създава неяснота относно точните параметри на повдигнатото административно обвинение.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км. /ч. Несъмнено по делото е установено конкретното място на нарушението, а именно в рамките на населено място. Но е установено също така, че в пътния участък е било въведено с пътен знак различно ограничение на скоростта, а именно 60 км. /ч., което е отразено при словесното описание на нарушението както в акта, така и в НП. Но не е отразено в правната квалификация на нарушението, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Поради изложеното и въпреки събраните доказателства за извършено от жалбоподателката умишлено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и правилното определяне на приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП.
По така изложените съображения и независимо от достигнатия извод за извършено от жалбоподателя нарушение, следва да бъде отменено процесното НП.
Няма коментари:
Публикуване на коментар