Глоба за паркиране на място за инвалиди или място определено за хора с трайни увреждания

 На 06.03.2018 г. св. В. на ст. полицай при ОП-СДВР съставил АУАН № 542561 за нарушение на чл. 46, т. 4 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община. Актът бил подписан от жалбоподателя без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения тридневен срок

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № СОА18-РД18-3005 от 22.06.2018 г. от зам. Кмет на Столична община, направление "Транспорт и транспортни комуникации", с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 46, т. 4 от НОДТСО е наложено административно наказание "глоба" в размер на 150/сто и петдесет/ лева на основание чл. 143 от същата.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. В., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост. Показанията на свидетелят кореспондират изцяло с писмените материали и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание. За допустимостта на жалбата следва да бъде изследвано и надлежното упражняване на това право от жалбоподателя в рамките на законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Видно от разписката към самото НП, НП е връчено на 09.07.2018 г., жалбата е подадена на 10.07.2018 г., видно от печата, положен върху нея, поради което съдът приема, че е подадена в рамките на законоустановения срок, от лице, което има право на жалба и съдържа всички необходими реквизити, поради което е и процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество същата е основателна.

За да постанови решението си, съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение по см. на чл. 6 ЗАНН, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда, по който то е наложено.

Процедурата по установяване на административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл. 84 ЗАНН препраща към субсидиарно приложение разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, административно-наказващият орган е този, който поддържа административно-наказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него. Отразените в АУАН фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за установени, до доказване на противното – чл. 16 НПК, със способите за събиране на доказателства в наказателния процес. Във въззивното производство пред съда, се прилагат разпоредбите на НПК, съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези, събрани по реда и условията на Кодекса, като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие. Освен това, за да бъде НП правилно и законосъобразно е необходимо стриктно на бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на АУАН и издаването на НП.

Съдът намира, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни лица в кръга на службата им, съобразно приложените и приобщени по делото Заповед № 513з-2662 от 28.04.2015 г. и Заповед № 513з-270 от 13.01.2016 г. на директора на СДВР, както и Заповед № СОА16-РД09-1061 от 04.08.2016 г. на Кмета на Столична община, поради и което от процесуална гледна точка не са налице допуснати съществени нарушения по процедурата по съставяне и издаване на АУАН и НП.

Спазени и са и сроковете за издаването им предвидени в чл. 34 от ЗАНН, като и двата акта съдържат изискуемите реквизити.

Разпоредбата на Чл. 46, т. 4 НОДТСО забранява паркирането на място, определено за хора с трайни увреждания. Санкционната норма на чл. 143 от наредбата предвижда, че за неправомерно паркиране, извършителят се наказва с глоба от 100 до 200 лева.

В настоящето съдебно следствие проведено за проверка на атакуваното НП съдът намира, че от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства бе установено по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 46, т. 4 от НОДТСО, а именно, че на конкретната дата е паркирал автомобила си върху място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни увреждания, обозначено с пътен знак В28 /забранено паркирнето/, Д-21 /инвалид/, допълнителна табела с текст "Разрешено паркиране до 4 часа, допълнителна табела с текст /"1 място"/, табела Т 17, предупреждаваща, че нарушителите се отстраняват принудително.

В конкретния случай обаче се установяват предпоставки независимо от констатираното от съда извършено нарушение от страна на жалбоподателя за отмяна на атакуваното НП, доколкото санкционната разпоредбата на чл. 143 от НОДТСО е обявена за нищожна с от 19.07.2018 г. на АССГ, XX троен състав по адм. дело № 8523 от 2017 г., като съдът е приел, че при съпоставка на двете разпоредби по чл. 143 от Наредбата и чл. 178д ЗДвП, макар да са формулирани различно, е видно, че става въпрос за еднакво по същността си нарушение, а именно паркиране на място, предвидено за ППС, превозващи или обслужващи хора с трайни увреждания, или съответно управлявано от такива, без лицето да има право да паркира на такова място,

и доколкото става въпрос за обществени отношения, които са уредени от закон, то е недопустимо преуреждането им с подзаконов текст, в противоречие с, т. е. и в този случай разпоредбата е нищожна поради липсата на компетентност на СОС да урежда отношения, за които има уредба в законов текст, който разбира се е приложим и на територията на съответната община.

По изложените по – горе доводи, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.