Свидетелят Б. съвместно с колегата си И. Д. били на работа в близост до мелниците в С. и подал сигнал със стоп палка на водач, който се движел по [улица]с посока от [улица]към [улица]. Автомобилът бил сам на пътното платно, водачът възприел сигнала, но не спрял, след което бил застигнат и спрян.
Св. Б. съставил АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Б. и Б..
Съдът намира, че нарушението не е установено и прави извода, че:
Жалбата е допустима като съдът намира, че е подадена в законния седемдневен срок, доколкото е приложена разписка за получен препис от наказателното постановление
Жалбата изхожда от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита по същество, че жалбата е основателна.
С оглед факта, че не се установява кога е станало нарушението, кой е бил управляваният автомобил, съдът намира, че вината на жалбоподателя не е установена по несъмнен начин.
На следващо място между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка има противоречие, свързано с мястото на нарушението. В АУАН е написано, че след [улица]е подаден сигнал, а в НП – след [улица].
Неточното посочване на мястото на нарушението в НП, в противоречие с АУАН е самостоятелно основание за отмяна на постановлението поради съществено нарушение на процесуалните правила – чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Няма коментари:
Публикуване на коментар