Постановлението е обжалвано в срок от П. Н. П., който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че административно-наказателната преписка трябвало да бъде прекратена, тъй като АУАН бил издаден след като е бил изтекъл преклузивния срок по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН. АУАН и НП били издадени в нарушение на ч"л. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсвало ясно, конкретно и точно описание на нарушението. Актосъставителят бил ползвал свидетели по съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, без да са били налице предпоставките за това. Било налице и разминаване между АУАН и НП относно правната квалификация на нарушението по т. 1 и стойността на наказуемата скорост. Не ставало ясно нарушението по т. 2 къде било извършено и как актосъставителят го е установил на базата на видеоконтрол.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на процедурата по издаването на АУАН по ЗАНН. Съображенията на съда за това са следните:
На първо място, АУАН бл. № 360018/17.02.2016 г. е съставен на 17.02.2016 г. за нарушения на чл. 20, ал. 1 и чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, за които се твърди, че са осъществени на 05.11.2015 г. На тази дата 05.11.2015 г. рег. [рег. номер на МПС] на автомобила, за който се твърди, че е собственост на жалбоподателя, е бил установен от контролен орган от МВР по безопасността на движението, във връзка с движението му с превишена скорост, поради което още на тази дата органите при О"ПП" при СДВР са разполагали с основния идентификационен признак на МПС-то – неговия ДК№, за да установят в рамките на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН не само неговия собственик, но и конкретен водач и му съставят АУАН. Последното не би следвало да представлява трудност на съответните органи по контрол на движението, които разполагат с информационна система, позволяваща моменталното установяване на собственика на всеки един автомобил, регистриран в КАТ. Още повече, че в случая не се налага установяването на водач, различен от собственика на автомобила.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Става дума за изрично императивно задължение на актосъставителя по чл. 34, ал. 1 пр. 2 от ЗАНН, а не за инструктивни законодателни предписания. Приложението на едногодишния срок има единствено субсидиарно приложение, в случай, че въпреки положените обективни усилия по откриване на нарушителя, същият не е бил намерен в рамките на три месеца от откриването му.
Такива изключителни обстоятелства по установяване на нарушителя обаче не са налице. След датата на нарушението и установяване на всички данни за процесния автомобил (включително неговия собственик в лицето на самия жалбоподател) не са предприемани никакви действия по намиране на нарушителя до момента на попълване на писмената декларация от собственика на автомобила П. П. от 17.02.2016 г., в която същият потвърждава, че на процесните дата и час именно той е управлявал горепосочения автомобил. Видно от материалите по преписката, в този отрязък от време между датата 05.11.2015 г. и датата на съставяне на АУАН (17.02.2016 г.) не са предприемани никакви действия по призоваване на собственика на процесния автомобил. Не са налице и данни за обективни трудности по намирането и призоваването му. В този смисъл, АУАН е съставен повече от три месеца след датата на откриване на нарушителя (05.11.2015 г.), без доказани реални обективни причини за това закъснение, или след изтичане на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, поради което е налице съществено нарушение на императивните процесуални предпоставки на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за водене на административно-наказателно производство.
На следващо място, разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Видно от наличните по преписката писмени доказателства (протокол за проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с радар № 560, протокол за използване на автоматизирано техническо средство TFR1-M с радар № 560 за 05.11.2015 г. и часови график за същата дата), визираното в АУАН техническо средство с-ма за видеоконтрол TFR1-M с радар № 560 е било мобилно, монтирано в служебен автомобил с рег. [рег. номер на МПС], което към датата и часа на нарушението е било обслужвано от конкретни контролни органи – В. А. и Е. Б.. Именно последните двама служители, в качеството им на контролни органи по обслужване на техническото средство по време и място на извършване на твърдяното нарушение, са свидетелите по непосредствено извършване и установяване на нарушението и същите е следвало да бъдат посочени (или поне един от тях) като свидетели по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в процесния АУАН. Вместо това, актосъставителят К. Б. е ползвал двама други свидетели само по съставяне на акта (В. В. и М. П.), без да бъде изтъкната обективна причина за невъзможност АУАН да бъде издаден в присъствието на поне на един от горепосочените двама свидетели, обслужвали техническото средство в деня и часа на твърдяното нарушение. Ползването на свидетели по реда на чл. 40, ал. 1 или ал. 3 от ЗАНН не е предоставено на усмотрението на актосъставителя, а е в неговите задължения, съобразно действителните конкретни обстоятелства, свързани с наличието и разположението на свидетелите, присъствали при извършването на нарушението. В този смисъл, актосъставителят е допуснал самостоятелно нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, което е ограничило възможността на жалбоподателя да разбере въз основа на какви доказателства се крепи вмененото му нарушение.
На последно място, твърдението за второ осъществено на 05.11.2015 г. нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1от ЗДвП, свързано с това, че жалбоподателят на посочената дата е управлявал МПС без контролен талон към СУМПС е неясно и граничещо с абсурд. При положение, че актосъставителят заявява в с. з., че е работил по преписката въз основа единствено на видеоконтрол, установяването по видеозапис на липса на задължителни документи при управление на МПС противоречи на логиката и възможностите на самото автоматизирано техническо средство. Изявлението на актосъставителя, че е установил второто нарушение към момента на съставяне на АУАН пък поставя въпроса дали жалбоподателят е бил в процес на управление на МПС (доколкото задължението за носене на контролен талон към СУМПС не е абсолютно, а само при управление на МПС) в момента на съставяне на АУАН. С тези неясноти актосъставителят окончателно е дискредитирал собствения си акт.
3. Относно приложението на материалния закон.
Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, са достатъчно основание за отмяна на НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.
Няма коментари:
Публикуване на коментар