На 10.12.2015 г. около 09. 45 часа в изпълнение на служебните си задължения свидетелят Д. Б. в качеството си на старши инспектор при Столичен инспекторат при СО, съставила Докладна записка, с която е разпоредила принудително преместване на МПС-л. автомобил "Фиат" с ДКН-С 0144 КС, паркирано в [населено място], [жк]срещу бл. 9. Въз основа на докладната записка св. В. Д. съставил АУАН № 15-ЗС-1430 на 10.12.2015 г. на ж-ля М. М. като приел, че ж-лят М. е извършила движение и паркирала л. а Фиат" с ДКН-СО 1444 КС в [населено място], [жк]срещу бл. 9 върху терен, който е част от общинската зелена система. В акта отразила, че е нарушена нормата на чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № С. 16–РД11–1632/29.03.2016 г., с което била приета същата фактическа обстановка и идентична правна квалификация.
Видно от заповед № СО15-РД-09-1445/02.12.2015 г. на заместник-кмет на СО Л. Х. е възложено да изпълнява функциите на административнонказващ орган по преписки, образувани въз основа на съставени АУАН по НОДТСО.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля В. Д. -актосъставител и на св. Д. Б.; Докладна записка от 10.12.15 г.; Заповед № СО15-РД-09-1445/02.12.2015 г. и останалите материали по делото, приобщени на основание чл. 283 НПК.
Съдът се довери на заявеното от акт. В. Д. като отчете, че не е очевидец на нарушението и е съставил акта въз основа на Докладна записка. Неговите показания са лаконични и дават яснота, свързана със съставянето на АУАН на наказателен паркинг въз основа на докладна записка и явяването на ж-ля като собственик на лекия автомобил. Свидетелят сочи, че е възприел изцяло фактическите констатации, изложени в докладната записка. От показанията на св. Д. Б. съдът не можа да установи обстоятелствата, свързани със собствените ? констатации за извършено нарушение, доколкото същата заяви, че не помни случая. От приобщената по делото докладна записка от 10.12.15 г. съдът не намира за категорично установено, че процесният лек автомобил е бил паркиран върху терен, който е част от общинската зелена система, тъй като е посочен адрес, но не са описани обстоятелствата, установяващи направените констатации и послужили за репатриране на автомобила.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
На жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 7 от НОДТСО. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на административно производствените правила. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление следва (съгласно изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН ) да е налице пълно описание на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, а също и да са приложени доказателства, свързани с извършването. Съдът прие, че е констатациите, изложени в АУАН и НП, не отговарят на събраните по делото доказателства. От събраните по делото доказателства не се установи да е извършено описаното в акта и процесното НП нарушение, поради следното: Установи се, че актосъставителят не е констатирал нарушението, а е възприел констатациите, изложени в докладната записка. От друга страна, в процесната докладна записка не е описано мястото, където е паркиран лекия автомобил като такова, представляващо част от общинската зелена система, нито са изложени обстоятелства, свързани с лицето, извършило паркирането. Съдът констатира и противоречие във връзка с възприетата в докладната записка фактическа обстановка и тази в АУАН, което не може да не бъде коментирано, предвид това, че докладната записка е послужила за репатриране на автомобила и съставянето на АУАН, а именно-актосъставителят е разширил обстоятелствата относно нарушението и е приел, че ж-лят е извършила движение и паркиране на лекия автомобил, което по никакъв начин не бе установено от нито едно доказателство по делото. Обстоятелството, че ж-лят М. М. се е явила при автомобила, не води до извод, че е лицето, което подлежи на санкция. Нито актосъставителят, нито административно наказващият орган са извършили каквото и да е действие и проверка, необходими за установяване на лицето, което реално е осъществило описаното нарушение, с което са предопределили и изхода на настоящото производство. На база на изложеното съдът не прие за доказани обективната и субективната съставомерност на процесното нарушение. За пълнота следва да се посочи, че АНО е възприел идентична фактическа обстановка, без да изложи обстоятелствата по осъществяване на нарушението и предвид доказателствената тежест да приведе доказателства, съобразно които приема, че на посочената дата и място ж-лят М. М. е извършила изпълнителното деяние на нарушението /снимки на твърдяното нарушение; извадка от кадастралния план на мястото, посочено като такова на нарушението/. Поради това съдът прие, че при издаването на НП е допуснато нарушение на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН като не са посочени всички обстоятелствата, свързани с извършеното нарушение, изложени аргументи относно автора на нарушението, както и да се приведат доказателства, подкрепящи твърдения, че ж-лят М. М. е извършила изпълнителното деяние на нарушението по чл. 28, ал. 1, т. 7 от НОДТСО, което е част от задължителните реквизити на НП. По този начин нарушителят е поставен пред невъзможност да разбере вмененото му нарушение и съответно да организира зСъдът приема, че съставът на нарушението по чл. 28, ал. 1, т. 7 НОДТСО е предвиден без законова делегация и респективно издаденото НП е незаконосъобразно издадено.
Отделно от това следва да се отбележи, че правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към ППС за участие в движението по тези пътища, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат и наказанията са регламентирани в чл. 1, ал. 1 от ЗДП. Законът не съдържа делегация, която да предоставя правата на Столичен общински съвет да приема специални разпоредби. В императивния състав на чл. 98, ал. 1 и ал. 2 от ЗДП законодателят е регламентирал правилото за поведение на водачите на МПС, относимо към конкретното фактическо положение, и са уредени всички хипотези със забрана за престой и паркиране. Нормата на чл. 98 от ЗДП не е бланкетна и не е предвидено допълване с друг нормативен акт, поради което обществените отношения, регулирани със ЗДП, е незаконосъобразно да бъдат допълвани от подзаконов нормативен акт без съответната законова делегация.
По изложените съображения атакуваното НП следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар