На 16.02.2018 г. около 10: 50 ч. неустановено по делото лице управлявало лек автомобил марка "Форд", модел "Мондео" с рег. [рег. номер на МПС] – собственост на дружество Т О., в [населено място], по бул. Б. шосе с посока на движение от бул. В. В. към ул. В., като срещу сервиз П. автомобилът се движел със скорост 105 км. /ч. при ограничение за движение в населено място от 50 км. /ч. Скоростта била измерена посредством мобилна система за видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 506, (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 %) при разрешена такава – 50 км. /ч. за населено място, т. е. превишение с 55 км. /ч. Радарът бил с фиксиращо устройство за дата, час и скорост, като фотографирал и изображение на автомобила, от което е видно неговия регистрационен номер. Водачът не бил спрян за проверка непосредствено след установяване на нарушението.
А на неустановена дата преди 03.05.2018 г. клипът от мобилната система бил прегледан от полицейски служител и след установяване на регистрационния номер на автомобила, неговият регистриран собственик – Т О. бил призован да изпрати представител в ОПП СДВР, който да заяви кой е ползвал автомобила на датата и часа на нарушението. На 03.05.2018 г. жалбоподателката Р. К. – управител на дружеството, се явила в сградата на ОПП, където собственоръчно попълнила декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че не може да декларира кое лице е управлявало служебния автомобил на 16.02.2018 г. около 10: 50 часа.
В последствие след като се запознала с фирмената документация и след като и бил връчен процесния АУАН, жалбоподателката отново посетила ОПП СДВР, където на 16.08.2018 г. попълнила нова декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че автомобилът бил управляван от В. С. Ц. с ЕГН [ЕГН].
От разпечатка от паметта на техническо средство с радар № 506, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 16.02.2018 г., в 10: 50: 51 ч., в района на [населено място], с координати и, е засечена скорост на движение от 108 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложен и клип № 1555, от който се установява местоположението на техническото средство. От представените пред съда справка от Столична община и протокол от 16.02.2018 г. се установява, че в този участък е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч, в рамките на населено място към момента на деянието, а едва след ноември 2018 г. е въведена нова максимално разрешена скорост – 70 км. /ч.
При така установените факти, на 18.05.2018 г., бил съставен АУАН от св. В. А. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на двама свидетели на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Но актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, като препис от него бил връчен на К. на 16.08.2018 г. Жалбоподателката изложила подробни писмени възражения срещу акта, като на същата дата и подала втората декларация по чл. 188 от ЗДвП.
Въпреки отразеното във втората декларация, на 30.11.2018 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на група АНД в отдел "Пътна полиция" СДВР при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация. В НП и в АУАН било уточнено, че жалбоподателката се санкционира като законен представите на дружеството – собственик на автомобила, тъй като не сочи кое лице е управлявало в момента на нарушението. По делото не са представени доказателства за спиране на административно-наказателното производство до откриване на нарушителя и връчване на съставения АУАН.
Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателката на 21.03.2019 г., което е удостоверено с нейния подпис. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата до ОПП СДВР на 28.03.2019 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетеля В. А., като и от събраните по делото писмени доказателства (вкл. и свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение, изпратени от ОПП СДВР часови график, протокол за използване на техническото средство; справки от Полицейската лаборатория и БИМ; справка от Столична община, заповед № 8121-з 952 от 20.07.2017 г. на министъра на вътрешните работи; удостоверение относно издалия НП; декларации от жалбоподателя, справка-картон на водача), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, които се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Но св. А. не е информиран, че след съставянето на акта, при неговото връчване жалбоподателката е попълнила нова декларация по чл. 188 от ЗДвП, в която е посочила лицето, управлявало автомобила.
Видът на използваната система за видеоконтрол се установява и от протокола за използване на техническото средство. От приложения снимков материал е видно, че водачът е бил сам на пътното платно, като ясно се вижда е номера на процесния автомобил и отчетената от радара скорост.
Видно от представената справка от Столична община и протокола за използване на техническото средство, разрешената скорост за движение в района на бул. Б. шосе до сервиз П. е 50 км/ч. към месец февруари 2018 г., като този пътен участък е в населено място.
Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал. 15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.
Видно от представената по делото справка в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване на Българския институт по метрология, скоростомер "Трафик радар" TR4D е бил одобрен на 24.02.2010 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата му, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км. /ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представените протоколи от Полицейската лаборатория за проверка, към датата на нарушението мобилната система за видеоконтрол – TFR1-М с радар TR4D № 506 е била преминала периодична последваща проверка на 24.10.2017 г., като срокът на валидност на същата е една година. В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието. Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалния закон и на материалните правила.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121-з -515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 от същата заповед наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел "Пътна полиция" в СДВР. Видно от приложеното удостоверение, именно тази длъжност е заемала издалата НП Г. Б.. В този смисъл актосъставителят и АНО са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
В НП наказващият орган е описал вида и характера на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, като по този начин НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
Но съдът намира, че са допуснати няколко съществени нарушения при ангажирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателката.
На първо място е допуснато грубо нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като НП е издадено след изтичането на 6-месечен срок от съставянето на АУАН. Законодателят е категоричен, че срокът започва да тече със съставянето на акта, а не след неговото връчване. Като съобрази, че актът е съставен на 18.05.2018 г., съдът прие, че срокът за издаване на НП е бил до 18.11.2018 г., но видно от отбелязването върху самото НП, то е издадено едва на 30.11.2018 г., т. е. със закъснение от 12 дни. По делото липсват доказателства за спиране на производството до връчване на акта на жалбоподателката, следователно се прилага общата хипотеза на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, която сочи, че след изтичането на 6-месечен срок от съставянето на АУАН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено НП. В контекста на изложеното се налага извода, че наказващият орган е следвало да прекрати производството, но той е издал незаконосъобразно НП след изтичане на законовия 6-месечен срок за това. Допуснатото нарушение е съществено и неизменно води до необходимост от отмяна на НП и прекратяване на производството.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че съдът намира за доказано извършването на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП от неустановено по делото лице.
Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава визираните в разпоредбата скорости в км/ч., като в конкретния случай МПС от категории от В /автомобили, чиято допустима максимална маса не надвишава 3500 кг и броят на местата им за сядане, без мястото на водача, не превишава 8/, не трябва да превишават в рамките на населено място скоростта от 50 км. /ч. Несъмнено по делото е установено конкретното място на нарушението, а именно в рамките на населено място – [населено място], бул. Б. шосе до сервиз П., както и въведеното в пътния участък ограничение на скоростта от 50 км. /ч.
От приетите доказателства и преди всичко от клип № 1555 за радар № 506, несъмнено се установява, че автомобила "Форд" с рег. [рег. номер на МПС] се е движил в населено място със скорост от 105 км. /ч., при ограничение на скоростта 50 км. /ч. Действително измерената скорост на движение на автомобила е 108 км/ч., но допустимата грешка при измерването в тези случаи обичайно е +/- 3 %, поради което правилно в АУАН е отразена скорост от 105 км/ч., поради което не е налице процесуално нарушение още повече, че то е благоприятно за жалбоподателя, като при издаване на АУАН и НП е съобразен т. нар. толеранс и скоростта е намалена на 105 км. /ч., т. е. налице е наказуемо превишение с 55 км. /ч.
По делото липсват доказателства за обозначаване с пътен знак Е24 или за оповестяване чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи, на мястото, където се е осъществявал контрола с техническото средство. Но поради отпадането на законовото изискване за обозначаване на участъка на контрол след 09.07.2017 г., такива доказателства не са и изискани.
Но въпреки събраните доказателства за извършено от неустановено лице умишлено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и правилното определяне на приложимата санкционна разпоредба на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съдът намира, че са налице основания за отмяна на НП на още едно основание. Съдът намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката на основание чл. 188 ЗДвП, след като същата е подала новата декларация от 16.08.2018 г., в която е посочила кое лице е управлявало служебния автомобил. действително, към съставянето на АУАН не е имало подобни данни, но декларацията е била известна на наказващия орган и той я е пренебрегнал, като е нарушил задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да събере и анализира всички доказателства, при което би установил, че не е изпълнена процедурата по чл. 188 ЗДвП за ангажиране на отговорността на законния представител на дружеството – собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
По така изложените съображения и независимо от достигнатия извод за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, следва да бъде отменено процесното НП преди всичко поради издаването му след срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Няма коментари:
Публикуване на коментар