На 31.08.2018 год., около 08, 00 часа св. Г. закарал с управлявания от него таксиметров автомобил жалб. Д. от х-л "Р. " до х-л "М. " в [населено място]. По време на пътуването жалбоподателя споделил на св. Г., че мобилния му апарат се нуждае от зареждане и последният му услужили със своето зарядно. Св. Г. спрял на [улица]. Направило му впечатление, че има засилено полицейско присъствие. Жалб. Д. слязъл от таксиметровия автомобил, приближил се до л. а. "Х. " с ДК [рег. номер на МПС], отключил го и влязъл в него през предната дясна врата, за да зареди телефона си. Платил на св. Г. и същият потеглил. В огледалото за обратно виждане св. Г. видял полицейски служители, които се запътили към жалб. Д.. Св. Н. по нареждане на прекия си ръководител изготвил докладна записка, в която вписал, че жалбоподателя се е движел с л. а. "Х. " с ДК [рег. номер на МПС] по [улица]от [улица]към [улица]и миришел на алкохол, за което бил извикан екип на О"ПП"-СДВР. При пристигането на място на св. П., жалбоподателя отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство "Алкотест Дрегер" № 7510 № 0208 и за употреба на наркотични вещества с техническо средство D. C. 3000. Бил издаден талон за медицинско изледване № 0014973 за ВМА. За така констатираното нарушение по чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП св. П. съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, подписан от последния с възражението, че не е управявал автомобила, тъй като последния не е бил с работещ двигател. На 31.08.2018 г. и 25.09.2018 г. св. П. изготвил две докладни записки, в която посочил, че поради техническа грешка е изписал т. 1 на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и, че квалификацията на нарушенията са по чл. 174, ал. 3, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП. На базата на така съставения акт и докладни записки на 05.10.2018 г. е издадено атакуваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства-показанията на св. П., Н. и Г., дадени пред съда; от приложените по делото писмени доказателства-справка от О"ПП"-СДВР относно жалбоподателя, талон за медицинско изследване, докладни записки, Заповеди на министъра на вътрешните работи за определяне на длъжностни лица, които имат правото да съставят актове за установяване на административни нарушения и да издават наказателни постановления по ЗДвП, акт за установяване на административно нарушение.
Съдът кредитира посочените доказателства като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. От същите може да се направи несъмнен извод относно изложената по-горе фактическа обстановка.
При безспорно установената по - горе фактическа обстановка настоящия съдебен състав намира, че при образуването и провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Налице е противоречие в посочените като нарушени от страна на жалбоподателя норми на ЗДвП. Абсолютно недопустимо е в акта за установяване на административно нарушение да се посочва като нарушена една норма на материалния закон чл. 174, ал. 3, т. 1 от ЗДвП / каквато разпоредба липсва в посочения законов текст / и за пръв път в наказателното постановление да се сочи като нарушена съвсем друга разпоредба на същия закон – 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП / правилната квалификация на нарушението /. Отделно от това в акта за установявяне на административно нарушение липсва вписването на правната квалификация на допуснатото според наказващия орган нарушение по пункт 2-ри. По този начин съдът е поставен в невъзможност да прецени дали обективната страна на нарушението е правилно правно определена не само от актосъставителя, но впоследствие и от наказващия орган. По делото са налице две докладни записки от актосъставителя, в които се уточнява, че са допуснати технически грешки при цифровото изписване, респ. неизписване на квалификацията на нарушенията, които обаче не могат да санират посочените пропуски и непълноти. Съдът в съответствие с чл. 105, ал. 2 от НПК основава решенията си въз основа на доказателствени средства, събрани само и единствено по реда, предвиден в процесуалния закон и доколкото в глава ХІІІ на НПК не е предвидено такова да бъде докладната записка, то съдът намира, че същата не може да бъде вземана предвид и обсъждана като вид доказателствено средство. Акта за установяване на административно нарушение, приложен по делото е връчен на жалбоподателя, поради което и няма процесуална възможност същия след издаването и предоставянето му на съответния субект да бъде допълнян, изменян или променян със съдържанието на докладна записка или наименован по друг начин документ. Съществено е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Последното възниква за последния от момента на образуване на административнонаказателното производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН и в този смисъл наличното не/посочване на различни нарушени законови норми на ЗДвП затрудняват неговата защита, доколкото първоначално същият е уведомен, че е нарушил една норма, а в по-късен етап наказващия орган ангажира отговорността му за съвсем други правноквалифицирани нарушения, непосочени в акта. Изброените процесуални нарушения са самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, без да бъдат поставяни въпросите относно авторството и вината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар