Глоба за паркиране върху тротоар като пречи за преминаване на пешеходците.

На 22.03.2018 г. св. Е. Н. Н. на длъжност старши полицай в сектор «Общинска полиция» - СДВР в присъствието на К. К. К. (свидетел при установяване на нарушението) съставила срещу жалбоподателя В. Г. В. акт за установяване на административно нарушение бл. № 542560, за това, че на същата дата около 08: 00 ч. в [населено място], на ул. »Постоянство», бл. 266 към ул. »Н. К. » е паркирал лек автомобил марка «Фолксваген», модел «Поло» с рег. [рег. номер на МПС] –лична собственост върху тротоар, като пречи за преминаване на пешеходците. Нарушението било квалифицирано от актосъставителя по чл. 28, ал. 1, т. 7 от Наредба за организация на движението на територията на Столична община.

Актът бил връчен на нарушителя на същата дата, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е било депозирано писмено възражение срещу така съставения АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН, на 04.06.2018 г. било издадено и атакуваното наказателно постановление от Зам. кмет Столична община, направление "Транспорт и транспортни комуникации", с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 132 от НОДТСО за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 7 от същата наредба на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева.

Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя В. срещу подпис на 03.07.2018 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, както и от гласните доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител Н., възприемайки ги като обективни, безпротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Изложеното от св. Н. в хода на съдебното следствие, че лично е възприела паркирането на лекия автомобил на жалбоподателя на тротоара, се подкрепя от приложената към материалите на делото докладна записка, изготвена от Е. Н., която впоследствие е разрешила репатрирането на автомобила. Фактът на паркирането на процесния лек автомобил на тротоара се установява безспорно и от приложените по делото два броя черно-бели снимки.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирано лице и срещу административно –наказателен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, спазена е предвидената от закона писмена форма, спазени са и сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за неоснователни.

На следващо място, настоящият съдебен състав споделя изложеното в жалбата, че към датата на нарушението са били в сила специалните правила на Закона за движение по пътищата, уреждащи паркирането на МПС. В тази връзка, съдът взе предвид, че описаното в НП нарушение попада в обхвата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, който забранява паркирането на моторни превозни средства на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. Предвидената в нормата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП санкция за нарушаване на тази забрана е глоба в размер на 20 лева. Съдът приема, че именно посочената по –горе е относимата санкционна норма за фактически описаното нарушение, доколкото нормата на чл. 180, ал. 1, т. 1 от ЗДвП изисква "в резултат на нарушението да е създадена непосредствена опасност за движението", наличието на каквато опасност не е фактически описано нито в АУАН, нито в издаденото въз основа на него НП.

Същевременно за нарушение на нормата на чл. 28, ал. 1, т. 7 от НОДТСО в посочената в атакуваното НП санкционна норма на чл. 132 от Наредбата е предвидено наказание глоба в размер до 500 лева. Според разпоредбата на чл. 132 от НОДТСО –"За установените нарушения на тази наредба, лицата извършили или допуснали нарушението се наказват с глоба до 500 лева, ако за констатираното нарушение не е предвидено друго наказание".

Настоящият съдебен състав намира, че относима по смисъла на цитираната наредба е санкционната норма на чл. 142 от НОДТСО, според която: "За спиране, престой и/или преминаване на ППС през паркове, градини, зелени площи, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места, извън разрешените за това места, на извършителите се налагат глоби в размер от 50 /петдесет/ до 200 /двеста/ лева".

Анализът на цитираните разпоредби на ЗДвП и на Наредбата недвусмислено указва тъждество на признаците на деянието, въздигнато в административно нарушение във всяка от тях. Недопустимо е обществени отношения, уредени изчерпателно със закон, да бъдат предмет на повторна регламентация с подзаконов нормативен акт, още повече, когато за същото нарушение (описано словесно по идентичен начин) се предвижда по - високо по размер административно наказание. В този смисъл е ирелевантно конкретното наложено в случая административно наказание глоба от 100 лева. Противоречието между закон и подзаконов нормативен акт не обуславя съотношение на общ спрямо специален закон, а единствено изключва приложението на нормите на по-ниския по ранг такъв, независимо от липсата на оспорване по съдебен ред на тези разпоредби от Наредбата, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА.

Освен това, настоящият състав счита, че НОДТСО е издадена без законова делегация. Видно от посоченото в решение № 332/19.05.2005 г. на Столичния общински съвет, Наредба за организация на движението на територията на Столичната община е приета на основание чл. 22 във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Съгласно чл. 20 от ЗМСМА Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон. Регулирането на движението в рамките на общината не е сред дейностите, посочени в чл. 17 ЗМСМА, а липсва друг закон, който да делегира правомощия на общинските съвети да регулират осъществяването й на територията на общината. Регулирането на движението не може да се отнесе към никоя от изброените в чл. 21, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА области, които ОС има правомощие да регулира - "изискванията за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура". Разпоредба на чл. 22, ал. 1 от ЗМСМА се отнася единствено до правната същност на издаваните от ОС подзаконови нормативни актове и довеждането им до знанието на местното население, поради което не може да бъде основание за издаването на подзаконов нормативен акт за регулиране на определени обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл. 21, т. 23 ЗМСМА, Общинският съвет може да решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, каквато хипотеза в случая не е налице, тъй като съгласно чл. 1 от ЗДвП правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се регулират от закона, който не е делегирал правомощие на Общинските съвети да въвеждат специфични правила в рамките на отделните общини. Единствено с разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и чл. 167, ал. 2 ЗДвП на общините е предоставено право да определят такси за паркиране и специфични контролни правомощия.

Изложеното представлява абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, доколкото сочената като нарушена разпоредба на НОДТСО е издадена без правно основание.

С оглед констатираната липса на законова компетентност на Столичния общински съвет за издаване на НОДТСО и предвиждането на същото нарушение в закон – ЗДвП, който е от по-висок ранг, съдът не намира за нужно да обсъжда спора по същество, независимо от установеното извършване на нарушение от страна на водача на процесния лек автомобил.