На 14.04.2019 г. бил издаден ААУН на жалбоподателката З. Д., като в последствие на 18.04.2019 г. на същата е издадено НП, с което за нарушение на чл. 186, ал. 7 ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК. Събраните по делото доказателлства единно и непротиворечиво изясняват фактическата обстановка по случая, с оглед на което съдът ги кредитира в цялост.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи. Изводът за това е обусловен от наличните по делото и приобщени като писмени доказателствадва броя заповеди, очертаващи правомощията на съответните лица.
Съдът прие, че в производството протекло пред административно- наказващият орган е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до опорочаване законосъобразността на обжалвания акт.
ЗАНН ясно и лимитативно е очертал съдържанието на АУАН и последвалото го наказателно постановление, вписвайки изискване за административно-наказващия орган да въведе в двата акта минимум от факти, очертаващи обстоятелствата, при които се сочи да е извършено нарушението. Изпъленнието на същото следва да бъде онагледено в обстоятелстевната част на двата акта, така щото да се обезпечи законосъобразността на протеклото производство. Спецификата на поризводстовото изисква гаранции за законност при намесата, което означава, че администиративният орган следва да съблюдава разпоредбите на закона, очертаващи задължението на същия при изследване и установяване на релевантинте за поризводството факти. В този смисъл контролинят орган е длъжен точно и ясно да опише онези факти, които очертават кога, къде, какаво – по механизъм на деяние/действие или бездействие/ кой е извършил, така щото да е ясно откъм факти как описаното сочи осъщестевно нарушение, подводимо под състава на избранта от него административноправна норма. Едва при използване на законоустановените механизми за възникване и провеждане на административното производство ще се стигне до наличие на законност на намесата и правилно реализиране на администаративнонаказателната отговоронст на субекта на нарушението.
В този аспект е нужно да се посочи, че властническият орган е този, защото разпоредбите на ЗАНН го въвеждат, който е длъжен да посочи всички въведени обстоятелства, очертаващи поведението на субекта, а той от совя страна следва да има възможност да се защити, като ангажира доказателства свързани настъпването или не на конкертин факти. Тази взаимна връзка, очертана от логиката на производстовото задължава контролиня орган да посочи точно и ясно кога, къде, кой, какво е осъществил.
Елементи от признаците на конкретното административното нарушение са обстоятелствата сочещи: кога и с какъв акт е наложено административно наказание глоба на жалбоподателката, влязъл ли е в сила този акт и от кога тече срокът за доброволно заплащане на глобата. Административно-наказващият орган е длъжен да посочи, предвид спецификата на конкретното нарушение, всички тези обстоятелства. Това означава, че той следва да въведе като опише не съдържанието на правната норма, чийто състав според него е нарушен, а да опише установеното.
Като не го е сторил е нарушил правото на защита на субекта на отговоронстата, ограничавайки възможнастта му да установи кой е фактът, срещу който следва да се защитава.
Въведеното порцессуално нарушение е същестевно, неподлежащо на саниране от страна на съда, поради което издаденото наказателно постановелние следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар