На 23.02.2019 г. около 17: 40 ч. в [населено място], жалбоподателят П. Т. управлявал товарен автомобил марка "Д. ", с рег. [рег. номер на МПС], собственост на търговско дружество. Той се движел по ул. Е. С. и завил към рампата, водеща към подземен гараж на [улица]. Пътната настилка на рампата била силно заледена, като рампата била с голям наклон. Поради заледяването автомобилът на жалбоподателят се хлъзнал по рампата и той не могъл да спре, като автомобилът блъснал ролетната щора на гаражната врата на подземния гараж. В резултат на ПТП на автомобила на жалбоподателя били причинени щети по предната лява част, като и по ролетната врата имало щети.
Водачът на автомобила останал на място и сигнализирал органите на МВР, като на мястото се явил и представител на етажната собственост на сградата с подземния паркинг. На мястото пристигнал автопатрул, включително и св. К. С. – на длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР, който установил самоличността на водача и щетите по автомобила му и по ролетната щора. Св. С. установил, че наклонът на рампата е значителен и пътната настилка е заледена. На място служителите на ОПП СДВР съставили скица на ПТП и протокол, на които се разписал и жалбоподателя без възражения.
Св. К. П. С. – на длъжност "младши автоконтрольор" при ОПП СДВР, приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на ЗДвП и на място съставил на жалбоподателя Т. АУАН № 144882/23.02.2019 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП в присъствие на нарушителя и на свидетел при установяване на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. Жалбоподателят изложил възражения срещу акта, като написал, че скоростта му е била съобразена, но поради изключително заледения участък автомобилът му, който е бил спрял, се е подхлъзнал по наклона и се е ударил във вратата. Жалбоподателят изготвил и фотоснимки на мястото, които представил и по делото.
В акта нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП било посочено като реализиране на ПТП поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя /заснежено/ и релефа на местността /наклон/.
Въз основа на АУАН № 144882/23.02.2019 г. и при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 07.03.2019 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началника на група АНД в отдел "Пътна полиция" при СДВР. В НП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложена на жалбоподателя "глоба" в размер на 200 лева за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, описано като реализиране на ПТП поради несъобразяване на скоростта на движение със състоянието на пътя /заснежено/ и релефа на местността /наклон/.
Върху Наказателното постановление като дата на връчването му на жалбоподателя, е отбелязана 11.04.2019 г. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 17.04.2019 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св. С., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на (справка за издадени актове и НП на водача, скица и протокол за ПТП, представени от жалбоподателя снимки на процесната рампа, заповед от 14.05.2018 г. и удостоверение), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Св. С. лично е възприел следите от ПТП по автомобила на жалбоподателя, както и по гаражната врата, описал е констатациите си в протокола за ПТП и скицата към него. Безспорно установена от свидетеля С. е и самоличността на водача, който е представил своята лична карта за проверка и е признал, че той е управлявал автомобила.
Механизмът на ПТП се установява преди всичко от показанията на св. С. и писмените доказателства по делото - протокола за ПТП и скицата към него. Съдът се довери на показанията на актосъставителя, който признава, че пътната настилка на рампата, водеща към подземния гараж е била заледена, а не заснежена /както е отбелязано в акта и НП/, като същият изказва своето наблюдение, че би било трудно за автомобил да премине оттам, без да се подхлъзне поради големия наклон и заледяването. Този свидетел, описвайки механизма на ПТП сочи, че "автомобилът се е подхлъзнал на заледен подход към гаражната врата", което изключва изводите на същия свидетел за осъществено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДВП. самият свидетел признава, че не е установил, че водачът се е движил с несъобразена скорост и това е довело до ПТП, а като причина за ПТП сочи заледяването на рампата и "подхлъзването" на автомобила. Тези изводи на свидетеля намират доказателствена опора и в изложеното възражения от жалбоподателя в АУАН, както и в изготвените от него фотоснимки. На последните ясно се вижда големия наклон на рампата, както и сериозното заледяване.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съблюдаване на процесуалните правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неправилно установени причини за ПТП.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор" в ОПП СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН. А съгласно т. 2. 10 от заповедта наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на група АНД в отдел "Пътна полиция" в СДВР. Представеното удостоверение за издалата НП сочи именно това нейно качество. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.
Съдът намира, че нарушението на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е достатъчно ясно и точно описано, като е конкретизирано по отношение на време, място и самоличност на наказаното лице, както и относно начина на извършване на нарушението и причини за реализиране на ПТП, поради което съдът намира, че не са налице нарушения на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачът е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съгласно закона, водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, законът предвижда специална санкционна разпоредба – чл. 179, ал. 2, пр. 1 от закона – "Който поради движение с несъобразена скорост,.... причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. "
В случая следва да се посочи, че съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП съдържащ легално определение за пътнотранспортно произшествие, това е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети". Законът не изисква вредите да са значителни или да увреждат конструкцията на автомобила, като в случая се касае за причинена имуществена щета на МПС на водача и на гаражната врата.
От текста на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е видно, че релефа на местността и състоянието на пътя са от факторите, които следва да бъдат отчетени от водачите на МПС при избор на скоростта им на движение и тя следва да бъде такава, която да им позволи, при възникване на някаква опасност, те да спрат и да предотвратят ПТП. Но съдът намира за неправилен извода на актосъставителя и наказващия орган, че причина за процесното ПТП е несъобразената скорост със заснежеността на пътя и наклонения релеф. На първо място, от показанията на свидетеля и представените по делото снимки се установява, че пътният участък не е бил заснежен, а заледен, което променя и изискванията към поведението на водачите на МПС. Сцеплението на автомобила на заледен участък е значително по-малко отколкото на заснежен участък, като именно поради сериозното заледяване е възможно и "подхлъзването" на автомобила, за което сочат свидетеля и жалбоподателя. Но за да издаде АУАН св. С. е пренебрегнал своите собствени наблюдения, че участъкът е бил наклонен и заледен и автомобилът се е подхлъзнал надолу и е ударил гаражната врата. Очевидно в случая скоростта на движение на автомобила няма отношение, тъй като и жалбоподателят сочи, че е бил спрял автомобила, който обаче се е "подхлъзнал". По делото не е установено с каква скорост се е движил автомобила по наклона надолу, следователно и е невъзможно да се прецени дали тя е била съобразена с условията в този участък.
Но в случая съществения въпрос се отнася до причината за "подхлъзването" на автомобила, като според съдебния състав липсват каквито и да е доказателства, които да сочат, че това е несъобразената скорост. Самият жалбоподателя сочи, че автомобилът е бил в покой, спрял, преди да се подхлъзне, което изключва и скоростта като причина за ПТП. Дори да се приеме, че жалбоподателят носи вина за ПТП, то следва да се преценява дали същият е извършил нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, свързан със загубата на контрол върху управляваното от него МПС. Но доколкото такова обвинение не му е повдигнато, то не следва и съдът да го анализира подробно.
От друга страна, съдът намира, че не са събрани и доказателства за извършване на нарушението от субективна страна, тъй като липсват основания да се приеме, че нарушението е извършено умишлено. А събраните доказателства сочат и на липса на непредпазливост като форма на вината, доколкото и според св. С., автомобил трудно би преминал по рампата без да се подхлъзне. Следователно, дори да се установи, че жалбоподателят е видял заледяването и е бил длъжен да предотврати подхлъзването на автомобила, той не е могъл да стори това освен като спре, но това се е оказало недостатъчно. В този смисъл съдът намира, че причината за ПТП следва да се търси в неподдържането на пътния участък /рампата/ в подходящо и безопасно състояние, което обаче е отговорност на собственика на пътя, а не на жалбоподателя.
Следователно, съдът приема, че с действията си жалбоподателят Т. не е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, тъй като не се е движил с несъобразена скорост, а е бил спрял на рампата, след което автомобилът му се е подхлъзнал поради заледяването и големия наклон. В контекста на изложеното, съдът намира, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за това нарушение и обжалваното НП следва да бъде отменено.
Няма коментари:
Публикуване на коментар