Глоба за непосочвабе на на водача на собствено МПС с което е извършено ПТП и за без гражданска отговорност

 На 08.01.2018 г. около 14. 15 часа в [населено място] неизвестен водач управлявал лек автомобил "Нисан М. " с рег. [рег. номер на МПС] по [улица], като в района на паркинга на магазин "К. " станал участник в ПТП, след което напуснал мястото на ПТП.

На 14.02.2018 г. свидетелят Е. З. П. съставил на жалбоподателя Д. К. П. акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ за това, че на 08.01.2018 г. около 14. 15 часа в [населено място] в качеството на собственик не може да посочи водача, управлявал собствения му л. а. "Нисан М. " с ДК [рег. номер на МПС] в района на паркинга на магазин "К. " на [улица], станал причина за ПТП и напуснал мястото на ПТП, като след справка собственикът не е сключил валиден договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2018 г. В акта изрично е отбелязано, че е съставен на основание чл. 40, ал. 3 ЗАНН въз основа на декларация по чл. 188 ЗДвП от собственика и справка. Нарушението правно е квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. К. П. за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ.

Въз основа на АУАН и заповед № 8121к-3495/02.09.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 4332з-143/15.02.16 г. на директора на СДВР съдът приема, че НП е издадено от компетентен орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства, събрани в хода на съдебното следствие чрез разпита на св. Е. П., както и въз основа на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства.

Събраните по делото доказателства единно и непротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи.

При съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не са спазени изискванията на процесуалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения, които обуславят отмяната на НП на формално основание.

Жалбоподателят Д. П. е наказан за това, че като собственик на процесното МПС, който не е посочил лицето, което е управявало сосбтвеното му МПС, което е участвало при ПТП на 08.01.2018 г., което МПС е регистрирано на територията на страната и не е спряно от движение, не е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите". Поради това и в АУАН изрично е посочено, че актът е издаден за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 188 ЗДвП, тъй като собственикът на процесното МПС не е водачът, който го е управлявал на датата на ПТП, а не е посочил в декларация по чл. 188 ЗДвП кое е лицето, което е управлявало л. а. "Нисан М. " с ДК [рег. номер на МПС] на 08.01.2018 г.

При тази фактическа обстановка в АУАН атакуваното НП съдържа противоречива информация дали отговорността на Д. П. се ангажира като собственик на процесното МПС или като негов водач. В тази насока в НП се съдържат противоречиви факти – първо се сочи, че нарушителят е водач на лекия автомобил, а след това се посочва, че като собственик на МПС не може да посочи лицето, управлявало автомобила му. При тези нееднозначни факти нарушението е правно квалифицирано в НП по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, т. е. за това, че жалбоподателят като собственик е длъжен да сключи договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" за притежаваното от него МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение. Следва да се отбележи и, че в НП отсъства привръзка с чл. 188, ал. 1 ЗДвП, която да посочи, че отговорност на лицето се ангажира за това, че като собственик на МПС не е посочил лицето, което го е управлявало на процесната дата на настъпване на ПТП.

С оглед горното съдът приема, че в НП не се съдържа еднозначно и непротиворечиво описание на вмененото нарушение, което е правно квалифицирано по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, като същото не е достатъчно пълно описано и от правна страна, така че правото на защита на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява е нарушено.

Отделно от това административнонаказващият орган не е ангажирал доказателства, че жалбоподателят е попълнил декларация по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, тъй като такава декларация отсъства към административнонаказателната преписка. Следователно отсъстват доказателства, които по несъмнен начин да обосноват, че законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на собственика на МПС.

С оглед на това съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.