На 10.10.2018 г. била извършена комплексна проверка на Д. 4 О., ЕИК[ЕИК] - контролно-технически пункт с разрешение № 768, валидно до 20.11.2018 г, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес]. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят Р. П., в качеството му на председател на комисия от технически специалисти, е извършил ПППТИ на ППС от категория М1, марка "Ситроен К. " с рег. номер СА 1555 ХА и е издал протокол № 17519880 от 10.10.2018 г. с начало 08. 52 ч. и издаден знак № 1669385. Свидетелят Г. Н. обаче констатирал, че П. не притежава валидно удостоверение за допълнително обучение, видно от изтеклото удостоверение № 26333 от 26.01.2014 г., валидно до 26.04.2018 г. За така констатираното нарушение свидетелят Н. съставил АУАН № 252661 от 10.10.2018 г. и в него описал подробно фактическите констатации, като отразил и съответната правна норма, която счита, че е нарушена. Въз основа на така издадения АУАН на 30.10.2018 г. било издадено и процесното Наказателно постановление № 42-0002659, с което жалбоподателят за нарушение на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС вр. чл. 14, ал. 4 от същата наредба е санкциониран с административно наказание "глоба" в размер на 500/петстотин/ лева на основание чл. 178а ал. 10 пр. 1 от ЗДвП.
Видно от заповед № РД-08-249/15.05.15 г. на министъра на транспорта и съобщенията, НП е издадено от овластено за това лице.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства, както и въз основа гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Г. Н. и И. Т..
Съдът счете, че гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства, които са единни и непротиворечиви, с оглед и ги кредитира в цялост. Съдържанието на гласните доказателствени средства е хронологично и последователно, поради което и следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:
Настоящият съдебен състав намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, видно от АУАН и приобщената по делото заповед.
Съдът счита, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН и НП са издадени в срок и от компетентни лица. Нарушението е описано пълно и точно както от правна, така и от фактическа страна, като са посочени всички съставомерни елементи и всички относими към тях факти. Обстоятелствената част на НП съответства напълно на диспозитивната и жалбоподателят е могъл да разбере в какво се изразява нарушението и срещу какви факти се защитава.
Предвиденото в Наредба Н-32/2011 г. обучение на техническите специалисти се удостоверява с издадено от съответното акредитирано за това висше учебно заведение удостоверение за преминато допълнително обучение. Чл. 14, ал. 4, т. 1 от Наредбата регламентира, че допълнителното обучение следва да бъде преминавано периодично на всеки 2 години от предходното удостоверение за допълнително обучение /редакцията действаща към момента на установяване на нарушението. В конкретния случай, както от писмените доказателства по делото, така и от разпита на свидетелите се установява, че последното удостоверение за периодично обучение е издадено на 26.04.2014 г. от ТУ С.. Към датата на извършения технически преглед 10.10.2018 г. са изминали пет месеца и половина от издаване на предходното удостоверение и жалбоподателят не е отговарял на изискванията на Наредбата да притежавал валидно удостоверение за допълнително обучение, защото не е преминал периодично такова.
Законодателя е категоричен, че техническите специалисти преминават допълнително обучение преди вписването им в регистъра по чл. 15, ал. 1, след което на всеки 2 години от предходното удостоверение за допълнително обучение – чл. 14, ал. 4 от Наредбата. Същевременно в ал. 5 на същия чл. 14 е посочено, че висшето училище издава нарочно удостоверение, след всяко едно допълнително обучение. Т. е. по делото е безспорно установено, че П. не е бил преминал последващо обучение след изтичане на срока, посочен в чл. 14, ал. 4 от Наредбата. Нарушени са изискванията за извършване на периодични прегледи за техническата изправност на пътните превозни средства, поради което деянието е наказуемо по чл. 178а ал. 10 от ЗДвП.
Нарушението е формално по своя характер и е извършено виновно от дееца, като липсва съмнение относно авторството, което междувпрочем не се оспорва и от самия жалбоподател.
На следващо място обаче съдът намира, че извършеното нарушение от страна на жалбоподателя представлява и маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН във вр. чл. 93, т. 9 от НК, който по отношение на ЗАНН се прилага субсидиарно и съгласно който «маловажен случай» е този при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Един от критериите за определяне на дадено деяние за маловажен случай е липсата или незначителността на вредните последици от него, но от значение за квалифицирането на конкретното деяние като маловажно е и наличието или не на други обстоятелства, които представляват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на същия вид нарушение. Действително нарушението за което е санкциониран жалбоподателят е с формален характер и законът не въздига в неговия състав настъпването на вредоносни последици, но това обстоятелство не е достатъчно за да се приеме, че случаят не би могъл да се квалифицира като маловажен.
Жалбоподателят е с добри характристични данни, като повече от десет години е с професионална квалификация за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, представените за този период удостоверения са с висок резултат над 5. 50., като непосредствено след установяване на нарушението и съставянето на АУАН е преминал допълнителното обучение видно от Удостоверение № 30756 от 23.10.2018 г. издадено от ТУ, Център за развитие и квалификация – С. с пълен отличен, като курса е преминат преди издаването и на атакуваното НП. На следващо място от представените болнични листове се установява, че в периода 28.03.2018 г. до 30.06.2018 г. жалбоподателят е бил и във временна нетрудоспособност в болнични и домашни условия, поради и което за част от периода – 4 месеца е имал и обективна невъзможност да се снабди и премине през необходимото му допълнително обучение, поради и което съдът намира, че са налице множество обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от останалите случаи и същото следва да се квалифицира като маловажен случай, съответно да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Недостигайки до този извод административно-наказващия орган е нарушил материалния закон и доколкото тази негова преценка подлежи на съдебен контрол, НП следва да бъде отменено в тази му част като незаконосъобразно и неправилно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар