Глоба за движение в лентата за принудително спиране по автомагистрала Хемус без причина.

На 16.09.2018 г., около 15. 40 часа, по Автомагистрала "Х. ", с посока на движение от [населено място] към [населено място], посока вход, управлява собствения си л. а. "Мазда 3" с рег. [рег. номер на МПС] и на 9-ти километър при извършена проверка се установило, че се движи в лентата за принудително спиране без причина, с което нарушил чл. 58, т. 3 от ЗДвП, поради което му е наложено наказание, както следва:

- по чл. 178Ж ал. 1 пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Постановлението е обжалвано в срок от Г. Д. С., който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че на посочения участък от АМ Х. и по същото време се извършвал ремонт, обозначен със съответните пътни знаци, поради което движението на ППС се осъществявало двупосочно, само в две ленти в едното пътно платно на магистралата и липсвала лента за принудително спиране. Това обстоятелство извеждало участъка от пътя от категорията на автомагистрала, което обуславяло липса на предмет на посоченото в АУАН нарушение. Деянието било несъставомерно по чл. 178Ж ал. 1 пр. 1 от ЗДвП, тъй като освен ремонта на посочения участък, проверяващите полицаи се намирали в служебна кола, паркирана в ремонтиращото се платно за насрещно движение. Освен горното, сред четиримата пасажери в автомобила на жалбоподателя имало пътник, на когото прилошало, следвало да му се окаже медицинска помощ и това обстоятелство било съобщено на полицаите. За доказване на твърденията си жалбоподателят подсигурява двама свидетели при режим на довеждане.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на процедурата по издаването му по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от приложени по преписката заверено копие от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на ВР относно компетентността на АНО и актосъставителя и заверено копие от Удостоверение № 513р-78256/17.09.2018 г. за това, че административно-наказващият орган Г. Б. е назначена на длъжност началник на 01 група "АНД" на 03 сектор "АО" към отдел "ПП" при СДВР); налице е съответствие между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.

3. Относно приложението на материалния закон.

от фактическа страна:

По делото е установено като безспорно следното:

Жалбоподателят Г. Д. С. на 16.09.2018 г., около 15. 40 часа, по Автомагистрала "Х. ", с посока на движение от [населено място] към [населено място], посока вход, управлявал собствения си л. а. "Мазда 3" с рег. [рег. номер на МПС]. Освен него, в автомобила имало още четирима пътници, сред които свидетелите Т. Комитски и Д. С..

В района на 9-ти километър от автомагистралата се извършвал по същото време ремонт, в резултат на който цялото движение се било пренасочило двупосочно в платното в посока [населено място], за което били поставени указателни табели. Движението за [населено място] се извършвало само в най-дясната лента, без да се брои аварийната такава. Свидетелите Комитски и С. останали с впечатлението, че табелите указват движение в посока [населено място] и по аварийната лента.

В ремонтираното платно в посока [населено място] се намирал полицейски автомобил със св. М. Ж. в него. Същият спрял автомобила, управляван от жалбоподателя С., а негов колега издал на С. АУАН бл. № 0727973 от 16.09.2018 г. за нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В акта С. записал като възражение, че бързал за работна среща, като в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не подал допълнително възражение.

от правна страна и по доказателствата:

Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното производство гласни доказателства – показанията на свидетеля, осъществил полицейската проверка М. Ж. и допълнително допуснатите свидетели, пътували в автомобила на жалбоподателя, в лицето на Т. Комитски и Д. С.. Показанията на посочените свидетели са в достатъчна степен подробни, изчерпателни, хронологично подредени, логични и кореспондиращи помежду си, поради което Съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, няма спор по делото, включително видно от показанията на свидетеля по акта и свидетелите, подсигурени от жалбоподателя, че на посочените в НП дата и място действително е имало ремонт на участъка от АМ Х. в района на 9-ти километър, в резултат на който движението в посочения участък се е осъществявало двупосочно и само в платното от автомагистралата, в посока [населено място], като движението на жалбоподателя е било ограничено само в най-дясната лента.

Посочената като нарушена разпоредба на чл. 58, т. 3 от ЗДвП («При движение по автомагистрала на водача е забранено:... 3. да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство") систематично се намира в Раздел ХIII"Автомагистрала и скоростен път. Автомобилен път" от ЗДвП. Съгласно легалната дефиниция в § 6, т. 52 от ДР на ЗДвП, "Автомагистрала" е автомобилен път, който не обслужва пряко прилежащата територия, предназначен е за високи скорости при специални правила за движение, с разделени платна за движение в двете посоки, не пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки на едно ниво и е обозначен със знаци за автомагистрала.

Иначе казано, автомагистрала е налице, когато са налице кумулативно всичките й материално-правни характеристики, описани в дефиницията на § 6, т. 52 от ДР на ЗДвП. Наличието на ремонт в участъка на 9-ти километър от Автомагистрала Х. е пренасочило движението в двете посоки двупосочно в рамките на едното платно, поради което не са били налице разделени платна за движение в двете посоки. Това обстоятелство изключва посочения в атакуваното НП пътен участък (9-ти километър от АМ Х.) от дефиницията за "автомагистрала", поради което действията на водача С. са несъставомерни по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, предвиждащ административно-наказателна отговорност за движение (без посочените от законодателя изключения) по лента за принудително спиране (аварийна лента) само когато същата е част от автомагистрала и то действаща такава с всички налични характеристики по горепосочената правна дефиниция.

Отделно от горното, липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя, което е изводимо и от показанията на свидетелите Комитски и Д. С., които, подобно на жалбоподателя, са възприели аварийната лента като позволена лента за движение, в резултат на табелите, ограничаващи движението в посочения ремонтиран пътен участък. Последното е самостоятелно основание за отмяна на НП, като несъставомерно и от субективна страна.