На 21.02.2019 г., около 15: 45 часа, жалбоподателката Ф. С. М. управлявала лек автомобил марка "Хюндай", модел "Купе 1. 6 И", с рег. [рег. номер на МПС], като се движела в [населено място] по [улица]в посока от [улица]към [улица], когато била спряна за проверка от служители на ОПП-СДВР, сред които и свидетелят Й. А., тъй като автомобилът се движел в автобусната лента. При извършена справка в дежурната част било установено, че жалбоподателката имала наложена глоба с електронен фиш № 862256/2018 г., която не била заплатила доброволно в предвидения законов срок.
Предвид на това срещу М. бил съставен АУАН № 000361 от 21.02.2019 г. за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП. Актът бил пописан от актосъставителя и един свидетел присъствал при установяване на нарушението, след което бил предявен на жалбоподателката, която го подписала без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за категорично доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № 19-4332-004076 от 12.03.2019 г., с което за нарушение на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП на жалбоподателката е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева на основание чл. 185 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетеля Й. А., както и от приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля А. са логични, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло. Той подробно разказва за извършената проверка на водача и констатациите от нея, като съдът дава вяра на думите му, понеже същият пресъздава в разказа си факти и обстоятелства, които лично и непосредствено е възприел, или в осъществяването на които пряко е участвал. От друга страна думите му съответстват напълно на приложените по делото писмени доказателства и на описаното в съставения АУАН. Самата жалбоподателка също не оспорва фактологията, а правните изводи на наказващия орган.
Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:
Настоящият съдебен състав не е съгласен с правните изводи на наказващия орган за извършено нарушение поради следните причини:
Разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП гласи, че издаден фиш, глобата по който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител. Тази норма не съдържа и не предписва задължително правило за поведение към водачите на превозни средства, а просто посочва какво се случва с издаден фиш след изтичане на срока за доброволното му заплащане, тоест неплащането му в определения 7-дневен срок не води до извършване на нарушение от страна на наказаното лице, а просто същият от този момент нататък се смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на публичния изпълнител, което означава, че преди изтичането на седемте дни наложената санкция не може да бъде събирана принудително от публичен изпълнител и до този момент фишът не се приравнява на наказателно постановление. Това единствено е записано в разпоредбата и тя не съдържа правило за поведение, нарушаването на което би довело до налагане на санкция. Систематичното място на разпоредбата на чл. 186, ал. 7 от ЗДвП и това, че тя се намира след посочената санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, която е последна от санкционните разпоредби и се прилага за нарушения изброени преди това, за които няма изрично предвидена санкция, говори, че чл. 186, ал. 7 от ЗДвП не съдържа задължително правило за поведение, което може да бъде нарушено, тъй като такова би следвало да се намира преди разпоредбата определяща санкция за нарушаването му. Предвид на изложеното, нарушението, за което е наказана жалбоподателката, не съществува. Дори да съществуваше, то описанието му е непълно, доколкото не се сочи кога е бил връчен фишът и съответно кога е изтекъл 7-дневният срок за доброволно заплащане на глобата, тоест кога той е приравнен на влязло в сила НП. Това съществено нарушава правото на защита на жалбоподателката, тъй като тя не може да разбере кога според АНО е изтекъл 7-дневният срок за плащане на глобата, а от друга страна тази липса на факти препятства и съда при извършване на проверката да прецени дали констатациите на АНО отговарят на истината, тоест дали действително твърденият 7-дневен срок е изтекъл и фишът вече е приравнен на влязло в сила НП. В случая е нарушена императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, поради непълно описание на твърдяното нарушение, което също съставлява съществено процесуално нарушение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар