Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление на 20.08.2018 г., около 08: 50 часа, в [населено място], като водач на МПС – л. а марка "Тойота", модел "Корола" с рег. [рег. номер на МПС], движейки се по [улица], с посока на движение към [улица]на кръстовището с Околовръстен път, при наличие на п. з Б1 не пропуска и реализира ПТП с движещия се срещу п. з БЗ с. а М. тга с номер А 1873 ММ.
Тъй като между водачите на МПС имало противоречия относно вината за ПТП същите уведомили органите на ОПП-СДВР и останали на място до идването им.
Местопроизшествието било посетено от св. И. Ц. - мл. автоконтрольор при ОПП-СДВР, който след като предоставил на водачите да попълнят декларации за обстоятелствата около ПТП и извършил оглед на двете МПС преценил, че с поведението си жалбоподателката Е. е нарушила разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
За така констатираното нарушение св. Ц. съставил в присъствието на нарушителя и свидетел – очевидец съставил АУАН № Д 445605/20.08.2018 г., препис от който бил връчен на същата дата на жалбоподателя.
Нарушителят подписал съставения против него АУАН без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателката депозирала възражения срещу така съставения против нея АУАН.
Въз основа на така съставеният АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление № 18-4332-017943/20.09.2018 г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 1, 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Разпитан в хода на съдебното следствие св. Ц. няма конкретни спомени за случая, което е разбираемо с оглед естеството на работата му.
Съдът кредитира частично показанията на св. Т. по отношение на механизма на настъпване на ПТП, доколкото същите не се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства. Видно от показанията на св. Т. същият твърди, че жалбоподателката Е. " се е блъснала в него" и " е спряла в предния му десен калник".
Изисканите и приложени по делото снимки на причинените на участвалите в ПТП МПС щети не кореспондират с така посочения механизъм на реализиране на ПТП. Видно от същите по автомобила на св. Т. има следи от светла боя в областта на десния калник, в предната ниска част. По управлявания от жалбоподателката Е. автомобил е налице зажулване и огъване на заден ляв калник и задна лява врата. При съпоставяне на така констатираните по автомобилите увреждания не е възможно същите да бъдат получени по начина описан от св. Т..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от следното:
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложена по делото заповед – Съгласно т. 1. 3 на Заповед № 8121 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност "младши автоконтрольор " в ОПП – СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2. 10 наказателните постановления могат да бъдат издавани от началник група "АНД" при ОПП – СДВР. Видно от приложена по делото служебна бележка Г. В. Б. заема именно посочената длъжност.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички преклузивни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя от формална страна.
Съдът намира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
По тези съображения настоящия съдебен състав намира, че двата акта са издадени при спазване на процесуалните правила и не са налице основания за тяхната отмяна на формално основание.
По приложението на материалния закон:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
При извършената служебна проверка от съда не се установи съставения АУАН да страда от процесуални пороци, поради което съдебния състав приема, че същият е редовно съставен.
В хода на проведеното съдебно следствие, обаче бяха установени фактически положения различни от възприетите в АУАН и НП.
По отношение на нарушението на чл. 6, т. 1 от ЗДвП
Чл. 6. Участниците в движението:
1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка;
По делото не се спори, че жалбоподателката се е движела по [улица]с посока на движение бул. С. шосе. На кръстовището на [улица]по отношение на водачите на МПС, които следва да продължат движение към бул. С. шосе е налице п. з Б 1. Безспорно установено е, че по същото време св. Т., като водач на с. а М. тга с рег. [рег. номер на МПС] се е движел по Околовръстен път, като същият е бил преминал линията на светофарната уредба, бил е навлязъл в кръстовището, изчаквайки лентата за движение през него да се освободи и същият да продължи движението си. Тъй като поради наличието на интензивен трафик автомобилите в колоната се движели бавно жалбоподателката съобразила, че може да се включи в движението. По същото време св. Т. потеглил напред, за да освободи кръстовището. Габаритите на управлявания от св. Т. автомобил не позволили същият да възприеме, че жалбоподателката е навлязла в платното за движение на пътя с предимство, тъй като същата се намирала в т. нар. " мъртва точка". Едва след като настъпил контакт между двете МПС св. Т. установил местоположението на автомобила на жалбоподателят Е..
От приложения по делото снимков материал за причинените на двете МПС щети не се установява жалбоподателката Е. да е извършила вмененото ? нарушение. От същите безпротиворечиво се установява, че при настъпване на ПТП същата вече е била навлязла на пътя с предимство. В случай, че бе спазила предписанието на п. а Б1 да пропусне движещите се по пътя с предимство, то по управлявания от нея автомобил щетите щяха да бъдат в предната част на автомобила, а не както в конкретния случай такива причинени от движещ се успоредно автомобил.
При ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката АНО не е изпълнил задължението си да изследва спорните обстоятелства и да докаже вината ? по един несъмнен и категоричен начин, а се е задоволил бланкетно да отхвърли направените възражения, като неоснователни. Това от своя страна е довело до издаването на един незаконосъобразен акт – атакуваното наказателно постановление.
Няма коментари:
Публикуване на коментар