Глоба за движение с несъобразена скорост и неспазване на дистанция

 Постановлението е обжалвано в срок от С. Х. М., който в подадената жалба, моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се изтъква, че неправилно било налице отбелязване в НП по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, че лицето не било намерено на адреса или било с неизвестен адрес. В тази връзка, срокът за обжалване не бил изтекъл. Реалното връчване на НП било на 25.01.2019 г., за което се представя разписка. В нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел, а не двама, каквото било изискването. Не ставало ясно, предвид отбелязването, че АУАН бил съставен на основание чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, кои точно официални документи са послужили за съставянето му, като се акцентира, че приложената по преписката докладна записка не била официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Неясно било посочено и мястото на твърдяното нарушение. По същество се изтъква, че случаят бил маловажен, тъй като жалбоподателят бил спрял своето МПС само за няколко минути, за да се върне до дома си и вземе забравена вещ. В случая не била изискана задължителната по чл. 188 от ЗДвП декларация от собственика за това кой е управлявал автомобила.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, а писмено становище, в което се сочи, че жалбата срещу НП била недопустима, като подадена след изтичане на срока за обжалване. Атакуваното НП било влязло в сила на 15.12.2018 г., видно от надлежно отбелязване, извършено от юрисконсулт. НП № СОА18-РД11-4584/10.11.20118 г. било изпратено с писмо, чрез [фирма], но се върнало в цялост с отбелязване за две посещения на адреса на жалбоподателя от служител на [фирма] на 01.12.2018 г. и 07.12.2018 г., поради което и съгласно чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, същото се считало за връчено на 07.12.2018 г. и НП влязло в сила на 15.12.2018 г. По същество се изтъква, че глобата била съобразена с тежестта на нарушението, съгласно чл. 143 от НОДТСО и не били налице предпоставки за третиране на случая като "маловажен" по чл. 28 от ЗАНН.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Правилното тълкуване на посочената разпоредба предвижда не само ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес, а неоспорими данни, че същият вече не пребивава на него (доколкото законодателят изрично е добавил кумулативното изискване "а новият му адрес е неизвестен"). За да се позове на приложението на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, юрисконсултът на АНО е взел предвид две разписки от [фирма] от 01.12.2018 г. и 07. 2018 г. за връчване на атакуваното НП на адреса на жалбоподателя – [населено място], [улица], вх. А, ет. 2. В първото е налице отбелязване "непознат", а във втората "неприета". Не е налице отбелязване в графата "Получателят се е преместил на друг адрес", изрично предвиден в бланковата форма на известието за доставяне.

В този смисъл, юрисконсултът необосновано е стеснил хипотезата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, игнорирайки обстоятелството за липса на данни нарушителят да е напуснал посочения от него адрес, приемайки, че щом връчителят не го е намерил на адреса при посещението си, това е достатъчно за служебно влизане в сила на НП. По делото обаче липсват данни жалбоподателят да е променил адреса си, поради което АНО неправилно е приложил чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, вместо да положи допълнителни усилия по връчване на атакуваното НП, включително чрез органите на МВР.

Предвид гореизложеното и доколкото не се установява противното, жалбата следва да се счита подадена в срок, доколкото е входирана в СО на 30.01.2019 г., а видно от приложеното заверено копие на покана за доброволно изпълнение, жалбоподателят е узнал за атакуваното НП на 25.01.2019 г. Посочената покана е получена лично от С. М. на адреса, за който АНО твърди, че не се обитава от същия (гр. С., [улица], вх. А, ет. 2).

2. Относно нарушението на процесуалния закон.

Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че СА налице съществени нарушения на процедурата по издаването на НП по ЗАНН. Съображенията на съда за това са следните:

Съгласно императивната разпоредба на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Това изискване важи не само за нарушената материална норма, но и за приложимата санкционна такава. В случая, за нарушение на чл. 46, т. 4 от НОДТСО, извършено на 30.07.2018 г., на жалбоподателя С. М. е наложена глоба от 200 лева на основание чл. 143 от НОДТСО. Посочената санкционна разпоредба на чл. 143 от НОДТСО обаче е била обявена за нищожна с от 19.07.2018 г. на АССГ, XX троен състав по адм. дело № 8523 от 2017 г. Основен аргумент на АССГ за прогласяване на нищожността на чл. 143 от Наредбата е обстоятелството, че става въпрос за обществени отношения, които са уредени от закон (ЗДвП), поради което е недопустимо преуреждането им с подзаконов текст (НОДТСО), в противоречие с, т. е. разпоредбата е нищожна поради липсата на компетентност на СОС да урежда отношения, за които има уредба в законов текст, който разбира се е приложим и на територията на съответната община.

В този смисъл, към датата не само на твърдяното нарушение (30.07.2018 г.), но и към датата на изготвяне на атакуваното НП (10.11.2018 г.) санкционната разпоредба на чл. 143 от НОДТСО е била обявена за нищожна и същата е била приложена неправилно и в ущърб на основния принцип, заложен в чл. 3, ал. 1 от ЗАНН. Налагането на административно наказание по несъществуваща (в случая обявена за нищожна) санкционна разпоредба определено е от категорията на съществените процесуални нарушения, включително по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което не дава възможност на жалбоподателя да разбере действителното основание за налагане административно наказание, за да реализира адекватно защитата си. Въззивната инстанция няма правомощия за преквалификация на нарушението или служебна промяна на правното основание за налагане на административно наказание, което е в правомощията единствено на АНО.

3. Относно приложението на материалния закон.

Горепосочените съществени процесуални нарушения при издаване на НП са достатъчно основание за отмяна на НП, което обезсмисля обсъждането на правилното приложение на материалния закон.