Глоба за ПТП поради слаб контрол върху МПС със спрелия отпред автомобил

На 19.08.2016 г., около 19: 00 часа, в [населено място], на бел. "М. Е. " /С. /, при извършена проверка свид. М. Ж. и свид. В. З., установили, че неизвестен водач /мъжки пол/ управлявал л. а-л"Ауди А-4" с рег. [рег. номер на МПС], собственост на А. с посока на ддвижение по [улица]от [улица]към [улица]и на кръстовището, поради слаб контрол върху МПС-то, реализира ПТП със спрелия пред него л. а. "БМВ 320" с рег. [рег. номер на МПС]. След ПТП водача на л. а. "Ауди А4" напуснал мястото на събитието без да уведоми органите на МВР за това. Св. Ж. съставил протокол за ПТП в присъствието на водача на л. а. "БМВ 320", а св. З. съставил докладна записка. Въз основа на тези документи и събраните писмени доказателства от проверката свид. Ч. съставил АУАН бл. № 542512 от 08.09.2016 г. срещу жалбоподателя Г. В. А. за нарушения по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП. АУАН е предявен и подписан от жалбоподателя. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е представил пред АНО писмени възражения.

Административно - наказателното производство е приключило с издаване на наказателно постановление № 16-4332-016865 от 13.09.2016 г., издадено от началник сектор ОПП- СДВР, с което на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и на осн. чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 лева за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като фактическите констатации, описани в АУАН изцяло са възприети от АНО.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, както и от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира, но които не съдържат никаква доказателствена информация за процесното нарушение, тъй като свидетелите посочва, че не си спомня за този случай. Допуснатата и приета в съдебното производство автотехническа експертиза, също не допринася за изясняване на фактическата обстановка, тъй като в заключението си вещото лице посочва, че няма представени обективни доказателствени материали, които да позволят да се отговори на поставените задачи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административно наказателният процес е строго формален процес, тъй като с него се засягат редица права и законни интереси на физическите лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху наказателните постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в наказателното постановление. Съдът трябва служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

При извършена проверка съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са абсолютни по своя характер и водят до отмяна на наказателно постановление № 16-4332-016865 от 13.09.2016 г., издадено от началник сектор ОПП- СДВР.

Съставеният акт, като официален документ има доказателствена сила до доказване на противното. Безспорно по делото е, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, тъй като го е подписал, както и че е получил препис от АУАН, за което се е подписал. При съставянето на АУАН не е нарушена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН, тъй като в случая процесният АУАН е съставен въз основа на писмени доказателства. Тъй като в дадените свидетелски показания липсва каквато и да е доказателствена информация относно процесното нарушение, тъй като единственият свидетел в с. з. заявява, че не си спомня нищо за този случай, не бе възможно съдът да си изгради каквито и да било фактически изводи относно твърдяните нарушения. В тази връзка и показанията на свидетелите не допринасят за изясняване на фактичеката обстановка по случая.

Действително няма доказателства по делото, които да доведат до извод за пристрастност на свидетелите, но по делото няма и други убедителни гласни доказателства, които да подкрепят твърдените в АУАН и НП фактически положения.

Съдът от настоящата въззивна инстанция, приема на следващо място, че за разкриването на обективната истина по делото способстват и писмените доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствените материали. Писмените доказателства спомагат съдебният състав да направи изводи относно компетентността на наказващия орган и актосъставителя. Единствено в съставения АУАН се установяват факти относно процесното нарушение – дата и място на извършване, марката и рег. номер на автомобилите, но останалите обстоятелства остават недоказани с необходимата категоричност и несъмненост по чл. 303, ал. 2 от НПК, въпреки положените необходими усилия от съда.

Наред с това и не на последно място по важност, при липсата на спомени и каквито и да било конкретни обстоятелства в свидетелските показания и на единствения свидетел относно твърдяното нарушение, съдът формира категоричния си извод, че няма убедителни доказателства за авторството от страна на жалбоподателя за извършените нарушения. Тежестта да докаже твърдените нарушения, участието на извършителя и неговата вина лежи върху наказващия орган, като съдът има възможност и в случая го е направил, да събира доказателства по свой почин или по искане на страните, предвид допуснатата и приета съдебно-автотехническа експертиза. В случая от показанията на актосъставителя и свидетелите установили нарушението, съдът не можа да установи релевантните за конкретното твърдяно нарушение фактически обстоятелства и затова обвинението следва да се приеме за недоказано. Освен съставения АУАН по делото липсват други доказателства за извършеното нарушение. Тъй като наказание може да бъде наложено само за несъмнено установено нарушение, при възникналата в случая неяснота относно противоречията в твърденията на жалбоподателя и установеното в АУАН и НП, както и при неяснота поради липсата на спомени за случая от страна на свидетелите и липса на убедителни писмени доказателства, процесното НП не може да бъде потвърдено. Поради тези причини процесното НП подлежи на цялостна отмяна като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Досежно възведеното искане от пълномощника на жалбоподателя за възлагане на направените по делото разноски, съдът намира същото за неоснователно, тъй като такива не се дължат в производството пред въззивната инстанция- Софийски районен съд, за което са приложими разпоредбите на ЗАНН, относно определяне на таксите и разноските, направени от страните в производството по обжалване на наказателните постановления. В ЗАНН не е предвидено заплащане на разноски на жалбоподателя, дори и в случай на отмяна на наложеното с наказателно постановление наказание. ЗАНН не предвижда и задължителна адвокатска защита по този вид дела, поради което, дали ще се ангажира или не адвокат, е изцяло по преценка на лицето, срещу което е издадено наказателно постановление. Съгласно чл. 84 от ЗАНН и доколкото в същия закон няма особени правила за определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, е налице препращане към разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. Административнонаказателното производство, което се развива пред СРС, не попада в никоя от хипотезите за определяне и възлагане на разноски по чл. 189 и чл. 190 от НПК, т. е. в случая на административно наказаното лице и жалбоподател в производството пред СРС не се присъждат разноски, дори когато изходът от съдебното производство е в негова полза.