На 23.07.2015 г. около 10: 20 ч. жалбоподателят В. Т. А., като водач на моторно превозно средство лек автомобил марка "К. Р. 1. 5" с рег. [рег. номер на МПС] ", собственост на Теменужка А., на [улица]от [улица]към [улица]и срещу № поради несъобразена скорост с интензивността на движението, реализира ПТП в спрелите пред него л. автомобили- рег. [рег. номер на МПС] и С 8968 ВХ. Водачът не избира скоростта на движение, съобразно атмосферните условия, с релефа, с условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението ПТП.
Свидетелят П. Й. – младши автоконтрольор в СДВР – ОПП е съставил на място АУАН бл. № 905825 от 23.07.2015 г. срещу В. Т. А. от [населено място], за извършено нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, в присъствието на другия служител установил нарушението– св. А. Д., също младши автоконтрольор в ОПП – СДВР. АУАН е предявен и подписан от страна на жалбоподателя, който направил възражения, относно местоположението на МПС-тата. Същият не е представил писмени възражения пред АНО в установения от чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, в които да оспори констатациите по АУАН.
Административно – наказателното производство е приключило с издаване на Наказателно постановление № 16-4332-015908 от 24.08.2015 г., издадено от началник отдел ОПП- СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Отразените в АУАН фактически констатации са изцяло възриети от административнонаказателния орган.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства: протокол за ПТП бл. № 1590626 от 23.07.2015 г., неоспорен пред съда, скица, декларация, подписана от В. Т. А., справка картон за водач, заверен препис от Заповед № 8121з-748/24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи. В съдебното производство са събрани гласни доказателствени средства, като съда кредитира напълно показанията на свидетел, като обективни и непротиворечиви с писмените доказателства по делото. В показанията си свидетелят Д. потвърждава констатациите по АУАН, като обяснява начина на извършване на проверката, както и механизма на ПТП, описан в съответния протокол, както и щетите по трите автомобили.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателният процес е строго формален процес, тъй като с него се засягат редица права и законни интереси на физическите лица. Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице и е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящата съдебна инстанция в установения от закона за това срок, разгледана по същество, същата се явява неоснователна. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомошия. В административнонаказателното производство срещу жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление и да са довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Д., че нито съставящият, нито наказващият орган са предприели действия по изясняване на фактическата обстановка, е неоснователен. Съдът приема, че тя е ясно и недвусмислено очертана от доказателствата по делото. Съставеният акт, като официален документ, има доказателствена сила до доказване на противното. АУАН бл. № 905825 от 23.07.2015 г. е съставен въз основа на официален документ- ПТП бл. № 1590626 от 23.07.2015г, чиито констатации съдът приема за достоверни, тъй като не се опровергаха в съдебното производство, както и с подписаната от жалбоподателя декларация. Безспорно установено по делото е, че АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя, тъй като същия го е подписал, като вписаните възражения не опровергават установената фактическа обстановка.
Направеното с жалбата и молба искане за назначаване на особен представител във въззивното съдебно производство е недопустимо, поради което съдът оставя същото без разглеждане. В административно наказателното производство не е предвидена такава процесуална възможност за страните, за разлика от гражданското производство. Във въззивното съдебно производство защитата не е задължителна, поради което съдът не е назначил служебна защита. Липсва такава процесуална възможност в специалния ЗАНН, както и в НПК, при разглеждане на дела от административно-наказателен характер пред районния съд. В настоящото съдебно производство не са направени никакви разходи, както и не се държат държавни такси, поради което съдът не е разгледал и така направеното искане от жалбоподателя.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че по безспорен и категоричен начин бе установено, че жалбоподателят е нарушила чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, както и да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. В процесната хипотеза е несъмнено установено, че водачът А. е управлявал МПС несъобразена скорост, като реализира ПТП в спрелите пред него л. автомобили- рег. [рег. номер на МПС] и С 8968 ВХ, което не се отрича от жалбоподателя и се потвърждава категорично, както от събраните писмени доказателства, така и от разпитания в съдебното производство св. Д..
Съдът счита, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са изцяло в съответствие с материалния и процесуалния закон. Досежно това нарушение е безспорно установено, че същото е извършено от жалбоподателя виновно, като в съзнанието му е имало изградена погрешна представа за пътната обстановка, управлявайки моторно превозно средство без да забележи светофара на кръстовището, както и несъобразявайки се с движението на другите автомобили движещи се по пътното платно, вследствие на което реализирал ПТП. При наличието на тези представи е допуснал осъществяването на нарушението, предизвиквайки ПТП със спрелите леки автомобили
При преценката си АНО е направил обоснован извод за това, че от обективна и от субективна страна жалбоподателя е осъществил състава, визиран в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. първо ЗДвП, като е наложил предвидената санкция глоба в размер на 200 (двеста) лева – съобразена с предвидения в разпоредбата размер в редакцията на ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила към момента на извършване на нарушението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар