На 09.07.2018 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че на 02.08.2017 г., около 12: 30 часа, в [населено място], на ул. Х. И., с посока на движение от ул. Козяк към бул. Ч. връх, управлява лек автомобил Шкода О. с рег. [рег. номер на МПС] и на изхода на МОЛ П., поради недостатъчен контрол върху управлението на МПС, реализира ПТП с велосипед с рама № HL13051146 – нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.
На жалбоподателя е вменено и нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за това че на същото време и място напуска мястото на ПТП, без да изпълни задълженията си на участник в.
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 53 от ЗАНН срещу жалбоподателя е постановено следното:
1. наложена му е глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП);
2. наложена му е глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип на презумпцията за невиновност.
Съдът намира, че приетите в АУАН, респ. НП фактически положения, за извършено ПТП между МПС-то, управлявано от жалбоподателя и велосипед, се установяват от приложените по делото доказателства на л. 12-15 от делото. От писмените обяснения на пострадалия К. Н. и изготвената докладна записка, както и протокола за ПТП, се установява времето, мястото, обстоятелствата на възникналото ПТП и участниците в него. Посочените доказателствени източници са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, поради което съдът ги кредитира като достоверни. В. тези доказателствени източници намират косвено подкрепа и в заявеното от жалбоподателя, в саморъчно попълнената от него декларация, в която освен, че е посочил, че на процесните време и място той е управлявал автомобила, с който е станало ПТП-то, сочи, че е бил нападнат от непознато лице от мъжки пол, което е имало претенции към него, но той не им е обърнал внимание. Това само потвърждава изводът, че причината за това спречкване е възникналото ПТП, защото двамата участници в ПТП-то преди това не са се познавали и не са имали друга причина да влизат в пререкания на пътя.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление (НП), касателно нарушението описано в точка (пункт) първи, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен и категоричен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил, както от обективна, така и от субективна страна, нарушение на чл. 20, ал. 1, вр. чл. 185 от ЗДвП, като при управление на МПС, поради недостатъчен контрол при управлението на МПС е реализирал ПТП. Нарушението е било извършено от жалбоподателя с форма на вината пряк умисъл – лицето е съзнавало общественоопасния характер на деянието и е искало неговото извършване. С оглед на това, че нарушението е "формално" ("на просто извършване") не е необходимо наличието на представи в съзнанието на дееца, относно общественоопасните му последици. В състава на възведеното нарушение не са посочени съставомерни вредни последици, ето защо е и без значение какво е било отношението на дееца към причинения допълнителен резултат.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, по т. 1 от НП, АНО е наложил административно наказание, което е с абсолютно определен размер, поради което и не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението (въпреки че нарушението е формално, в резултат на него е било увредено чуждо имущество) и на нарушителя (за същия не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност, а отделно от това са налице данни, че същият е извършил и други нарушения на ЗДвП, в период близък до процесния – спр. наложените му наказания с фишове), както и от другите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен случай.
По отношение на нарушението, описано в точка (пункт) 2 от НП, следва да се отбележи, че е налице допуснато процесуално нарушение, както в АУАН, така и в НП, касателно това второ възведено нарушение. При неговото описание липсва словесното изписване на задълженията, които жалбоподателят не е изпълнил, като участник в ПТП, което затруднява санкционираното лице да разбере повдигнатото му обвинение, да организира ефективно защитата си и е основание за отмяната на НП, в тази му част.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление, в неговия пункт първи е правилно - законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено, а в пункт втори – следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар