На 19.02.2019 г. св. Ц. Ц. -служител на ОПП СДВР, съставил АУАН N 000718 срещу О. С. П. с ЕГН [ЕГН] за това, че ''на 18.01.2019 г. в 16: 15 часа в [населено място], кв. Б. по ул. ''А. '' с посока на движение изход, управлява т. а. марка "Т. ", модел "Т. " с ДК [рег. номер на МПС] и на № 65 при извършване на обезопасена маневра на заден ход, реализира ПТП с паркирания зад него л. а. ''Н. Д. '' с рег. [рег. номер на МПС], след което напуска местопроизшествието, като не уведомява компетентните органи на МВР''.
Актът бил съставен в присъствието на П., който го подписал и собственоръчно написал, че е дал подробна декларация по случая.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. Чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 19-4332-004210 от 13.03.2019 г., издадено от началник група към СДВР, Отдел "ПП" към СДВР, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП - "глоба" в размер на 150 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. "В" от ЗДвП.
Съдът намира, че жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда от правоимащо лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, но не на посочените в нея основания.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП, последният урежда правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, изискванията за правоспособност на водачите на пътните превозни средства, правата и задълженията на участниците в движението и на съответните служби и длъжностни лица, както и принудителните мерки, които се прилагат, и наказанията за нарушаване на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗДвП, отворен за обществено ползване е всеки път, условията за използване, на който са еднакви за всички участници в движението, а съгласно, ал. 3, ЗДвП се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго. Компетентността на органите за контрол по този закон не се разпростира върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване.
В случая, от събраните по делото доказателства се установи, че нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателя не са извършени на ул. ''А. '', както е записано в АУАН и НП, а на обособен паркинг, находящ се в частен имот.
Даже и да се приеме, че контролният орган е компетентен да състави АУАН за допуснати нарушения на ЗДвП на посоченото място, което очевидно не е така, то НП, щеше да е незаконосъобразно поради, липса на извършено нарушение на посоченото в него място.
Съдът обаче не приема, че контролният орган е компетентен, доколкото не се касае за произшествие, настъпило на път за обществено ползване, респективно разпоредбите на ЗДвП са неприложими.
Предвид изложеното, съдът няма основание да обсъжда наличието на извършено нарушение, неговия субек, наказанието и реда, по който е наложено
Няма коментари:
Публикуване на коментар