На 04.05.2018 г. около 15: 30 часа в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица], Й. Т. управлявал мотоциклет марка "Я. YZ 250" с рама № 4 SR – 015107 без регистрационна табела и без да е регистриран по надлежния ред.
След подаден сигнал от очевидци, на мястото пристигнали ст. пол. Л. Д., който съставил докладна записка по случая и колегата му -гл. пол. Л. Г..
За установеното нарушение Р. С. – мл. автоконтрольор при ОПП към СДВР, съставил по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, срещу жалбоподателя Й. Т. АУАН, серия "Д", бланков № 391442/04.05.2018 г., в който описал обстоятелствата относно констатираното нарушение, времето и мястото на извършването му, като квалифицирал същото по чл. 150а от ЗДвП.
Актът бил предявен на нарушителя, който го подписал без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани възражения срещу така съставения акт.
Впоследствие по случая било образувано досъдебно производство № ЗМ 3384 ЗМК 811/2018 г. по описа 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 19572/2018 г. на СРП за престъпление по 345, ал. 2 от НК, затова, че около 15: 30 часа на 04.05.2018 г. в [населено място] с посока на движение [улица]от бул. С. " управлява мотоциклет марка "Я. YZ 250" с рама № 4 SR – 015107 без регистрационна табела и без да е регистриран по надлежния ред.
След проведено разследване, с постановление на СРП от 07.02.2019 г. наказателното производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК. Наблюдващият прокурор е приел, че деянието не е престъпление и случаят е малозначителен, като преписката била изпратена на ОПП – СДВР за преценка за наличие на административно нарушение.
В изпълнение на правомощията си Началник Сектор към ОПП-СДВР К. Д. издал обжалваното НП № 19-4332-003138/05.03.2019 г. за извършено на 04.05.2018 г. от жалбопоадетля Й. Т. нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, с което на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му било наложено накзание "глоба" в размер на 300 /триста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.
Препис от издаденото НП бил връчен на жалбоподателя на 23.04.2019 г., видно от приложеното по делото заверено копие на връчено наказателно постановление /л. 12/.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – АУАН, серия "Д", бланков № 391442/04.05.2018 г., Наказателно постановление № 19-4332-003138/05.03.2019 г., справка картон на водача, удостоверение за АНО, заверено копие на Заповед № 8121з-515, материалите по досъдебно производство № ЗМ 3384 ЗМК 811/2018 г. по описа 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 19572/2018 г. на СРП; както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля – Л. Д., който при разпита му пред настоящата съдебна инстанция заяви, че заедно с колегата си Л. Г. на 04.05.2018 г. са били дневна смяна, когато по [улица]са забелязали мотоциклета, с който се движел жалбоподателя. Видяли са, че мотоциклетът не е имал регистрационна табела и са решили да го спрат със светлинна сигнализация.
На следващо място, съдът не възприема като достоверни показанията на св. М. К. –приятел на жалбоподателя, тъй като същите остават изолирани от събраната по делото доказателствена съвкупност, поради което ги разглежда като опит за изграждане на защитна теза. Св. К. в разпита си пред съда заяви, че на инкриминираната дата е бил заедно с Й. Т., който обаче не е не е управлявал мотоциклета, когато е бил спрян от полицейските служители, а го е бутал. Двамата заедно бутайки мотоциклета отивали към магазин за авточасти на [улица], когато били спряни от полицейския патрул за проверка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че оспорваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, с оглед приложените по делото Заповед № 8121-з-515/14.05.2018 г. на Министър на вътрешните работи, както и Удостоверение № 513 Р-97531/22.11.2018 г. от отдел "Човешки ресурси" – СДВР. Спазена е предвидената от закона писмена форма и давностните срокове по смисъла на чл. 34 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчването на атакуваното НП на жалбоподателя.
По същество на спора съдът намира следното:
Фактическата обстановка, описана в НП съответства на обективната страна на посочения от наказващия орган състав на административно нарушение. Жалбоподателят е управлявал мотоциклет с марка "Я. " без регистрационна табела и без да е регистриран по надлежния ред по път за обществено ползване, какъвто представлява уличната мрежа на територията на [населено място], с което формално е нарушил бланкетната разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение на правилата за движение по пътищата, законодателят в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е предвидил административно наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. за водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В конкретния случай е налице първата хипотеза – управление на мотоциклет, който не е регистриран по надлежния ред.
От друга страна, настоящият съдебен състав констатира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото, както и ограничаващи правото на защита на нарушителя. Така, по силата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН на наказващия орган е предоставена правна възможност да състави наказателно постановление за нарушение, установено въз основа на събрани в хода на прекратено наказателно производство доказателства. По този начин АНО е оправомощен да извърши свой анализ на тези доказателства и да постанови съответния акт. Когато АНО установи, че са налице данни за осъществено административно нарушение от лице, което е различно от лицето, срещу което се е водило наказателното производство, следва да укаже на компетентния контролен орган да състави акт за установяване на административно нарушение. В настоящия случай наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 3384 ЗМК 811/2018 г. по описа 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 19572/2018 г. е водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, а не срещу жалбоподателя Й. Т..
Хипотезата, визирана в чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е приложима само тогава, когато наказателното производство е водено срещу лицето, срещу което е издаден АУАН, защото в противен случай лицето няма да е имало възможност да се запознае с фактите и обстоятелствата и да се защити по тях. За наказващия орган е било задължително издаването на АУАН в сроковете по чл. 34 от ЗАНН /в тази насока е Решение № 7759 от 19.12.2018 г. на АССГ по адм. д. № 10336/2018 г. /.
В тази връзка, съдът счита за необходимо да отбележи, че както наказателното, така и административнонаказателното производство, са насочени към реализиране на съответния вид юридическа отговорност за конкретно посочен субект, като липсата на съвпадение между тези субекти е пречка процесуалните действия, извършени в прекратеното производство, да запазят силата си в последващото /в този смисъл е Решение № 727 от 10.02.2014 г. на АССГ по адм. д. № 3385/2013 г. /.
Отделно от гореизложеното, липсва пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, доколкото в обстоятелствената част на НП се сочи, че нарушението се състои в това, че мотоциклета се управлява без регистрационни табели и без да е регистриран, а впоследствие при налагане на наказанието е записано, че нарушителят е управлявал МПС, което не е регистрирано. Също така, в обстоятелствената част на НП липсва описание на модела, цвета и номера на рама на мотоциклета, които да позволят неговото идентифициране. По този начин изначално се възпрепятства възможността на жалбоподателя да разбере един от най-съществените елементи на вмененото му нарушение, като в този смисъл е Решение № 8498 от 14.10.2016 г. на СРС по а. н. д. № 8944/2016 г.
Същевременно, както в административната преписка пред АНО, така и в рамките на съдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, които безспорно да установят субективната страна на извършеното нарушение, съгласно правилото на чл. 24 от ЗАНН във връзка с чл. 7 от ЗАНН, поради което е налице съществено нарушение от страна на наказващия орган на нормативните изисквания, визирани в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, които имат за последица постановен в съществено нарушение на закона акт /в тази насока са Решение по Н. А. Х. Д. № 5067 от 25.07.2001 г. на СРС, Решение № 14934 от 23.01.2017 г. по А. Н. Д. № 12324/2016 г. на СРС, Решение № 94464 от 16.04.2019 г. по А. Н. Д. № 14387/2018 г. на СРС, Решение № 142464 от 15.06.2019 г. по А. Н. Д. № 795/2019 г. на СРС/.
Въз основа на гореизложеното, съдът стигна до заключение, че констатираните нарушения са от категорията на съществените, които не могат да бъдат санирани, предвид което обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено изцяло.
Няма коментари:
Публикуване на коментар