На 06.06.2017 г., около 18: 30 ч., жалбоподателят Х. управлявал лек автомобил "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС], движейки се в [населено място], по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица], като по време на движение водачът на лекия автомобил е използвал мобилен телефон, без устройство "H. " (свободни ръце). Водачът на лекия автомобил е бил спрян от полицейските служители З. Х. и Й. С., които изпълнявали служебните си задължения като автоконтрольори, следящи за спазване правилата за движение по пътищата. При проверката на документите на Х., полицейските служители установили, че същият управлява МПС без да носи СУМПС. На Х. бил съставен АУАН за извършени две нарушения на ЗДвП – на чл. 104а и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 17-4332-012999 от 03.07.2017 г., издадено от Г. Б. - началник група към СДВР, отдел "Пътна Полиция", с което на Х. П. Х., с ЕГН [ЕГН], са наложени административни наказания, както следва:
1. На основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104а от същия закон, на Х. е наложено наказание "глоба" в размер на 50 лева;
2. На основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от същия закон, на Х. е наложено наказание "глоба" в размер на 300 лева;
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели С. и Х., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични, и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения досежно нарушението по пункт 2. То се изразява в това, че в словесната формулировка на нарушението в НО е отбелязано "ПРЕДСТАВЯ СУМПС", а в същото време жалбоподателят е санкциониран за управление на МПС без да притежава свидетелство за това. Ето защо е налице противоречие, което на практика води до неяснота на административното обвинение, тъй като словесното описание се разминава напълно с цифровата квалификация, тъй като от словесната формулировка излиза, че не е извършено нарушение. Ето защо, по пункт 2 НП следва да се отмени.
Другото нарушение обаче е доказано безспорно и това се установява от показанията на свидетелите Х. и С.. Съгласно чл. 104а от ЗДвП, "На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. ".
В случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП предвижда наказание глоба от 50 лева.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 104а от ЗДвП, тъй като по време на управление на процесния автомобил е използвал мобилен телефон без устройство тип "handsfree" (свободни ръце).
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял настъпването на същите, доколкото много добре е знаел, че използвайки мобилен телефон по време на движение нарушава ЗДвП.
Предвиденото в чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП административно наказание "глоба" е наложено в законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да ревизира същия, като го измени /намали/.
Досежно възражението, че не е описана релевантната фактическата обстановка, в условията на която е извършено процесното нарушение на ЗДвП, съдът също счита, че то е неоснователно, като посочва, че от събраните по делото доказателства категорично се установяват времето, мястото, начинът и субектът на нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Ето защо, съдът е на мнение, че описаните фактически констатации са напълно достатъчни за установяване на процесното нарушение.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно в неговия пункт 1 и издадено при наличието на процесуални нарушения по пункт 2. Ето защо, по пункт 1 следва да се потвърди, а по пункт 2 – да се отмени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар