Глоба движение назад и причиняване на ПТП в паркирания зад него лек автомобил и напускане на мястото на произшествието

 На 26.03.2015 г. свидетелят актосъставител А. Д. М. - младши автоконтрольор при ОПП–СДВР съставил АУАН бл. № 936777/26.03.2015 г., с който е констатирано, че на 04.02.2015 г. около 17: 05 часа в [населено място] при управление на товарен автомобил марка "Мерцедес" с рег. [рег. номер на МПС] по [улица], с посока на движение от [улица]към [улица]жалбоподателят В. П. В. пред бл. 55 при движение назад (при излизане от парко място) реализирал ПТП в паркирания зад него лек автомобил "Мазда" с рег. [рег. номер на МПС], след което напуснал мястото на произшествието, без да уведоми органите на МВР за това.

Актът бил съставен по реда на чл. 40, ал. 3, предл. 3 от ЗАНН, като нарушенията били квалифицирани от актосъставителя по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

След като се запознал със съдържанието на акта, В. го подписал с възражение, че "написаното не отговаря на истината".

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са били депозирани писмени възражения срещу така съставения акт за установяване на административно нарушение.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното № 15-4332-006616/27.05.2015 г., с което при идентичност на описанието на нарушенията и правната им квалификация на жалбоподателя са наложени административно наказание "глоба" в размер на 20 (двадесет) лева, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП за нарушението по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и "глоба" в размер на 100 (сто) лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя срещу подпис на 19.04.2019 г.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН –АУАН бл. № 936777/26.03.2015 г., докладна записка, два броя декларации, скица на ПТП, протокол за ПТП № 1534847/04.02.2015 г., справка –картон на водача, Заповед № 8121 К-454/19.02.2015 г. и Заповед № 8121 З-47/16.01.2015 г. на министър на вътрешните работи, както и от гласните доказателствени средства.

Съдът се довери на заявеното от свидетеля актосъставител М., който потвърди, че той е съставил акта по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, като не е очевидец на извършване на нарушенията.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има правен интерес от отмяната на административно –наказателен акт, който подлежи на въззивно съдебно обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставения АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. Спазени са давностните срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. Налице е редовна процедура по връчването им на жалбоподателя.

На следващо място, според настоящия съдебен състав в случая са налице предпоставките на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтекла давност.

Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН визира изтекла давност за изпълняване на наложеното наказание. Според ал. 1, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли посочените срокове, като според ал. 2 давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, т. е. от влизане в сила на наказателното постановление, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността започва да тече нова давност. В чл. 82, ал. 4 от ЗАНН е уредена хипотезата на абсолютната давност, но в случаите на наложено с влязъл в сила акт наказание, което не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН.

Видно от гореизложената фактическа обстановка процесните нарушения са на дата 04.02.2015 г., като НП е връчено на жалбоподателя на 19.04.2019 г., което към настоящия момент не е влязъл в сила акт, поради което административното производство все още е висящо.

Понеже наказателното постановление не е влязло в сила, то и сроковете по чл. 82 от ЗАНН не могат да бъдат приложени, тъй като касаят само хипотезата, когато акта, с който е наложено наказанието, е влязъл в сила.

Не е налице прекъсване на давността с връчването на НП, тъй като същото е извършено след изтичане на срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Настоящият съдебен състав намира цитираната правна норма за приложима в административно- наказателното производство по аргумент на по –силното основание. Щом подобен институт е приложим за деяния с по –висока степен на обществена опасност, каквито са престъпленията, то същият на още по –силно основание е приложим и по отношение на деяния със значително по –нисък интензитет на обществена опасност, каквито са административните нарушения. Следва да се има предвид, че за изтичане на абсолютната давност по смисъла на чл. 81, ал. 3 от НК се следи само, когато се установи, че не е изтекла давността по съответния текст на чл. 80, ал. 1 от НК. Затова, съдът счита, че тази разпоредба следва да се приложи в конкретния случай, предвид изричното препращане, визирано в чл. 11 от ЗАНН към уредбата на обстоятелствата, изключващи отговорността в разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, защото при посочената хипотеза в ЗАНН има непълнота.

С оглед вида на наложените в случая наказания, приложима е именно хипотезата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, според която наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, като този срок започва да тече съобразно ал. 3 на чл. 80 от НК, от довършване на деянието, което в конкретния случай е – 04.02.2015 година.

След като е налице изтекла давност, която е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност, наказателното постановление следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде прекратено, без да се обсъждат релевантните за изхода на спора въпроси.