Глоба за причиняване на ПТП поради несъобразена със състоянието на пътя скорост

В жалбата се поддържа, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради това, че в АУАН въз основа на който е издадено не е посочено дали свидетелят вписан в него е такъв на извършване или установяване на нарушението или на съставяне на акта, в нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Оспорват се и фактите, посочени в акта, въз основа на които е направен извод за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗАНН. Жалбоподателят поддържа, че внезапно е изгубил контрол над управлението на автомобила на излизане от тунела, поради заледена пътна настилка, в резултат на което при опитите му да възстанови контролна над управлението на автомобила, същият се завъртял няколко пъти, след което се ударил в ляво на пътя и по-скоро в бордюра, а не в мантинелата. Освен това, сочи, че са налице противоречия в съставения протокол за ПТП и АУАН относно това какъв участък от мантинелата е повреден, като в протокола за ПТП е посочено – 10 метра, а в АУАН - 8 метра. Счита се, че процесното ПТП е реализирано в резултат на случайно деяние, поради това, че жалбоподателят внезапно е изгубил контрол над управлението на автомобила и същият се е завъртял неконтролируемо и според жалбоподателя причината за това е била заледената пътна настилка и наличието на лед, който не се вижда. С оглед на това, счита, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като е санкциониран за нарушаване на посочената разпоредба. Освен това, се поддържа, че след съставяне на АУАН контролният орган не е запознал жалбоподателя с това къде може да подаде възражения срещу акта, а само му било посочено мястото на което следва да се подпише. С това се счита, че са ограничени правата му. С тези съображения се моли за отмяна на обжалваното НП, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, въззиваемата страна - редовно призована, не изпраща представител.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и дава подробни обяснения, в които описва обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП. Поддържа, че е управлявал МПС на посоченото място по посоченото време в АУАН и НП и се движел с около 30-40 км. /ч., като при излизане от тунела, поради неизвестни причини внезапно е изгубил контрол над управлението на автомобила, същият се ударил с предна лява част, отстрани на пътя, по-скоро в бордюра, след което се е завъртял няколко пъти и спрял на пътното платно. След това, жалбоподателят го преместил в максимално дясно на пътното платно, за да не пречи на движението. Случайни минувачи възприели случилото се и сигнализирали на тел. 112, за което уведомили и жалбоподателя, като последният останал на място, за да изчака пристигането на екип на ОПП-СДВР.

На мястото на инцидента, изпратени от ОДЧ се явили свидетелите К. К. и Н. М. – автоконтрольори към ОПП-СДВР, които разпитани в качеството на свидетели заявяват липса на спомен относно това къде точно са заварили при пристигането си лекия автомобил "Х. С. ", който преди това е бил управляван от жалбоподателя.

В близост до мястото на което заварили лекия автомобил "Х. С. ", в ляво на пътното платно забелязали огъната мантинела, поради което приели, че същата се е огънала в резултата на удар от лекия автомобил, управляван от жалб. Г.. В съставения на място протокол на ПТП св. М. посочил, че огънатата част на мантинелата е 10 метра, а в съставения АУАН, св. К. е посочил, че огънатата част на мантинелата е 2 метра. Не е отразено в нито един от посочените документи, на какво разстояние от спрелия на пътното платно лек автомобил "Х. С. " е била въпросната огъната част на пътната мантинела от ляво на пътя, като относно този факт свидетелите К. и М. заявяват липса на спомен, като не си спомнят и това на какво разстояние е била огънатата част от мантинелата, считано от края на тунела.

При така установеното и въз основа на щетите по лекия автомобил "Х. С. " и попълнената от жалб. Г. декларация, от св. К. е прието, че въпросното ПТП е настъпило в резултата на нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което е съставил срещу Г. АУАН, за това, че на 09.01.2019 г., около 21. 30 часа, в [населено място], по [улица]от [улица]към [улица], управлява личния си лек автомобил "Х. С. " с рег. [рег. номер на МПС] и преди [улица], поради движение с несъобразена скорост със състоянието на пътя /заснежена настилка/ реализира ПТП, като катастрофира в мантинела от ляво.

Съставеният акт е предявен и връчен на нарушителя, който го подписал, без да вписва възражения в него. Такива не са били подадени и в срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка е издадено обжалваното наказателно постановление. Нарушението е квалифицирано по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за което на осн. чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложно адм. наказание глоба в размер на 200 лева.

От събраните доказателства в хода на съдебното следствие – обясненията на жалб. Г., показанията на разпитаните свидетели К. и М., както и приобщените на осн. чл. 283 НПК писмени доказателства се установява гореописаната фактическа обстановка.

Съдът няма основания да се съмнява в обективността и достоверността на обясненията на жалбоподателя Г., доколкото в хода на производството не са събрани доказателства, които да опровергават изложените от него факти, с изключение на това дали е имало удар с управлявания от него лек автомобил в крайпътната мантинела от ляво, доколкото по отношение на този факт, обясненията му, дадени в хода на съдебното следствие не съответстват на описаното от него в попълнената декларация пред служителите на ОПП-СДВР на мястото на инцидента, в която е посочил, че е имало удар на лекия автомобил, управляван от него в крайпътната мантинела, отляво на пътя. С оглед на това и заявеното от служителите на ОПП-СДВР в съдебно заседание, че пристигайки на мястото на инцидента са възприели огъната пътна мантинела, за която жалбоподателят им е завил, че е в резултат на ПТП с управлявания от него лек автомобил, съдът приема за установено, че е имало такъв удар. Друг е въпросът, че от показанията на свидетелите К. и М. /поради заявена липса на спомен/, както и въз основа на съставените от тях протокол за ПТП и АУАН /поради разминаване в двата документ/, не можа да се установи дължината на огънатата част на мантинелата в метри и точното местоположение на същата спрямо мястото на което свидетелите са заварили лекия автомобил "Х. С. ", при пристигането им на местопроизшествието.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по един категоричен и несъмнен начин, като в доказателствената съвкупност не са налични съществени противоречия. От обясненията на жалб. Г., ведно с писмените доказателства по делото – съставения протокол за ПТП и начертаната схема към него, без каквито и да е противоречия се установява механизмът на настъпилото ПТП, а от показанията на актосъставителя К. и св. М., ценени наред със съставения АУАН и съставените на място протокол за ПТП и скица към него, се установяват времето и мястото на настъпване на ПТП, както и времето и мястото на съставяне на АУАН.

С оглед на това и при липса на противоречия в доказателствената съвкупност, доколкото единствено жалб. Г. е бил пряк очевидец на настъпилото ПТП, а свидетелите К. и М. са пристигнали впоследствие на местопроизшествието и извели изводите си само въз основа на неговите обяснения и следите от ПТП по автомобила, управляван от него и по мантинелата, съдът намира, че липсват други преки източници на доказателствени факти, освен обясненията на жалб. Г., относно механизма на настъпване на ПТП. Същият сочи в обясненията си, че причина за настъпване на същото е изгубване на контрол над управлявания от него автомобил, което принципно индицира на нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. ", а не на нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както е квалифицирано деянието в АУАН и НП.

В случая, деянието е квалифицирано като нарушение на скоростния режим, а именно управление на МПС със скорост несъобразена със състоянието на пътя /заснежена настилка/ при липса на каквито и да е обективни данни за скоростта, с която жалбоподателят е управлявал. Такива данни се съдържат само и единствено в неговите обяснения и в попълнената от него декларация, като поддържа, че се е движел с около 30-40 км. /ч., която е в рамките на позволената в населено място и липсва каквито и да е твърдения за това, каква според АНО е съобразената скорост в конкретния случай и при конкретната заснежела пътна настилка, при която не би настъпило процесното ПТП. При това положение и при липса на каквито и да е обективни данни за това, че процесното ПТП е настъпило именно в резултат на нарушение на скоростния режим, се явява необоснован изводът на актосъставителя, че същото е настъпило именно в резултат на допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а не на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, вменяваща като задължение на водачите на МПС да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.

Изгубването на контрол над управлението на автомобила, в случая, според жалбоподателя се дължи на наличието на заледена пътна настилка, която не е била видима за него. Тези негови твърдения и възражения не са опровергани от други доказателствени източници по делото, с оглед на което леда на пътното платно не е представлявал предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, за да възникне задължение за жалбоподателя да спре пред такова предвидимо препятствие, както повелява разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП или да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, както повелява разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

При това положение, при установените по делото факти, според настоящия съдебен състав, не са събрани безспорни и категорични доказателства, от които да се направи извод за това, че процесното ПТП е настъпило като пряка причинно-следствена връзка от нарушаване на скоростния режим от страна на жалбоподателя Г., с оглед на което административно-наказателното обвинение остана недоказано, поради което и обжалваното НП подлежи на отмяна.

Само за пълнота, и при изпълнение на служебното си задължение да провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, настоящият съдебен състав установи, че същото, както и АУАН, въз основа на който е издадено, са издадени от компетентни органи, съгласно представената по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена на осн. чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и представеното копие от удостоверение за назначаване на К. Д. Д. на длъжност Началник на 03 сектор "Административно обслужване" към ОПП-СДВР /с право да издава НП, съгласно т. 2. 6 от посочената заповед/ и в рамките на законоустановените давностни срокове по и.

Съдът счита, че възражението в жалбата за допуснато нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН, принципно е основателно, доколкото не е посочено качеството на свидетеля, вписан в него, но съгласно преобладаващата съдебна практика това нарушение на процесуалните правила не се счита за съществено, тъй като не води до ограничаване на правото на защита, особено когато свидетелят и неговото качество са установени чрез снемане на показания от него, от които се установява какви факти и обстоятелства същият е възприел. Поради това, само по себе си това нарушение не представлява основание за отмяна на обжалваното НП.

Това, че актосъствителят при предявяване на акта, не е разяснил на жалбоподателя реда и срока за подаване на възражения срещу АУАН, също не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като самият жалбоподател потвърди в дадените от него обяснения, че препис от АУАН му е бил връчен, а видно от неговото съдържание, в същия е посочен срокът за подаване на възражения.

При извършената служебна проверка на законосъобразността на издаденото НП, настоящият съдебен състав констатира, че същото е издадено при спазване на изискванията на процесуалния закон – АУАН и НП съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Същите обаче се явяват необосновани, доколкото направените в тях правни изводи за извършено от страна на жалбоподателя нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, което да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, не са подкрепени с каквито и да е категорични доказателства, поради съображенията подробно изложени по-горе.

Освен, че липсват надлежни доказателства за така извършеното нарушение, до него не е достигнато и в резултат на прилагане на метода на изключването – чрез изключване на другите вероятни възможности като причина за настъпване на това ПТП, като например неупражняване на непрекъснат контрол над управляваното пътно превозно средство по смисъла на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП.

При това положение, след като извършването на нарушението, посочено в АУАН и НП от лицето посочено в тях, не е доказано по един категоричен и несъмнен начин, последица от това е отмяната на обжалваното НП, като неправилно или издадено при неправилно приложение на материалния закон.